Решение № 13290 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2015 г.

Решение № 13290 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. В. Б. против решение № 4551 от 29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 11886/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което съдът да установи дискриминация. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът "С. М. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - И. Г. К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците - И. Г. Й. и А. Е. У. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на Б. В. Б. против решение № 364/06.10.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че "С. М. Б." ЕООД, И. Г. К., И. Г. Й. и А. Е. У. не извършват неравно третиране по признаците "лично положение" и "сексуална ориентация", дискриминация под формата на "тормоз" и неравно третиране по чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по отношение на Б. В. Б.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на обжалваното решение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено неравно третиране на жалбоподателя по признаци "лично положение" и "сексуална ориентация", дискриминация под формата на тормоз и неравно третиране по чл. 14 ЗЗД. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Б. Б. на 15.10.2004 г. сключва трудов договор със "С. М. Б." ЕООД за длъжността "магазинер склад", като на 01.02.2008 г. е назначен на длъжност "търговски представител", която пряко е подчинена на управителя на дружеството. На 01.07.2010 г. управителят на дружеството установява, че в магазинната мрежа със знанието на Б. е извършена фиктивна продажба на определен продукт. По този повод са поискани обяснения от жалбоподателя, който не се явява на работа за периода 05.07.2010 г. - 08.07.2010 г., а от 09.07.2010 г. до 13.02.2013 г. е в отпуск по болест. Работодателят предлага на служителя прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение в размер на 2 месечни заплати, което не е прието. Установено е, че през месец юли жалбоподателят връща зачисления му служебен автомобил, но ползва предоставяния му мобилен телефон до месец януари 2011 г., който отказва да върне, месечните сметки на телефона се заплащат от работодателя му, който през месец януари 2011 г. блокира сим картата. При тези факти изводите на съда, че поводът за отправеното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя са констатираните фиктивни продажби на стоки, което води до съмнения в лоялността и добросъвестността на служителя, са законосъобразни и обосновани. Това е причината и да се отнемат служебните привилегии предоставени на Б., което е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че няма каквито и да било данни тези действия да са продиктувано от някакви личностни качества на Б. или да са свързани със сексуалната му ориентация. Предприемането на действия за търсене на дисциплинарна отговорност, искането на обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, ограничаване на достъпа до фирмен софтуер и промяна в изпълнението на служебните задължения са резултат от начина на изпълнение на служебните задължения на служителя и породените съмнения относно неговата добросъвестност, като липсват каквито и да било доказателства предприетите действия, след установяването на фиктивните продажби, да са свързани с някакъв белег, качество или признак, присъщи на Б. и включващи се в признака "лично положение". Възражението на жалбоподателя, че работодателят му иска обяснения за нареждане за извършване на фиктивни продажби, които той не дава, а такива са дадени от друго лице, не обосновава извод за извършена дискриминация. Както бе посочено по-горе обясненията са искане за извършване на фиктивни продажби със знанието на Б., а не за изпълнение от последния на неправемерна заповед, а от събраните по делото доказателства е установено, че длъжността заемана от жалбоподателя задължава същия да информира за това управителя на дружеството, което не е сторено. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че отправената нотариална покана, а в последствие и осъждане на жалбоподателя да заплати на дружеството остатък от дължим безлихвен кредит са в резултат на облигационни правоотношения между страните - договор за заем. Тези действията на кредитора са насочени към събиране на вземането и реализиране на правата му и не са свързани със защитен признак. Следва да се отбележи, че и Комисията за защита от дискриминация и първоинстанционния съд са изследвали твърдените от жалбоподателя факти за наличие на дискриминация по признак "лично положение" най-общо, без да се дефинира този признак. Жалбоподателят твърди, че спрямо него е извършено неравно третиране и дискриминация под формата на тормоз по признак "лично положение", но не сочи, кое негово присъщо качество, признак или белег, отличаващи го от останалите лица се включва в този признак, поради което изложените от него факти не могат да се свържат с признака "лично положение", което води до невъзможност да се установи дискриминация. Без да се дефинира този признак и да се отнесе конкретно за жалбоподателя не могат нито да се представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, нито ответната страна е в състояние да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В тази връзка правилно съдът приема, че липсата на установен защитен признак прави недоказан тормоза по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 1 ЗЗД. След като не е установено наличие на защитен признак, то не може да се направи извод за осъществена дискриминация под формата на тормоз. Законосъобразни и обосновани са и изводите на съда, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за извършена дискриминация по признак "сексуална ориентация" от ответниците в административното производство. Правилно съдът приема, че не е налице и нарушение на чл. 14 ЗЗД, тъй като по делото е установено, че други лица на сравними длъжности не са работили. Независимо от това е установено, че Б. е получавал по-високо трудово възнаграждение дори и при непълен отработен месец от служителя, работещ като търговски представител, отговарящ за продажбите на едро, което се дължи на различните длъжности, както и начина на определяне на заплатите на двамата търговски представители. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Б. В. Б. да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 500 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение, а на "С. М. Б." ЕООД сумата 1200 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на жалбоподателя, че на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД разноски не се дължат, са неоснователни. Според цитирания текст за производствата по този закон не се събира държавна такса, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Нормата гарантира достъпа до съд и регламентира отношенията с държавата в съдебното производство по закона, като освобождава жалбоподателите от внасяне на държавна такса и разноски за вещи лица, за призоваване на свидетели и др. Нормата обаче не се отнася за задължението за заплащане на разноски на другата страна при неоснователно воден процес, тъй като тези разходи не могат да бъдат оставени за сметка на страната, в чиято полза е решен спора, нито да бъдат заплатени от държавата. Това заключение следва от тълкуването на правната регламентация на отговорността за разноските, която зависи от изхода на правния спор и има за цел да обезщети страната за направените разходи по делото при неоснователно воден срещу нея процес. В този смисъл доводите в касационната жалба за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските, са неоснователни. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,