Решение № 11032 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8258/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Х., чрез процесуалния му представител адв. А. Филибева, против решение 19186 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело 4726/2025 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърденията са за наличие на предпоставките за предоставяне на исканата международна закрила предвид доказателствата за репресии в Афганистан на религиозна основа срещу сунити, както и опасността от преследване с оглед предходното му задържане от управляващите талибани. Прави се искане за отмяна на оспореното решение, както и на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона. В съдебно заседание, доводите и исканията в жалбата се поддържат от адв. В. Нончева, преупълномощена от адв. Филибева. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, чрез пълномощника си гл. юрк. Е. Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита обжалваното съдебно решение за правилно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците, административният съд е отхвърлил жалбата на З. Х., гражданин на Афганистан, срещу решение 3183 от 16.04.2025 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, съобразно данните от проведеното интервю, че чужденецът е роден през 2002г. в общ. Удхел, Афганистан, по етническа принадлежност е [заличен текст], по религиозна [заличен текст], като същият е напуснал нелегално Афганистан около средата на 2023 г., минал е транзитно през Пакистан и заминал за Иран, където останал една година, след което влязъл в Турция и пребивавал там около 5 месеца, а впоследствие влязъл нелегално в България през м. октомври 2024 г. и на път за Сърбия е задържан от полицейските органи, поради което е подал молба за закрила, но преди произнасянето по същата е тръгнал в посока Германия, като е арестуван в Чехия и върнат на територията на България съобразно правилата на Регламента Дъблин . Жалбоподателят е посочил, че няма проблеми с етническата и религиозната си принадлежност; не е членувал в политически партии, въоръжени групировки и паравоенни формирования; не е осъждан, но е арестуван погрешка вместо своя брат, който бил телевизионен журналист и търсен от талибаните; не са били отправяни заплахи към него. Чужденецът е заявил, че причина да напусне страната са страха от повторно задържане, както и бедността и безработицата в страната. При горните обстоятелства, за да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ, съдът е приел от правна страна, че същото е постановено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на административното производство, както и другите събрани доказателства, съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне международна закрила на чужденеца. Приел е за правилен извода на органа, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход, не са относими за търсения вид защита, тъй като не са свързани с обосновани опасения от преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Сочи се, че З. Х. не е бил лично преследван в Афганистан, и по отношение на него не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество, като в тази връзка не кредитира за достоверни твърденията му за задържане от властите вместо неговия брат, както и твърденията за преследване на семейството му, поради което приема, че липсват причини, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. С горните доводи е обоснован извода за отсъствие на материално-правното основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие и на причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, относими към хуманитарния статут. Посочено е, че в разглеждания случай, няма твърдения от страна на чужденеца, за наличие на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание, т.е. на тежки посегателства по см. на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. От друга страна, сред подробно обсъждане на представените справки съдът е преценил, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер на въоръжен конфликт, поради което не е налице и хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Последната е обсъждана в съответствие с разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, респ. на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО, както и на практиката на СЕС, преценката на които е извършена въз основа на конкретните данни в представените по делото справки за актуалното положение в Афганистан, сочещи на относителна липса на въоръжен конфликт, на поддържане на вътрешна стабилност и умерено икономическо съживяване. Оспореното съдебно решение е правилно. Направените фактически констатации от съда се подкрепят от събраните доказателства, които са изследвани подробно и задълбочено, и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл, както и за нарушение на правилата на чл.75, ал.2 ЗУБ, са неоснователни. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Изложените мотиви в оспореното решение, се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По делото не се установява, а и жалбоподателят не твърди, че се страхува от преследване на база раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Доводите за преследването му като [вероизповедание] са направени за първи път в касационната жалба и не са подкрепени от доказателства, поради което са неоснователни. По преписката няма данни спрямо оспорващия или неговото семейство да е било оказвано насилие, нито да са им отправяни заплахи. Твърденията на Х. за арестуването му и за страх от преследване са приети от съда за недоказани, както и за недостоверни предвид противоречията между обясненията му по време на интервюто и в съдебно заседание. Кандидатът за закрила е заявил първоначално, че е пребивавал в ареста около 5 месеца, където са го били, а впоследствие че побой му е нанесен в дома му от талибаните, които след това са си тръгнали с предупреждение, че при повторно връщане следва да им съдейства с информация за местонахождението на своя брат, в противен случай го чака смърт . При сравнителен анализ на данните в обясненията на жалбоподателя е видно освен несъответствието по съществени факти за това дали е арестуван, но и липсата на конкретни и логични причини за описаното поведение на властите. Неясни, а и недостоверни са твърденията във връзка с основанията за преследване на брата - журналист, а и с оглед отсъствието на подкрепящи ги доказателства, правилно органът и съдът са отказали да ги кредитират като предпоставки, относими към търсената закрила. Прави впечатление също и бежанската история на жалбоподателя, а именно, че след напускането на Афганистан той е преминал нелегално през границите на няколко страни Пакистан, Иран, където останал около година, Турция, където останал около 5 месеца, и България, където не се е задържал, а е преминал през още няколко държави, за да достигне Чехия. Отделно от това, самият той посочва, че неговата цел е била Германия и поради това първоначално не е пожелал да получи статут в България. От горните факти следва изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация, както правилно е приел и административният съд. Законосъобразна и обоснована е констатацията в оспорения съдебен акт за това, че от бежанската история на жалбоподателя и от събраните доказателства не се установява необходимостта от предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни и в съответствие с фактите по делото са и формираните в оспореното съдебно решение доводи за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ на жалбоподателя. Наведените от същия твърдения в обратен смисъл са неоснователни, вкл. за повърхностно анализиране на ситуацията в страната на произход. Правилно е прието от административния съд, че не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, включително вследствие на събития, настъпили, след като е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. Липсват доказателства, а и лицето не твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата си вследствие на наказание, вкл. смъртно наказание или екзекуция, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а именно реална опасност от посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Последните са преценявани от административния съд въз основа на доказателствата по делото и съобразно относимите разпоредби на Директива 2004/83/ЕО на Съвета, съотв. Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, Европейската конвенция за правата на човека, както и на практиката на СЕС. Същият подход е приложен и от административния орган, който подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до заключение, че не са установени основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Извършен е анализ на представената от жалбоподателя бежанска история и актуалната информация относно Афганистан с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Изследване на ситуацията в страната на произход е направено и в обжалвания съдебен акт към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани и допълнително представените пред него от дирекция Международна дейност при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Афганистан. Правилни са констатациите за липса на доказателства, че спрямо чужденеца да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Афганистан, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. От данните в актуалната справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, е видно, че на територията на Афганистан, талибаните поддържат и консолидират властта си, като е създаден период на относителна липса на въоръжен конфликт, вътрешна стабилност, успокояване на обществено-политическата ситуация, макар и ниско, но равновесно икономическо ниво с тенденция към известно възстановяване на икономиката с ниска инфлация. Дори да се приеме, че вътрешен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят не сочи конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за неговия живот и сигурност в Афганистан. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че близките му продължават да живеят в страната по произход и към момента, а и опасностите, на които би било изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. Не са налице и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тази разпоредба от законодателя е предвидена възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Видно от данните по делото такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са осъществени и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в чл.4, ал.3 от ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма доказателства и факти, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Афганистан има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. От друга страна, преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че не е имал намерение да поиска закрила от компетентните власти в Република България. Влязъл е на нейна територия, не по установения в закона ред, след задържането му от полицията подава молба за статут, но впоследствие напуска отново нелегално страната и едва след депортирането му обратно е потърсил закрила. В съвкупност изложеното, потвърждава извода на административния съд, че жалбоподателят е напуснал Афганистан, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. След като е достигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,