Решение № 6380 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на външните работи на Р. България, чрез процесуален представител, срещу Решение № 42529/18.12.2025г., постановено по адм. дело № 1603/2025г. на Административен съд София-град, в частта с което е осъдено министерството да заплати на И. В. Н. сума в размер на 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от неоказване на съдействие за сключване на граждански брак, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Навеждат се доводи за недопустимост на съдебния акт, тъй като лицето е претендирало обезщетение от неправомерен отказ на българския консул в Ханой да извърши бракосъчетание на ищецът, като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се обуславя от наличие на отменен като незаконосъобразен акт, а такъв видно не е бил въобще обект на съдебен контрол т.е. не е налице отменен по съответния ред акт. Неправилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5/30.05.2017г., на ВАС, тъй като това решение има за предмет издадени актове за гражданско състояние, които не подлежат на съдебно-административен контрол, а в настоящия случай няма издаден акт за гражданско състояние. Не е налице и предпоставката на чл. 204, ал. 4 от ЗОДОВ, тъй като лицето не е претендирало незаконосъобразно бездействие. В алтернативност се сочи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не са налице изискуемите се предпоставки за реализиране отговорността на Министерство на външните работи, тъй като не е налице отменен по съответния ред отказ за издаване на акт за гражданско състояние, което по своята същност представлява извършване на административна услуга. Сочи се още, че неправилен е извода на съда за неоказване на съдействие от страна на консула за сключване на брак, тъй като е следвало чуждия гражданин – съпругата на ищецът, да удостовери пред българския орган по гражданско състояние наличието на необходимите предпоставки за сключване на брак с български гражданин, което не е сторено. По подробно изложени доводи се моли за отмяна а съдебното решение и за отхвърляне иска на ищецът. Претендират се разноски за две съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – И. В. Н., чрез процесуалния си представител дава становище за неоснователност на касационната жалба, по доводи развити в писмен отговор. Претендира адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решаващият съд е сезиран с искова молба подадена от И. В. Н. срещу Министерство на външните работи, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради отказ на българския консул в Ханой да го бракосъчетае с филипинската гражданка П. К. М., в размер на 12 000лв., ведно със законната лихва от 31.08.2023г. до изплащане на сумата. На първо място съдът е приел така предявения иск за неимуществени вреди за допустим, като обосновал това свое становище предвид Тълкувателно решение № 5/30.05.2017г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016г. на ВАС, че актовете по гражданско състояние, съставени по реда на ЗГР, не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 от АПК, като по арг. от посоченото е прието и, че отказите също не подлежат на оспорване. Според съда се касае за административна услуга по чл. 3 от ЗАОФЛ обн. ДВ бр. 95 от 02.11.1999г. и предвид на горното и приела, че не се касае за отказ за издаване на акт, а на твърдения за неоказване на необходимо съдействие, поради което е налице законен интерес от ищецът да предяви такъв иск и последния е допустим. За да отхвърли частично иска за сума над 6 000лв. до предявения такъв от 12 000лв., съдът е приел, че са налице изискуемите се предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прието е, че предвид нормите на чл. 51 от ЗГР, чл. 10 от СК, чл. 63 от ЗГР и чл. 6, ал. 5 от КМЧП консулският представител е следвало да окаже съдействие на ищецът при сключване на брак в чужбина с лице от друга държава. Тъй като от доказателствата по делото не се установява наличие на такива действия и това е довело до несключване на брак в Ханой и до необходимостта от осъществяване на процедура по реда на чл. 70 от ЗГР. Неоказването на съдействие е довело до по-късно сключване на брак и до наличие на значителни неудобства по отношение на ищецът. Прието е, че ищецът е претърпял от това интензивни болки и страдания, като неоказването на съдействие се е отразило на личния му живот. Предвид на горното е постановен и съдебния акт с който иска е уважен частично. Решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено при следните съображения: За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ следва да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на комулативно изискуемите предпоставки, посочени във фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от с.з. а именно: незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административната дейност на държавен орган или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред /освен ако се твърди, че е нищожен/, негови действия или бездействия, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие/бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на посочените обстоятелства е за ищеца. При липсата на който и да е от елементите от фактическия състав на приложимата правна норма отговорността на държавата не може да бъде ангажирана. Нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК императивно въвежда единственото изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – административния акт, от който се претендират вредите, да е отменен като незаконосъобразен по административен или съдебен ред преди предявяване на иска. Ако се касае за незаконосъобразни действия или бездействия, следва с предевяване на иска да се претендира от съда да ги обяви за такива. В конкретния случай не са изпълнени съставите на чл. 204, ал. 1 респек. ал. 4 от ЗОДОВ. При внимателен прочит и анализ на исковата претенция се установява, че ищецът е искал от консулският представител в Ханой, както информация, така и сключване на граждански брак с филипинска гражданка. Сключването на граждански брак е процедура уредена в нормите на чл. 51 и чл. 63 от ЗГР, чл. 10 от СК и чл. 6, ал. 5 от КМЧП, както правилно са посочени тези норми от решаващия съд. Тези процедури завършват с издаване на акт за гражданско състояние – сключване на граждански брак. По своята същност това е административна услуга, но не по отменения Закон за административното обслужване на физически лица /ДВ бр. 30/11.04.2006г./, а по Закона за администрацията, където в § 1, т. 2 от ДР е дадено легално определение на понятието „Административна услуга“: а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга; д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация и попада в приложното поле на нормата на чл. 21 от АПК. В конкретния случай е налице отказ за издаване на акт за гражданско състояние, а не както съдът е приел наличие на „неоказване на необходимо съдействие“, тъй като длъжностното лице по гражданско състояние, каквато функция изпълняват в чужбина консулските представители, нямат такива задължения по посочените от съда норми на чл. 51 и чл. 63 от ЗГР, чл. 10 от СК и чл. 6, ал. 5 от КМЧП. Тези лица или съставят актове за гражданско състояние или отказват тяхното издаване. В случая е налице мълчалив отказ, който подлежи на оспорване по реда на чл. 145 от АПК, като липсват данни този отказ да е бил оспорван и впоследствие да е бил отменен. Неправилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5/30.05.2017г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016г. на ВАС, тъй като видно от диспозитива на решението „актовете за гражданско състояние, съставени по реда на ЗГР не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 от АПК т.е. тълкувателното решение касае само и единствено издадени по ЗГР актове, но не и отказите за тяхното издаване. Липсата на императивно въведеното изискване за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отмяна по административен или съдебен ред на мълчалив отказ за съставяне на акт за гражданска регистрация води и до неговата недопустимост. Дори да се приеме, че се касае за бездействие от страна на консулският служител, това бездействие следваше да бъда установено от съда в настоящата производство, като такива доводи в исковата претенция не са били наведени, нито е било претендирано от съда да обяви за незаконосъобразни бездействия на това длъжностно лице и да е налице обвръзка с настъпилите неимуществени вреди. С оглед на гореизложеното съдебното решение следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото да се прекрати, в оспорената му част. С оглед претендираните разноски на касатора следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 евро, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и платената д.т. за касационно оспорване в размер на 35.79лв. /18.30 евро/. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение