Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 139/2015 г.

Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 139/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК на НОХД № 4540/2014 г. на Районен съд [населено място], отмяна на постановеното по същото дело определение от 15.10.2014 г. и връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав. С искането се оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД № 4540/2014 г. на Районен съд гр. Бургас определение както по приложението на материалния закон, така и относно процесуалния закон при одобряването от съда на постиганото по реда на чл. 381 и следващи НПК споразумение между защитата на осъдения Д. М. Д., [ЕГН ] и представителя на Районна прокуратура гр. Бургас, с което подсъдимият Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 5 от НК. Определението е влязло в сила на 15.10.2014 г. - датата на неговото постановяване. В съдебното заседание пред ВКС осъденият Д. М. Д. редовно призован, не се явява и не сочи уважителна причина за неявяването си. Не изпраща процесуален представител. Прокурорът от ВКП поддържа искането и моли да бъде уважено. Изготвено е в полза на осъдения, тъй като съдът, одобрил споразумението не е съобразил, че Д. е реабилитиран по предходното си осъждане и поради това правната квалификация на деянието е следвало да бъде изведена по основния състав на това престъпление - чл. 343б, ал. 1 от НК, а не по квалифицирания състав, поради което съдът е нарушил закона. Върховният Касационен съд след като прецени доводите, посочени в искането, изразеното становище на прокурора в съдебното заседание и материалите по делото, прие следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като има за предмет акт, попадащ в категорията на очертаните в чл. 419 и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от РС гр. Бургас определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането не е обвързано със срок, тъй като е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 15.10.2014 г. по нохд № 4540/2014 г. на Районен съд гр. Бургас М. Д., [ЕГН ] е признат за виновен в това, че на 15.09.2014 г. в около 13,30 часа в [населено място], комплекс "комплекс", до блок № /номер/, е управлявал МПС- лек автомобил "марка", "модел", с рег. [рег. номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 2,41 промила, установено по надлежния ред - с химическа експертиза/ съгл. протокол № 837/15.09.2014 г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас, след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК по нохд № 3727/06 г. на РС гр. Бургас и вр. с чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от НК е осъден на: "задължителна регистрация" по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и на "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца и на поправителен труд с 10% удръжки от трудовото му възнаграждение за срок от четири месеца, както и на "лишаване от право да управлява" МПС за срок от четири месеца. На основание чл. 59 от НК е приспаднато от наказанието "лишаване от правоуправление" времето през което осъденият е бил лишен по административен ред. В негова тежест са възложени разноските от 39,08 лв. в полза на държавата. От данните по делото - справка за съдимост на л. 20-л. 22 от досъдебното производство по НОХД № 4540/14 г. на Районен съд гр. Бургас е видно, че наложеното наказание по предходното осъждане на Д. по НОХД № 3727/06 г. на Районен съд гр. Бургас "лишаване от правоуправление" на МПС е изтърпял на 18.03.07 г., но липсват обективни данни - надлежно събрани писмени доказателства, кога е изтърпял и наложеното му по същото дело наказание "пробация" със задължителните две пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НК за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Изясняването на това обстоятелство е било от особено съществено значение за преценката на съда, одобрил споразумението, дали не е настъпила безусловната реабилитация за осъдения, съгласно чл. 88а от НК, относно това предходно осъждане. Наличието на реабилитация е юридическият факт, който би променил правната квалификация на деянието на осъденото лице в по-благоприятна - вместо по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, в квалификация по основния състав - по чл. 343б, ал. 1 от НК. Несъмнено, съдът не е проявил активността, вменена му според правилото на чл. 13 от НПК. Нарушил е и задължението си по чл. 382, ал. 7 от НК, при одобряване на споразумението да прецени неговата законосъобразност и съдържанието на изразеното в него съгласие на страните по решаването на всички въпроси, включени по чл. 381, ал. 5 от НПК. Допуснато е и нарушение на материалния закон, при положение, че е игнорирана от съда настъпилата реабилитация за осъждането на Д. по НОХД № 3727/06 г. на РС гр. Бургас. Предвид изложените съображения, касационният съд намери за основателно искането на Главния прокурор, поради допуснатите нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Водим от горното и съгласно чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение,