Решение № 10139 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2025 г.

ВАССедмо отделение21.10.2025 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 449 от 24.03.2025 г. по адм. дело 367/2024 г. на Административен съд Шумен.

ОСЪЖДА Североизточно държавно предприятие ДП - Шумен, с адрес гр. Шумен, [улица], да заплати на Министерството на околната среда и водите, седалище и адрес гр. София, [адрес], разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Североизточно държавно предприятие" ДП - Шумен (СИДП ДП Шумен) срещу Решение 449 от 24.03.2025 г. на Административен съд Шумен по адм. дело 367/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на СИДП ДП Шумен срещу Решение N-147 от 15.08.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г. (ОПОС), с което на СИДП ДП Шумен е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по Договор 191 от 14.11.2023 г. с Кондор-Агро ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 23, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател "Североизточно държавно предприятие" ДП - Шумен, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, за неправилни изводите на съда, че издаденото от административния орган решение за определяне на финансова корекция е законосъобразно, доколкото същото е издадено в нарушение на материалния закон. С него е нарушен принципът на чл. 7 от Наредбата за некумулиране на финансовите корекции. Сочи, че първоинстанционното съдебно решение е необосновано, тъй като от страна на съда не е обсъден фактът, че предвид изричния диспозитив на административния акт, спрямо касатора е определена финансова корекция в размер на 125 % по един и същ договор, в противоречие с разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), с което несъмнено е нарушен и принципът на съразмерност. Сочи, че противно на приетото от УО и първоинстанционния съд, удължаването на срока на договора с 20 дни, не може да се счита за съществено изменение на договора по смисъла на чл. 116, ал. 5 ЗОП. Твърди, че промяната в срока за изпълнение не въвежда условия, които ако са били част от процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка, биха привлекли към участие и други кандидати, тъй като критерият за възлагане на поръчката, предвиден в документацията на същата, не е срокът за изпълнение, а най-ниската предложена цена и сочи, че участникът посочва цената, на която ще извърши услугата в предложението, което подава, тоест кръгът на участниците се формира не към датата на изпълнение на поръчката, а към крайния срок за подаване на предложенията. Излага, че от страна на административния орган са изложени само едни хипотетични твърдения, че удълженият срок носи ползи за избрания изпълнител, които не са били известни на останалите участници в процедурата, но от последния не са изложени никакви убедителни аргументи и факти в тази насока. Обосновава, че неправилно първоинстанционният съд счита издадения административен акт за законосъобразен, тъй като УО твърди наличието на хипотезата на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП. В акта обаче са изложени мотиви само по отношение на първата хипотеза - чл. 116, ал. 5, т. 1 ЗОП, но не и по отношение на втората чл. 116, ал. 5, т. 2 ЗОП. Счита за бланкетни изводите на съда, по отношение на твърдяното за осъществено от УО нарушение и сочи, че твърденията му, че размерът на финансовата корекция е определен в нарушение на чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ, са неправилно интерпретирани и лаконично обсъдени от съда. В хода на процеса, не е бил установен размерът на допустимите разходи и на разходите поискани за възстановяване, а този факт е съществен за законосъобразността на самото решение за определяне на финансова корекция. Прави искане решението да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, в случай че същите надвишават минимално предвидените размери. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в случай че същите не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на СЕС по дело С-438/22. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 31.01.2023 г. между УО на ОПОС и "Североизточно държавно предприятие" ДП е сключен Административен договор Д-34-2 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура "Подобряване природозащитното състояние на горски природни местообитания и подпомагане на екосистемните услуги, предоставяни от горите, чрез прилагане на лесовъдски практики и залесяване", за изпълнение на проект BG16M10P002-3.035-0002 "Подобряване природозащитното състояние на територията на Североизточно държавно предприятие ДП" в размер на 11 256 459,56 лв., от които 9 567 990,63 лв. от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), 1 688 468,93 лв. - национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България. На 20.06.2023 г., директорът на "Североизточно държавно предприятие" ДП е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност в държавни горски територии на СИДП ДП гр. Шумен по четири обособени позиции: Обособена позиция 1: Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност на площ от 434 дка в обхвата на ТП ДЛС Паламара , при СИДП ДП - Шумен (Отдел 30, подотдел б; Отдел 436, подотдел к; Отдел 436, подотдел ж) ; ОП 2: Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност на площ от 409 дка в обхвата на ТП ДГС Цонево , при СИДП ДП - Шумен (Отдел 304, подотдел д; Отдел 305, подотдел д; Отдел 315, подотдел н) ; ОП 3: Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност на площ от 607 дка в обхвата на ТП ДГС Провадия , при СИДП ДП - Шумен (Отдел 86, подотдел б; Отдел 87, подотдел а; Отдел 87, подотдел г; Отдел 87; подотдел ж; Отдел 87,подотдел з) и ОП 4: Подпомагане на естественото възобновяване, чрез механизирано премахване /раздробяване/ на подлесна растителност на площ от 1337 дка в обхвата на ТП ДГС Нови пазар , при СИДП ДП - Шумен (Отдел 420, подотдел и; Отдел 206, подотдел в; Отдел 206, подотдел г; Отдел 51; подотдел г; Отдел 263, подотдел и; Отдел 284, подотдел б) . Документацията на обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https: //app. eop. bg/today/ 302742. На 14.11.2023 г. между "Североизточно държавно предприятие" ДП Шумен и Кондор Агро ЕООД е сключен Договор 191, с предмет: Подпомагане на естественото възобновяване чрез механизирано премахване (раздробяване) на подлесна растителност на площ от 1337 дка в обхвата на ТП ДГС Нови Пазар , на стойност 175 746, 00 лв. без ДДС, съответно 210 895, 20 лв. с ДДС. В Раздел II Срок на договора. Срок и място на изпълнение на договора , чл. 4 от същия е посочено, че договорът е със срок на действие до изпълнение на всички поети от страните задължения по договора, но не по-късно от 30.11.2023 г. На 15.11.2023 г. между страните е сключено Допълнително споразумение 1 към Договор 191 от 14.11.2023 г. на основание чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП, с което, съгласно чл. 1, страните се споразумяват да се измени чл. 4 от договора, относно срока му на действие, като вместо до 30.11.2023 г. срокът за изпълнение на поетите от страните задължения по договора е удължен, но не по-късно от 20.12.2023 г. На 03.07.2024 г. ръководителят на УО на ОПОС е уведомил СИДП ДП Шумен за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. В законоустановения срок СИДП ДП Шумен е представило възражение. На 15.08.2024 г. с Решение N-147, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПОС е определил на "Североизточно държавно предприятие" ДП Шумен финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор 191 от 14.11.2023 г. с Кондор-Агро ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП, квалифицирано по т. 23, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По делото е представена Заповед РД-572 от 07.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на акта е определен за ръководител на УО на ОПОС. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е подробен и детайлен анализ на фактическата обстановка, въз основа на което е приел, че констатациите на административния орган за осъществено от бенефициера нарушение, са правилни. Съдът е счел, че срокът за изпълнение на договора е от съществено значение при вземане на решение за участие в процедурата, като с неговото изменение на практика се променят и изискванията на възложителя към потенциалните участници в процедурата, поради което несъмнено е налице нарушение попадащо в хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП. Съдът е приел също, че срокът за изпълнение се явява съществено условие на самата процедура, поставено и в документацията, но не под формата на критерий за оценка, а под формата на условие за допустимост на предложенията, което му придава още по-голяма тежест, предвид което е възприел изводите на УО, че със сключеното допълнително споразумение между страните са въведени условия, които ако са били част от процедурата за възлагане на обществената поръчка по съответната обособена позиция, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, като несъмнено изменението е и в полза на избрания за изпълнител участник. Обосновал е, че от страна на възложителя е осъществено нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП, което правилно е квалифицирано от УО, като нередност по т. 23, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Въз основа на горното, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Административният орган е приел за осъществено от "Североизточно държавно предприятие" ДП Шумен, нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразно изменение на сключения договор за обществена поръчка, в частност изменен е срокът за изпълнение на предвидените в него дейности, без да са съществували обективни причини за удължаване на първоначално определения срок, като липсват и конкретни доводи обосноваващи удължаване срока на договора. УО е приел, че срокът за изпълнение е съществен елемент от договора и е бил от значение за участниците към момента на подготовка на офертите им, предвид което е посочил, че изменението не може да бъде счетено за несъществено по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП, както е било посочено от възложителя, тъй като е възможно потенциални участници да не са подали оферти, поради предвидените кратки срокове за изпълнение. В допълнение е приел, че изменението променя и икономическия баланс на договора за поръчка в полза на изпълнителя, тъй като предвиденият по-дълъг срок за изпълнение е по-благоприятен за последния, предвид това че му гарантира уговореното възнаграждение при изпълнение на предвидените дейности в по-дълги срокове. Тези изводи са правилни. Член 116, ал. 1 ЗОП регламентира лимитативно предпоставките, при които възложителят може да измени сключен договор за обществена поръчка. Хипотезите, към процесния период, са седем, като всяка от тях има точно определен фактически състав, в т. ч. и с подхипотези. Законодателят е регламентирал позитивното поведение, т. е. фактите, при наличието на които в отделните хипотези е допустимо изменението на договора за обществена поръчка. В сключеното допълнително споразумение бенефициерът твърди, че е налице хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП, т.е. че изменението на договора е несъществено. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП, договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато се налагат изменения, които не са съществени. А съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 5 от с.з. изменение на договор за обществена поръчка или на рамково споразумение се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато то променя съществено характера на първоначално сключения договор или рамково споразумение, включително когато са изпълнени едно или повече от следните условия: - т. 1. изменението въвежда условия, които ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; - т. 2. изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение. Макар законодателят да не е регламентирал изрично формата на допълнителното споразумение при изменението на договора, по аргумент на чл. 112, ал. 1 и чл. 116, ал. 1 ЗОП и тъй като писмената форма е условие за валидност на основния договор, то и допълнителното споразумение, за да породи правно действие, трябва да бъде сключено в писмена форма. Не се спори между страните, че след сключване на Договор 191 от 14.11.2023 г., между възложителя и дружеството, избрано за изпълнител по ОП 4 по процесната обществена поръчка - Кондор - Агро ЕООД, на 15.11.2023 г. е сключено Допълнително споразумение 1, с което срокът за изпълнение на първоначално сключения договор е изменен, поетите от страните задължения по договора следва да се изпълнят до 20.12.2023 г., вместо до 30.11.2023 г. Противно на доводите на касатора, правилни са изводите на УО, възприети и от първоинстанционния съд, че изменението на договора е съществено доколкото засяга един от основните му елементи, а именно срокът за изпълнение на предвидените дейности. Независимо от факта, че критерият за възлагане на процесната обществена поръчка е най-ниска цена , срокът за изпълнение се явява допълнителен компонент, който несъмнено заинтересованите от участие лица в процедурата, съблюдават преди избора си за участие в същата. Налице са условията по чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП. Договорената между страните промяна в срока на договор е съществена, тъй като не е била известна на другите участници и те не са имали възможността да се запознаят с нея. Въведено е ново условие, което, ако е било изначално поставено, би могло да промени кръга от потенциалните участници в процедурата, съответно би могла да се приеме оферта, различна от първоначално приетата. Срокът на изпълнение е бил увеличен в полза на изпълнителя, а доводите в касационната жалба, че такава не са налице, са неоснователни. Както правилно приемат административният орган и първоинстанционният съд, посредством удължаване на първоначално определения срок за изпълнение на дейностите, без основателни причини, за дружеството изпълнител се създават предпоставки, посредством които за същата цена, той разполага с повече време за изпълнение на дейностите, което несъмнено може да доведе и до икономическа полза за него, тъй като в рамките на удължения срок, във всеки един от дните, той ще използва по-малък технически и физически ресурс за изпълнение на задълженията си към възложителя. Посочените ползи не са били известни на останалите участници в процедурата. Въз основа на изложеното, правилно както УО на ОПОС, така и първоинстанционният съд са приели, че с удължаването срока на договора, е осъществено незаконосъобразно изменение на същия, в нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП. С оглед характера на нарушението, при прилагане на теста на Съда на Европейския съюз за преценка на третия елемент от фактическия състав на нередността вредата не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на Съюза (решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU:C:2016:562, точка 45), което прави доказан фактическия състав на нередността. Нередността е основанието на финансовата корекция. Нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 23, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и за него законосъобразно е определена финансова корекция в размер от 25 % от разходите по засегнатия договор. Противно на доводите на касатора следва да се посочи, че от страна на УО при издаването на акта е спазен и чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като в акта си органът изрично е посочил, че предвид предходно определена финансова корекция с решение от 27.06.2024 г., по същия договор, в размер на 5 %, следва да се доналожи финансова корекция в размер на 20% до достигане на 25 %, за да бъде спазен принципът на некумулирането им. Предвид определената финансова корекция с решение от 27.05.2025 г. по диференциалния метод, в размер на допустимите разходи по договора, на основание чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ, следва да се посочи, че съгласно чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. В случай на влизане в сила на предходния акт от 27.05.2025 г., финансовият ефект на процесната корекция ще бъде погълнат от него. Възраженията в касационната жалба имат отношение към извършването на финансовата корекция по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ, предвид което не е налице твърдяното от касатора нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ при определяне размера на настоящата финансовата корекция. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди "Североизточно държавно предприятие" ДП - Шумен да заплати на Министерството на околната среда и водите юридическото лице в чиято структура е органът ответник претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,