Решение № 45 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 761/2012 г.

Решение № 45 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 761/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 892 от 21.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 508 от 16.11.2011 г., постановено по гр. д. № 878/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд поради противоречие с трайната практика на ВС и ВКС относно режима на имуществените отношения между съпрузите. С обжалваното решение, което е по допускане на делбата, е прието, че закупеният през 1932 г. от общия наследодател С. Д. недвижим имот в [населено място] е принадлежал в равни части на него и съпругата му С. Д. и на тази база са определени квотите на техните наследници в делбата. В жалбата на съделителката М. Д. се поддържа, че в тази част решението е постановено в противоречие на материалния закон. Подадена е касационна жалба и от В. Д. и Т. С., което оспорват решението в частта относно кръга на сънаследниците, между които следва да се извърши делбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: От данните по делото е видно, че имотът, предмет на делбата, е закупен през 1932 г. от общия наследодател на страните С. А. Д., когато е бил в брак с първата си съпруга С. Д. Тя е починала през 1935 г. и е оставила като наследници съпруг и две деца- Н. Д. и А. Д. Въззивният съд е приел, че в наследството на С. Д. е останала * ид. ч. от имота и е разпределил тази част между наследниците й. Тези съображения на съда са довели до постановяване на решението в нарушение на материалния закон, тъй като имотът не е бил общ на двамата съпрузи, а е принадлежал само на съпруга, който го е закупил с нотариален акт № 142 от 18.04.1932 г. Към разглеждания период от време не е съществувал режим на общност между съпрузите и имотите са се считали собственост на този, който ги е придобил. По тези съображения когато съпругата С. Д. е починала през 1935 г. в наследството, останало от нея, не се е включвала част от процесния имот и същата част неправилно е разпределена между наследниците й. Съпружеската имуществена общност спрямо придобитите по време на брака имоти е въведена със Семейния кодекс от 1968 г. и обхваща имуществата, придобити при действието на този кодекс, както и тези по заварени бракове, какъвто бракът на наследодателя със С. Д. не е, тъй като е прекратен със смъртта й през 1935 г. С оглед на изложеното имотът е продължил да бъде собственост на преживелия съпруг С. Д. и кръгът на наследниците и правата им следва да се обсъждат едва след откриване на неговото наследство, а именно към момента на смъртта му през 1977 г. От удостоверението за наследници е видно, че С. Д. е имал втора съпруга -М. Д., която го надживяла, като освен нея наследници се явяват и децата на общия наследодател от двата му брака- Н., А., Г. и И. А. е починал през 1945 г. и не е оставил преки наследници. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете или към момента на смъртта на С. А. през 1977 г. съпругата му М. Д. и децата Н., Г. и И. са притежавали по * ид. ч. от имота. И. Д. е починал през 1996 г. и оставил за наследници съпругата си В. и дъщеря Т. И. С. С нот. акт № 48/9.09. 1997 г. и нот. акт № 86 от 3.05. 1997 г. Г. Д. и М. Д. са прехвърлили на своята дъщеря и внучка М. Д. съответно 2/12 и 6/12 ид. ч. от имота, предмет на иска за делба, като за Г. са останали 1/12 ид. ч., а М. Д. е без дял, той като тя е прехвърлили всичко, което притежава. От друга страна констативният нот. акт № 35/2007 г., с който В. и Т. са се снабдили като собственици на 2/12 ид. ч., следва да се редуцира до * ид. ч., тъй като това е частта на техния наследодател И. Д. от наследството на баща му С. А. Д. С договор от 18.11.2010 г. Н. С. Д. е прехвърлил на племенницата си Т. И. С. по реда на чл. 212 ЗЗД цялото си наследство, останало от неговата майка С. Д., като очевидно е имал предвид наследството от баща му, и по този договор Т. С. е придобила частта на Н. Д. от * ид. ч. от имота. В. С. - преживяла съпруга на И. С., също е прехвърлила с договор по чл. 212 ЗЗД наследствените си права, останали от нейния съпруг, на дъщеря си Т. С., така че последната притежава общо * ид. ч./ или 6/12 ид. ч./ от делбения имот. М. В. Д. притежава 5/12 ид. ч. - * ид. ч. от баба си М. Д. и 2/12 ид. ч. от майка си Г. Д., като за последната остават също 1/12 ид. ч. Следователно делбата следва да се извърши между съделителите Т. И. С. с дял 6/12, М. В. Д. - с дял 5/12 и Г. Д. -с дял 1/12 ид. ч. Доводите за нищожност на двата договора за продажба на наследство са неоснователни, тъй като съгласно чл. 212, ал. 2 ЗЗД тези договори се сключват при по-лек режим, отколкото предвидения в чл. 18 ЗЗД, а именно в писмена форма с нотариална заверка на подписите, което условие за валидност в случая е изпълнено. Тази форма е приложима и когато наследството съдържа недвижими имоти. Наследникът може да продаде своята наследствена част изцяло, като върху купувача преминават всички права и задължения, които продавачът е придобил по наследство, включително и недвижимите имоти или части от тях. В случая относно правата на втората съпруга М. Д. следва да се има предвид, че не намира приложение разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., на която се е позовал въззивният съд, тъй като тя се отнася до наследяването на имот, който е бил съпружеска имуществена общност, докато имотът по настоящото дело е индивидуална собственост само на починалия съпруг С. А. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение