Решение № 3609 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Б. В. срещу Решение №88 от 15.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Враца по адм. дело №512/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. Б. В. срещу Решение рег. № 334р-8140 от 30.10.2025 г. на началника на Районно управление (РУ) – Роман при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Враца, с което, на П. Б. В., на основание чл. 83 ал. 5 във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите вещества (ЗОБВВПИ), е отказано издаването на разрешение за закупуване на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Касационният жалбоподател - П. Б. В., счита обжалваното решение за недопустимо, както и за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Сочи, че констатираното нарушение на чл. 83 ал. 5 във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. З6 от Наказателния кодекс Излага, че към заявлението си за закупуване на ловно огнестрелно оръжие е приложил всички изискуеми по закон документи. Заявлението е подадено пред компетентния орган – началника на РУ – Роман и няма основание да не бъде уважено. Не е имал административни нарушения по ЗОБВВПИ, срещу него не е имало досъдебни производства, не е осъждан. В мотивите за издаване на решението си административният орган е посочил Заповед за незабавна защита №21 от 28.02.2024 г. на Районен съд (PC) - Плевен, без да цитира по кое гражданско дело е издадена. Заповедта за незабавна защита по гр. дело №818/2024 г. по описа на РС - Плевен, явяваща се причина за постановения отказ, е обезсилена на 11.03.2024 г., на основание чл. 19, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), поради оттегляне на молбата на молителката - М. И. П., което е видно от Определение №956 от 11.03.2024 г., влязло в сила на 19.04.2024 г. Това обстоятелство е основание за отмяна на постановения отказ, като преписката трябва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. АС – Враца неправилно е приел, че обезсилването на заповедта за незабавна защита и прекратяването на съдебното производство по гр. дело №818/2024 г. по описа на РС – Плевен не заличава наложената мярка. Неправилно съдът е посочил, че отказът е за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, тъй като заявлението му пред началника на РУ - Роман е за ловно гладкоцевно огнестрелно оръжие. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – началникът на Районно управление – Роман при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Враца не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че със Заявление, вх.№ 334000-2406 от 08.10.2025 г. до началника на РУ – Роман П. Б. В. е поискал да му бъде издадено разрешително за закупуване на един брой ловно нарезно оръжие, като е посочил, че е член на Ловна дружина Караш и Роман. Приложил е свидетелство за съдимост, удостоверение от Районна прокуратура (РП) - Враца, медицинско удостоверение, документи, че е ловец и документ за платена държавна такса. Във връзка с подаденото заявление е изготвена Докладна записка с рег. № 334р-7798 от 14.10.2025 г. от инспектор “КОС“ до началника на РУ – Роман. Извършена е проверка и е съставена Справка с рег. № 334р-7940 от 22.10.2025 г. от младши разузнавач до началника на РУ - Роман, в която е отразено какво е констатирано от извършената проверка за лицето и е предложено на лицето да бъде отказано разрешение във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, тъй като през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Изготвена е и втора идентична Справка, рег. № 334р-7941 от 22.10.2025 г. от полицейски инспектор до началника на РУ - Роман, в която е посочено какво е установено при проверката и също е предложено на лицето да бъде отказано разрешение във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, тъй като през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Издадено е оспореното в производството Решение, рег. № 334р-8140 от 30.10.2025 г. на началника на РУ – Роман при ОДМВР - Враца, с което, на П. Б. В., на основание чл. 83 ал. 5 във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за закупуване на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Като мотиви за издаването на заповедта е посочено, че при извършеното проучване е установено, че спрямо лицето има наложена мярка за защита по ЗЗДН и е издадена е Заповед за незабавна защита № 21 от 28.02.2024 г. на РС - Плевен. По делото са приети като доказателства Определение № 823 от 28.02.2024 г. по гр. дело № 818/2024 г. на РС - Плевен, Заповед за незабавна защита № 21 от 28.02.2024 г. по същото дело, Определение № 956 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 818/2024 г. на РС – Плевен, както и други документи от гражданското дело. Въз основа на тях съдът е установил, че М. И. П. е подала молба до РС - Плевен на 13.02.2024 г. с искане за издаване на ограничителна заповед против П. В.. Изложила е съображения, че последните години същия си позволява да й налага психически и физически тормоз, горене на дрехи, вещи и документи. Вчера ги заключил (с детето) в апартамента, изгорил й последните дрехи, с които била и тя била принудена да си дръгне с детето по пижама през целия град. Преди това и взел телефона. Към молбата е приложила декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗНД, с която П. е декларирала, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие. В декларацията изрично е посочено, че за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 ал. 1 от Наказателния кодекс. С определението от 28.02.2024 г. е постановена мярка за закрила по отношение молителката М. и малолетното дете И. – задължаване на П. В. да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо тях. Издадена е временна заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗНД, за която П. В. бил уведомен. На 11.03.2024 г. М. П. подала молба до РС - Плевен с искане за прекратяване на делото с изявление, че оттегля жалбата си срещу П. В.. С Определение № 956 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 818/2024 г. на РС – Плевен е обезсилена на основание чл. 19 ал. 3 ЗЗДН заповедта за незабавна защита и е прекратено производството по делото. Съдебния акт е влязъл в сила на 19.04.2024 г. По делото е разпитана като свидетел М. И. П., която е заявила, че живее на съпружески начала с П. В., с който имат едно дете. Познава го от осем години, през който период са имали спречквания, но не са се разделяли окончателно. Тя е подала молбата за домашно насилие до РС - Плевен, но я е оттеглила защото са се сдобрили и събрали. При така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Анализирал е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОББВПИ, както и относимите разпоредби от ЗЗДН. Изложил е, че по делото е установено, че към момента на издаване на оспорената заповед, спрямо молителя е наложена конкретна ограничителна мярка – Заповед № 21 от 28.02.2024 г. по гр. дело № 818/2024 г. на РС - Плевен за незабавна защита - в рамките на предвидения три годишен срок, с наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН. Този срок изтича едва на 28.02.2027 г. Посочил е, че законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е спрямо лицето да не са налагани през последните три години мерки по ЗЗДН. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Съдът е посочил, че без значение за законосъобразността на административния акт е обстоятелството, че гр. дело № 818/2024 г. на Районен съд – Плевен е било прекратено с Определение № 956 от 11.03.2024 г., тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът счита обжалваното съдебно решение за недопустимо. За да бъде едно съдебно решение недопустимо е необходимо да е постановено при липса на процесуални предпоставки за допустимост на производството и при наличие на процесуални пречки. Процесното решение е постановено по допустимо оспорване, доколкото между страните не е спорно, че жалбата на П. Б. В. е подадена в законоустановения срок. Не се спори, че е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, като съдът се е произнесъл с решението си по спорния предмет – законосъобразността на Решение, рег. № 334р-8140 от 30.10.2025 г. на началника на РУ – Роман при ОДМВР – Враца. Поради това постановеното съдебното решение на първоинстанционния съд е допустим съдебен акт. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с конкретни доводи, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката относно наличието на основанието чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за издаване на оспорения отказ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 8 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е била налице, поради което оспореният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен, до какъвто извод е достигнал и АС – Враца. По делото е безспорно установено, че е била издадена Заповед за незабавна защита № 21 от 28.02.2024 г. по гр. дело № 818/2024 г. на РС - Плевен, с която е постановена мярка за закрила на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН по отношение на М. И. П. и по отношение на малолетното дете И. П. В., като П. Б. В. е задължен, на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. И. П. и по отношение на малолетното дете И. П. В.. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Без значение за законосъобразността на отказа е обстоятелството, че с Определение № 956 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 818/2024г. на РС – Плевен е прието направеното от М. И. П. оттегляне на молбата за защита по реда на ЗЗДН против П. Б. В. и е прекратено производството по гр. дело №818/2024 г. на РС – Плевен, като е обезсилена на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗДН издадената по делото Заповед за незабавна защита № 21 от 28.02.2024 г. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Следователно, още с издаването й на 28.02.2024 г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до 19.04.2024 г. (влизането в сила на Определение № 956 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 818/2024г. на РС – Плевен). Прекратяването на съдебното производство и обезсилването на заповедта се основават на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на молбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. С прекратяването на производствата по делото РС – Плевен е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Тя е съществувала в периода от 28.02.2024 г. до 19.04.2024 г. и е валидно правно основание за издаването на обжалвания отказ, тъй като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд