Решение № 688 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2019 г.

Решение № 688 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на В. Лазарова от [населено място] против решение № 204 от 30.01.2019 г., постановено по адм. д. № 1383 по описа за 2018 г. по адм. д. № 1383/2018 г. по описа на Административен съд – П.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество и уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - ДНСК С. оспорва основателността на касационната жалба и моли съдът да остави решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд – П. е разгледал по същество и е отхвърлил иска на В. Лазарова от [населено място] против ДНСК С. за присъждане на обезщетение за нанесените имуществени вреди в размер на 4933, 96 лв. представляващи стойноста на СМР и материалите по възстановяване на жилищната сграда и погиналата покъщнина в нея, както и сумата в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразните действия по изпълнението на влязъл в сила административен акт - Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. за премахване на: "Надстройка на жилищна сграда", намиращ се в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на с. Д., Община "Р.", обл. Пловдивска, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимите суми. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът от фактическа страна е установил, че със Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР /л. 31 е било разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Надстройка на жилищна сграда", находящ се в УПИ ХХ-261, кв. 9, по плана на с. Д., община Р., област П., извършен от ищцата. След връчване на горепосочената Заповед, тя е оспорила същата пред Административен съд П.. С влязло в сила на 08.03.2016 г. Решение № 917/12.05.2015 г. по адм. дело № 440/2015 г. на Административен съд П., жалбата срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. е била отхвърлена и ответникът е приел наличието на стабилен административен акт, представляващ изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК, подлежащ на изпълнение. В тази връзка, до адресата е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № ЮЦР-Пд-904-00-261/12.03.2016 г., издадена от Началник на РДНСК – ЮЦР. Поканата за доброволно изпълнение е връчена, чрез съобщение на сайта на ДНСК на 17.06.2016 г., видно от съобщение от същата дата, както и по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, видно от Съобщение № ЮЦР-Пд-904/2 от 14.06.2016 г., след като поканата е била изпратена на адреса на задълженото лице, видно от известие за доставяне с щрих-код 5100015110521, като същото е неполучено. На 18.08.2016 г. служители на РО "НСК" П. при РДНСК - ЮЦР са съставили Протокол - Приложение № 1, към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ, с който при проверка на място са констатирали, че строежът не е премахнат доброволно. Административният орган е пристъпил към изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. чрез принудително премахване на незаконния строеж. Съставен е и Протокол - Приложение № 2 от 17.09.2016 г. към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ /л. 49/, за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж. За да обезпечи фактическо изпълнение на принудителното изпълнение, административният орган на 17.11.2016 г. сключил договор № ФО-13-339, с който на "ИЛИНОЙС- ЕООД е било възложено извършването на принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на Началника на РДНСК -ЮЦР. С писмо - изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на Началника на ДНСК е възложено принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, да се извърши в периода от 10. 00 часа на 24.11.2016 г. до 17. 30 часа на 30.11.2016 г. Писмо с изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на Началника на ДНСК е съобщено на В. Е. Л. по реда на § 4, ал. 2, изречение 2 от ДР на ЗУТ, посредством съобщение № Р-689-2 от 18.11.2016 г. по описа на РО "НСК" - П. при РДНСК-ЮЦР. Действията обективирани във възлагателно писмо с изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на Началника на ДНСК са били обжалвани от задълженото лице, като е постановено Решение от 25.11.2016 г. по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд П., V състав, който се е произнесъл, като е ОТМЕНИЛ насрочените действия по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-247 от 05.10.2012 г. на Началника на РДНСК" ЮЦР" - гр. П., обективирани в писмо изх. № ДП-1796-05-233 от 18.11.2016 г. на Началника на ДНСК и е ВЪРНАЛ преписката на Началника на ДНСК, за разрешаване на административно правния въпрос, съобразно указанията дадени в мотивната част на настоящото решение. За да отхвърли така предявения иск, съдът е приел, че съдебният акт, посочен по-горе, с допуснатата в него очевидна фактическа грешка, не препятства възможността на органа по изпълнение да "реализира" последиците от влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦ4/04.10.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР. В мотивите на решението се приема че действията по премахването на незаконния строеж, които възприети като вредоносни обосновават исковата претенция са предприети на 24.11.2016 г., а съдебното решение по адм. дело № 2727/2016 г на Административен съд П. е постановено на 25.11.2016 г. На 24.11.2016 г. е съставен Протокол за установяване на състоянието на строежа и строителната площадка пред започването на принудителното изпълнение - Приложение № 3, към чл. 10 от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ. /л. 67/. По-нататък се изтъква, че ответникът и административно-структурните му звена са изпълнявали влязъл в сила административен акт Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. за премахване на незаконен строеж: "Надстройка на жилищна сграда", намиращ се в УПИ ХХ-261, кв. 9 по плана на с. Д., Община "Р.", обл Пловдивска. Към 24.11.2016 година действията по принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-247 от 05.10.2012 г. на Началника на РДНСК" ЮЦР" - гр. П., обективирани в писмо изх. № ДП-1796-05-233 от 18.11.2016 г. на Началника на ДНСК, са били надлежно и законосъобразно предприети. Изразени са мотиви относно начина на прилагане на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се посочва, че съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковата защита за вреди от дейност на администрацията е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Съдът е направил неправилна правна квалификация на иска приложил фактически състав, различен от предявеното от ищцата правно основание. Видно от обстоятелствената част на исковата претенция, искът се основава на твърдение за понесени вреди от незаконно изпълнение – иск по чл. 299, ал. 1, вр. Чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. Предявен е иск за вреди, причинени на граждани или организации от незаконно изпълнение, като в този случай отговорността е на държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако о органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. Искът по чл. 299, ал. 1, вр. Чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК е самостоятелно исково средство за защита, различно от иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, макар да се разглежда по реда на глава единадесета АПК, като се отличава, както по своя фактически състав, така и със специалния по отношение на иска по чл. 1 ЗОДОВ характер. Видно от съдържанието на чл. 299, ал. 1 АПК във фактическия състав на иска се включват следните елементи - наличие на принудително изпълнение с незаконен характер, вреда и причинно-следствена връзка между първите два елемента. Незаконният характер на принудителното изпълнение се установява по съдебен ред в производството по чл. 294 АПК. Видно от доказателствата по делото, действията по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед № С писмо - изх. № ПД-1796-05-233/18.11.2016 г. на Началника на ДНСК с възложено принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, са признати за незаконни със съдебен акт по реда на чл. 294 АПК от 25.11.2016 г. Изпълнението е извършено един ден по-рано. Съгласно нормите на чл. 297, ал. 4 АПК подаването на жалбата против действията по принудително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре. В случая за спора относно възникването на вредоносните последици от незаконните действия относими са следните факти, които не са били изяснени от съда в производството по иска за вреди - кога е подадена жалбата против принудителното изпълнение – преди или след изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж и най-вече - дали жалбоподателката в производството по чл. 294 АПК е поискала от съда спиране на изпълнението, разгледано ли е било това искане, има ли произнасяне по него, кога и какъв е резултатът от това произнасяне. Тези обстоятелства следва да бъдат изяснени за установяване на вредоносния ефект от незаконното изпълнение и дали ищцата е проявила необходимата грижа за да ограничаване на вредоносните последици от незаконното изпълнение. С оглед на горните обстоятелства, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на дадените указания. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд