Решение № 10293 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Рангелова, представена от адв. И. Ламбева, срещу решение 254/08.03.2023 г. на Административен съд София област по адм.д. 785 по описа за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт /РА/ Р-22002321001181-091-001/28.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касаторът ревокира доводите си от първоинстанционната жалба, формулирани като оплаквания за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за квалифициране на доходите му от получени субсидии по различни мерки като такива от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Подържа теза за дължимо облагане на тези доходи като такива на физическо лице, регистриран земеделски стопанин, от производство на непреработени продукти от селското стопанство. Настоява, че при декларирането на доходите от субсидии за съответните данъчни години са съобразени указания от интернет страницата на НАП. Отрича констатациите за начина на разходване на получената финансова помощ. Подновява възражението си за погасяване по давност на установените с РА публични задължения. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд София област ревизионен акт в тежест на Д. Рангелова са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 - 2020 г. в общ размер 14 170 лева с лихви за забава общо 3 919.47 лева. Органите по приходите са отнесли към доходите от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, изплатените от ДФ Земеделие на РЛ като финансово подпомагане по различни схеми и мерки суми в общ размер 258 542.40 лева. Определили са облагаемия доход и годишната данъчна основа за тези доходи по реда на чл. 35 и чл. 36 ЗДДФЛ и не са зачели извършеното от ДЗЛ деклариране на доходите като такива от стопанска дейност на регистриран земеделски стопанин от производство на непреработени продукти от селско стопанство и свързаното с това редуциране на облагаемия доход с признати разходи в размер 60 % по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. При съобразяване на декларирания и внесен от РЛ данък са определени допълнителните данъчни задължения. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата срещу РА. Първостепенния съд е изключил от обхвата на доказване като безспорни фактите на получаване от жалбоподателя на финансово подпомагане по различни схеми и мерки по данъчни периоди в размерите по РА и декларирането на тези доходи в ГДД за 2016-2020 г., намалени с 60 % признати разходи. Отрекъл е да е установено в тези данъчни периоди Рангелова да е получавала доходи от отдаване под наем на земеделски земи и от продажба на непреработена или преработена селскостопанска продукция. Съществувало признание на задълженото лице, че не е използвала получените субсидии за дейността си като земеделски производител. Решаващият извод на съда е за правилно третиране от органите по приходите на доходите от субсидиите като такива по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Съдът е отхвърлил довода за незачитате на указанията на НАП при издаване на РА и възражението за изтекла погасителна давност /приел е за начало на давностния срок 01.01.2017 г. и за край 01.01.2022 г., а ЗВР била връчена на РЛ на 26.02.2021 г./. Обжалваното решение е правилно. При действието на чл. 16, ал. 1 ЗДДФЛ всеки доход се е обвързва с източника, като за всеки източник се определя облагаем доход и данъчна основа. Към формираната в съответствие с чл. 17 ЗДДФЛ обща данъчна основа се прилага данъчната ставка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на размера на дължимия подоходен данък. В обхвата на разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ са доходите от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. За тези източници облагаемият доход е брутната сума на придобитите облагаеми доходи. Дисквалифицирането на доходите като такива с такъв източник предполага установяване за придобиването им от друг изрично посочен източник. Позицията на касатора е за придобиване на доходите в качеството му на регистриран земеделски стопанин и с източник производство на непреработени продукти от селското стопанство. Данъчният ефект от идентифицирането на този източник на доходите е функция от определянето на облагаемия доход чрез намаляване на придобития доход с разходи за дейността 60 % и връзката на облагаемия доход с годишната данъчна основа /съобрази чл. 30 ЗДДФЛ/. За данъчни периоди 2016 2020 г. касаторът е декларирал доходи от непреработена продукция от селското стопанство в общ размер 1 497.75 лева. Получената финансова помощ в тези данъчни периоди не е резултат от производство на селскостопанска продукция и предоставянето ѝ не е обвързано с постигане на икономически резултати за стопанството на бенефициера. Неотносим към квалифицирането на дохода според източника му е начина на неговото разходване. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ търси корелация на доходите от производство на непреработени продукти от селското стопанство с разходите за производството, като признатите разходи са презюмирани и не се доказват. Затова и при определяне на облагаемия доход презумпционната предпоставка е източника на дохода. Получената от касатора субсидия представлява доход, тъй като води до положително изменение в неговото имущество. Не се твърди и не се установява източникът на дохода да е от изрично посочените в данъчния закон. Затова и отнасянето му към доходите от категорията на ненаименованите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ е правомерно. При този режим на данъчно третиране на доходите за касатора възникват публични задължения в размерите по РА. Установяването им с този акт е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт правилно. Установените с РА публични задължения не са погасени по давност. При действието на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Най-старо по време е установеното от органите по приходите задължение за подоходен данък за 2016 г. В съответствие с правилото на чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ внасянето на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е до 30 април на 2017 г. Давностният срок е започнал да тече на 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г. ЗВР е връчена на 26.02.2021 г., с което давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК до 26.02.2022 г., а с издаването на 28.03.2022 г. давността е прекъсната. Към момента на приключването на устните състезания пред касационната съдебна инстанция не е изтекла абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 2 028.05 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение