Решение № 2985 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14493/2018 г.

Решение № 2985 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14493/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Я. Бъчваров чрез адв. Костова и адв. Станков против писмо с изх. № 94-00-72/16-38/1.10.2018 г. на министъра на правосъдието. С доводи за незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът – министърът на правосъдието, чрез юрк. Борисова и юрк. Ташева, е на позиция за неоснователност на оспорването. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, предвид определение № 14740/1.11.2019 г. по адм. дело № 10420/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С определение № 351/11.07.2017 г. по гр. дело № 2729/2017 г. по описа на ВКС, частен съдебен изпълнител Я. Бъчваров, с рег. № 709, с район на действие ОС- Бургас, е отстранен временно от длъжност до влизане в сила на решение с вх. № 0766/19.12.2016 г. по дисциплинарно дело № 36/2016 г. на състав на Дисциплинарна комисия при КЧСИ, с което му е наложено наказание лишаване от правоспособност две години. С решение № 303/28.11.2017 г. по гр. дело № 2730/2017 г. по описа на ВКС е изменено наложеното наказание лишаване от правоспособност, като размерът му е намален на една година и два месеца. С искане рег. № 94-00-72/12.09.2018 г. Я. Бъчваров, на основание чл. 35, ал. 2 ЗЧСИ, е поискал възстановяване на правоспособността му на частен съдебен изпълнител. Във връзка с последното, е издадено оспореното писмо с изх. № 94-00-72/16-38/1.10.2018 г. на министъра на правосъдието, с което Я. Бъчваров е уведомен, че съгласно решение № 303/28.11.2017 г. по гр. дело № 2730/2017 г. по описа на ВКС, срокът на наложеното наказание лишаване от правоспособност за срок от една година и два месеца не е изтекъл към момента на подаване на искането. Със заповед № СД-04-24/15.02.2019 г. на министъра на правосъдието е възстановена правоспособността на частен съдебен изпълнител на Я. Бъчваров, вписан с рег. № 709 в КЧСИ, с район на действие ОС- Бургас. С оглед така приетата фактическа обстановка, при извършената съгласно чл. 168 АПК съдебна проверка за законосъобразност на оспореното писмо с изх. № 94-00-72/16-38/1.10.2018 г. на министъра на правосъдието и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, настоящият състав намира, че писмото е валиден акт, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Временното отстраняване от длъжност на частен съдебен изпълнител, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, е мярка за предотвратяване на опасността от извършване на нови вредоносни нарушения при продължаване на дейността му. Вземането й се предпоставя от наличието на достатъчно данни за извършени нарушения, които по естеството си са тежки, както и данни, обосноваващи извод за опасност от извършване на нови докато тече дисциплинарното производство. От друга страна лишаването от правоспособност за определен срок представлява дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ, което се налага на частен съдебен изпълнител с цел последният да бъде санкциониран при констатиране на виновно неизпълнение на задълженията му по закона и устава на камарата. С вземането на решение за налагане на посоченото наказание образуваното дисциплинарно производство приключва и се реализира дисциплинарната отговорност. На основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съгласно чл. 46, ал. 3 ЗНА, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. В случая законодателят не е уредил изрично възможността периодът за временно отстраняване от длъжност да се приспада от наказанието лишаване от правоспособност за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ. Предвид безспорната разлика в правната природа между дисциплинарно наказание и мярка, предприета за времетраенето на дисциплинарното производство, не може да се приеме, че е налице законова празнота, която да подлежи на запълване по аналогия по см. на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Освен това от разпоредбите на чл. 46, ал. 3 ЗНА следва, че както налагането на дисциплинарно наказание, така и неговото определяне не може да се основава на аналогия. С окончателното решение № 303/28.11.2017 г. по гр. дело № 2730/2017 г. по описа на ВКС е намален размерът на наложеното на Я. Бъчваров наказание, като последният е определен на една година и два месеца. Този срок започва да тече от влизането в сила на наложеното наказание, т. е от постановяването на решението на ВКС. Следователно към момента на подаване на искането за възстановяване на правоспособност- 12.09.2018 г., не са изтекли година и два месеца, поради което министърът на правосъдието законосъобразно е отказал да възстанови правоспособността на частния съдебен изпълнител. Предвид посоченото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение намира жалбата за неоснователна, а обжалвания с нея административен акт- за правилен и законосъобразен. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Министерството на правосъдието следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, този съд определя в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховния административен съд, второ отделение