Решение № 12739 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2014 г.

Решение № 12739 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест на прокурор от Върховна административна прокуратура (ВАП) срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката (обнародвана в бр. 94/29.10.2013 г. на "Държавен вестник"). В протеста се твърди, че наредбата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно, че преди внасянето на проекта на нормативния акт, същият не е бил публикуван заедно с мотивите, съответно доклада на интернет страницата на министерството като по този начин не е предоставен срок на заинтересованите лица да дадат своите предложения и становища по проекта, което представлява нарушение на чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Иска се на основание чл. 146, т. 3 от АПК наредбата да бъде отменена. Ответникът - Министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител, в постъпило писмено становище и в съдебно заседание излага съображения за недопустимост на протеста, като в условията на евентуалност счита същият за неоснователен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подаденият протест е основателен. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения: С решение № 9443 от 07.07.2014 г., постановено по адм. дело № 16362/2013 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отхвърлил жалба, подадена от "Т. С." ЕООД срещу разпоредбите на чл. 61, ал. 1 (изм., ДВ, бр. 94/2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм. ДВ, бр. 99/2013 г., в сила от 15.11.2013 г.) и чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" (изм., ДВ, бр. 94/2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм. ДВ, бр. 99/2013 г., в сила от 15.11.2013 г.) от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енерегетиката (обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., ДВ, бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 17.07.2007 г., ДВ, бр. 45 от 16.06.2009 г., ДВ, бр. 94/2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм. ДВ, бр. 99/2013 г., в сила от 15.11.2013 г.). С посоченото съдебно решение, съдът е приел, че наредбата е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е още, че обжалваните разпоредби не противоречат на материалния закон, с оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу обжалваните норми. Това съдебно решение на тричленния състав на седмо отделение е обжалвано и е оставено в сила с решение № 2030 от 25.02.2015 г., постановено по адм. дело № 11412/2014 г. по описа на ВАС - петчленен състав на II колегия. По аргумент от чл. 193, ал. 2 и чл. 177, ал. 3 от АПК, този съдебен акт, включително и в случаите на отхвърляне на оспорването, има действие по отношение на всички, поради което неговите обективни и субективни предели на пресъдено нещо разпростират своето действие не само спрямо страните по приключилото дело, но и спрямо настоящите страни, за които е преклудирана възможността за повторното преразглеждане на въпроса от съда относно спазени ли са били административнопроизводствените правила при издаването на нормативния административен акт. Неговата процесуална законсъобразност е установена с влязло в сила съдебно решение, чиято задължителна сила съгласно чл. 297 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК следва да бъде зачетена от настоящия състав чрез съобразяване на релацията между законосъобразността на Наредбата на три от основанията по чл. 146 от АПК. С оглед приетото от съдебния състав, че приложимия процесуален ред за приемане Наредбата е спазен по отношение на част от нейните разпоредби, то настоящият състав приема, че в случая обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, обхващат и основанията по чл. 146, т. 1 и т. 3 от АПК и на всички останали разпоредби от Наредбата. В този смисъл е и решение № 9028 от 22.06.2012 г. постановено по адм. дело № 1951/2012 г. по описа на ВАС, първо отделение публ. в ДВ, бр. 87/2012 г., оставено в сила с решение по адм. дело № 9276/2012 г. по описа на ВАС, петчленен състав на I колегия. Като постановено в производство по оспорване на нормативен акт, решение № 2030 от 25.02.2015 г. по адм. дело № 11412/2014 г. по описа на ВАС - петчленен състав на II колегия, съгласно нормата на чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички, т. е. и спрямо лицата, които не се участвали в производството. Следователно при произнасяне по оспорване на нормативен акт, включително с акт с установителен характер, с които оспорването се отхвърля, субективните предели на силата на пресъдено нещо обвързват и неучаствалите в производството лица. Това налага извода, че последващо оспорване на същия акт или разпоредба е недопустимо, както на същото основание съгласно чл. 187, ал. 2 от АПК, така и от лице, което е имало възможност, но не е участвало в делото. С оглед основанията за оспорване, посочени в протеста на прокурора и съобразно изложеното по-горе относно формираната сила на пресъдено нещо, настоящият състав приема, че подаденият протест с посочените в него основания за оспорване на Наредбата е недопустим и ще следва да се остави без разглеждане. Отделено от изложеното към момента на подаване на протеста, въз основа на който е образувано производството по делото, нормите на нормативния административен акт са били част от позитивното право, но към датата на приключване на устните състезания пред Върховния административен съд - 11.10.2016 г., разпоредбите на оспорената Наредба не са част от действащото право поради тяхното изменение. След като оспорените разпоредби от нормативния административен акт са изменени с друг последващ нормативен административен акт, който регулира същите административни правоотношения, оспореният пред съда подзаконов нормативен акт вече не е част от позитивното право и липсва предмет на жалбата, то отпада и правният интерес от съдебна защита, защото липсва непосредствено засягане на субективни права, регулирани от изменения нормативен акт. С оглед направените от прокурора искания в протеста, а именно съдът да отмени Наредбата изцяло като незаконосъобразна на посочените в чл. 146, т. 3 от АПК основания и с оглед настъпилите след депозиране на протеста до приключване на съдебното производство по делото изменения в Наредбата, след влизане в сила на измененията от изм., бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г. то липсва предмет на обжалване, поради което протестът се явява процесуално недопустим и на това основание. Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от АПК е приложима към оспорването на подзаконови нормативни актове без ограничения във времето и е относима само към действащи, но не и към отменени, респ. изменени нормативни административни актове, които не са част от действащото право към момента на произнасяне на съда. Без правно значение е дали в новоприетите и/или изменените части се съдържат текстове, които са подобни или идентични с тези на оспорените текстове. Новите редакции на текстовете могат да се оспорват на самостоятелно правно основание, след надлежно спазване разпоредбите на чл. 181 и следващите от АПК. Следва да се отбележи още, че липсата на предмет води и до отсъствие на друга процесуална предпоставка за допустимост на оспорването - тази за наличие на правен интерес от търсената защита у оспорващия, за която съдът е длъжен да следи служебно през целия процес на съдебното производство. Изискването за наличие на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването цели настъпването на благоприятни правни последици за оспорващия при отмяната на оспорените разпоредби. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, както е в конкретния случай, правният интерес от търсената защита се състои в премахването на този акт от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като нормативният административен акт е изменен, то същият е престанал да бъде част от позитивното право и затова не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, респ. от продължаване на съдебното производство, което е образувано по протестирането. Наличието на сочените обстоятелства налагат оставяне без разглеждане на подадения протест и прекратяване на производството по делото. (В тази насока е трайната практика на ВАС в Решение № 8710/17.06.2013 г., на петчленен състав, първа колегия, по адм. дело № 5536/2013 г., Решение № 3925/21.03.2014 г., по адм. дело № 15082/2013 г. на петчленен състав, първа колегия, Решение № 1483/11.02.2016 г., на петчленен състав, втора колегия и други). По изложените съображения и на основание чл. 196, във вр. с чл. 159, т. 3, т. 4 и т. 6 от АПК, тричленен състав на Върховният административен съд, второ отделение,