Решение № 12644 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, уточнена с допълнителна молба от 07.04.2023г. на Министерство на енергетиката, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Триадица8 представлявано от Министъра на енергетиката, чрез адв.Д. Иванов и адв.С. Бабачев, и двамата от Адвокатско дружество Йорданов, Игнатов, Иванов срещу Решение 182/10.01.2023г. по адм. д. 7142/2022г., постановено от 21 състав на АССГ, с което са уважени обективно съединените искове на дружество Европейски пътищаАД против Министерство на енергетиката, предявени по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт спиране действието на Договор за концесия от 04.09.2008г., сключен между Министерски съвет, представляван от Министъра на регионалното развитие и благоустройството от една страна и Европейски пътищаАД (с предходно наименование към сключване на договора Пътища ПловдивАД).В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, многобройни съществени процесуални нарушения, както и при необоснованост и липса на логическа свързаност на крайните изводи на съда.Отправя се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени процесуални нарушения, който законосъобразно да събере всички относими към спора доказателства.В условията на евентуалност и при преценка на съда досежно наличие на условия за произнасяне по същество се иска отмяна на решението и отхвърляне като неоснователни и недоказани на обективно съединените искове.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, представляван лично от Министъра на енергетиката и чрез адв. Иванов и адв.Бабачев поддържа касационната жалба по подробно изложените в нея съображения. В представени по делото в указания от съда срок писмени бележки доразвива подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответникът Европейски пътища АД, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба и в писмени бележки, съдържащи доводи по същество оспорва същата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. В съдебно заседание се представлява от адв.Михалева, която оспорва жалбата и навежда допълнителни аргументи за нейната неоснователност.В указан от съда срок представя писмени бележки.Претендира разноски съгласно прил. списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.Застъпва становище, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като са налице релевираните касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК-необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.По изложените съображения пледира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно.

Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, разгледана по същество е основателна.

АССГ е бил сезиран с искова молба със седемнадесет обективно съединени искове срещу Министерство на енергетиката за присъждане на имуществени вреди с общ размер от 34 430 560,30 лева( тридесет и четири милиона четиристотин и тридесет хиляди петстотин и шестдесет лева и тридесет стотинки), в резултат на отменен по съответния ред административен акт- писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020г. на Министъра на енергетиката за спиране действието на цитирания концесионен договор, който акт е отменен с Решение 668/05.04.2020г. по адм. дело 3367/2020г., по описа на Административен съд - Пловдив, потвърдено с Решение 7045/10.06.2021г. по адм. дело 5002/2021г., по описа на Върховен административен съд както следва: 1. Сумата от 1 920 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - платена неустойка на ГРОМА ХОЛД ЕООД за разваляне на Договор за продажба на инертни материали от 10.01.2020г.; 1.1. Сумата от 223 484.54 лв., представляваща законна лихва върху главницата по т. 1 от петитума, считано от 10.06.2021 г. - датата на установяване незаконосъобразността на писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020г. на Министъра на енергетиката с влязло в сила съдебно решение до 02.08.2022г. - датата на подаване на исковата молба; 1.2. Законната лихва за забава, считано от предявяването на иска до окончателно изплащане на главницата по т. 1;

2. Сумата от 14 316 593.10лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - по-големи разходи, платени на Евро Строй Кънстракшън ЕООД за закупуване и доставка на 902 116.77 тона инертни материали от трети лица, в периода на незаконосъобразното спиране на действието на концесионния договор - от 27.02.2020г. до 10.06.2021г., в сравнение с разходите, платени на Евро Строй Кънстракшън ЕООД за доставка на инертни материали, добити от находище Белащица - участък Юг; 2.1. Сумата от 1 666 425.67лв., представляваща законна лихва върху главницата по т. 2, считано от 10.06.2021г. - датата на установяване незаконосъобразността на писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020 г. на Министъра на енергетиката с влязло в сила съдебно решение до 02.08.2022 г. - датата на подаване на исковата молба; 2.2. Законната лихва за забава, считано от датата предявяването на иска до окончателно изплащане на главницата по т. 2;

3. Сумата от 3 246 834,14лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - плащане на дължими лизингови вноски по сключени договори за лизинг на оборудване, подробно посочени в пap. II, т. 3 от исковата молба, в периода от 01.03.2020г. до 10.06.2021г.; 3.1. Сумата от 377 925.65 лв., представляваща законна лихва върху главницата по т. 3, считано от 10.06.2021г. - датата на установяване незаконосъобразността на писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020г. на Министъра на енергетиката с влязло в сила съдебно решение до 02.08.2022г. - датата на подаване на исковата молба; 3.2. Законната лихва за забава, считано от датата предявяването на иска до окончателно изплащане на главницата по т. 3;

4. Сумата от 579 437.32лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи - нереализирана печалба от продажба на инертни материали, за периода от 27.02.2020г. до 31.12.2020г., която сума е формирана както следва: a) 42 069.40 лева, представляваща нереализирана печалба през 2020г. от продажба на инертни материали по Договор от 07.01.2019г., сключен с ПЪТРЕМОНТ ЕООД, Договор от 08.01.2019г., сключен с ВЕНИГАЗ ЕООД и Договор от 02.01.2019 г., сключен с ПСТ ГРУП ЕАД; b) 537 367.89 лева, представляваща нереализирана печалба през 2020 г. от продажба на инертни материали на други контрагенти; 4.1. Сумата от 67 445.46 лв., представляваща законна лихва върху главницата по т. 4, считано от 10.06.2021г. - датата на установяване незаконосъобразността на писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020г. на Министъра на енергетиката с влязло в сила съдебно решение до 02.08.2022г. - датата на подаване на исковата молба, която сума е формирана както следва: а) 4896.80 лв., представляваща законна лихва върху главницата по т. 4, б. ,,а от петитума, считано от 10.06.2021г. до 02.08.2022г.; б) 62 548.66лв., представляваща законна лихва върху главницата по т. 4, б. ,,b от петитума, считано от 10.06.2021г. до 02.08.2022г.; 4.2. Законната лихва за забава, считано от датата предявяването на иска до окончателно изплащане на главницата по т. 4 ;

5. Сумата от 302 887.69лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи - нереализирана печалба от продажба на инертни материали, за периода от 01.01.2021г. до 10.06.2021г.; 5.1. Сумата от 35 255.58 лв., представляваща законна лихва върху главницата по т. 5, считано от 10.06.2021г. - датата на установяване незаконосъобразността на писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020 г. на Министъра на енергетиката с влязло в сила съдебно решение до 02.08.2022г. - датата на подаване на исковата молба; 5.2. Законната лихва за забава, считано от датата предявяването на иска до окончателно изплащане на главницата по т. 5;

6. Сумата от 10 475 000лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи - нереализирана печалба по развален Договор за продажба на инертни материали от 10.01.2020г. с ГРОМА ХОЛД ЕООД; Сумата от 1 219 271.15 лв., представляваща законна лихва върху главницата по т. 6, считано от 10.06.2021г. - датата на установяване незаконосъобразността на писмо Е- 26-Е-142 от 27.02.2020г. на Министъра на енергетиката с влязло в сила съдебно решение до 02.08.2022г. - датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата предявяването на иска до окончателно изплащане на главницата по т. 6.

Във второто по делото съдебно заседание на 15.12.2022год., съдът, по искане на ищеца и на основание чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК допуснал изменение на предявените съединени искове в посока на тяхното увеличение съгласно молба на Европейски пътищаАД от 18.11.2022год..

За да постанови решението си съдът приел, че на 04.09.2008г. е сключен Договор между Министерски съвет, представляван от министъра на регионалното развитие и благоустройството от една страна и Пътища Пловдив АД (с настоящо наименование от 19.11.2018г. Европейски пътища АД) от друга , по силата на който на Европейски пътища АД е предоставена концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - мрамор от находище Белащица - участък Юг (Родопи- юг) в землището на с. Белащица, община Родопи, област Пловдив. Концесията е предоставена в съответствие със Закона за подземните богатства. Срокът на концесионния договор изтекъл на 03.02.2022г.

Концесионерът изпълнявал задълженията си по сключения договор, като е заплащал в срок дължимите концесионни такси.

С писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020г. Министърът на енергетиката на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за подземните богатства спрял действието на концесионния договор .

Актът за спиране на действието на договора за концесия на Министъра на енергетиката бил обжалван по съдебен ред от Европейски пътища АД. Административен съд-Пловдив отменя с Решение 668 от 05.04.2020г., постановено по адм. дело 3367/2020г. на Административен съд - Пловдив писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020 г. на Министъра на енергетиката като незаконосъобразно. Решението е оставено в сила като правилно от Върховен административен съд, четвърто отделение, с Решение 7045 от 10.06.2021 г. по адм. дело 5002/2021г., което не подлежи на обжалване .

В съответствие с горното приел, че времето, за което незаконосъобразно била спряна дейността по добиване на подземни богатства от находище Белащица - участък ЮГ е от 27.02.2020г.- датата на издаване на акта за спиране на действието на концесионния договор, до 10.06.2021г.- датата на решението на ВАС, с което се потвърждава незаконосъобразността на акта на Министъра не енергетиката.

От публично достъпната информация в Търговския регистър съдът установил, че предмета на дейност на Европейски пътища АД е строителство, ремонт и поддържане на пътища и пътни съоръжения, както и производство и продажба на инертни материали, като добивът за осигуряване на суровина за производство от скален материал е подсигурен чрез експлоатацията на кариера Белащица - участък ЮГ, находяща се в с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив.

Дружеството било изпълнител по редица обществени поръчки, свързани с реконструкция, рехабилитация и поддържане на пътната мрежа на страната. За осъществяване на посочената дейност в изпълнение на сключените договори за обществени поръчки, Европейски пътища АД се нуждаело от значителни количества инертни материали (взривена скална маса, която след натрошаването й се превръща във фракции), като за периода на незаконосъобразното спиране на концесия Белащица - участък Юг дружеството не е могло да добива инертния материал от собствената си концесия, а е било принудено да го закупува от трети лица.

При обичайни условия, при които ищецът не е бил изправен пред ситуацията на спиране действието на концесионния договор от Министъра на енергетиката, добивът на инертни материали се осъществявал, като изходният продукт- взривена скална маса (ВСМ) се добива от концесията на кариера Белащица - участък ЮГ; след преработка (трошене), от добитата ВСМ се произвеждат различни видове фракции-основен материал в пътното строителство и се използват, както за пътни основи, насипи и пътни съоръжения, така и като основна съставка на асфалтови и бетонови смеси; тези фракции се доставят до производствените бази на Европейски пътища АД, които се намират се в гр. Асеновград, с. Шишманци, с. Михилци и с. Огняново.

По силата на Рамков договор за ексклузивна обработка и доставка на инертни материали от 01.07.2017г., сключен между Европейски пътища АД и Евро Строй Кънстракшън ЕООД, дейностите по преработка на добитата и от кариера Белащица - участък Юг взривена скална маса във формата на различни видове фракции и доставка на фракциите за изпълнение на строителните обекти на Европейски пътища АД, били възложени на Евро Строй Кънстракшън ЕООД, при преференциални ценови условия.

Освен за собствените си нужди, значителни количества от добитите инертни материали (ВСМ/фракции) били продавани от Европейски пътища АД на трети лица - контрагенти.

Така през периода на незаконосъобразното спиране на добивните дейности от собствената си концесия от 27.02.2020г.-датата на издаване на акта за спиране действието на концесионния договор до 10.06.2021г.-датата на решението на ВАС, с което е потвърдена отмяната като незаконосъобразен на този акт Европейски пътища АД не е осъществявал добив на подземни богатства от находище Белащица-участък Юг, в резултат на което понесло множество имуществени загуби и пропуснати ползи. Съдът обосновал извод, че понесените имуществени вреди от страна на Европейски пътища АД били в пряко следствие на обявеното за незаконосъобразно писмо Е-26-Е-142 от 27.02.2020г. на Министъра на енергетиката, тъй като от една страна, след като ЕП не е могло да се снабдява с инертни материали, произведени със суровини, добити от собствената му концесия, дружеството е било принудено да ги закупува от трети лица на много по - високи цени, а от друга страна, ЕП не е могло да продава инертни материали на трети лица, включително не е могло да изпълнява задълженията си по сключени договори.

Претендираните от ищеца преки вреди най-общо са свързани с изплащането на неустойка по договора от 10.01.2020 г. с Грома Холд ЕООД; вреди, свързани с изплащането на суми по договор с Евро Строй Кънстракшън ЕООД, поради спирането на действието на концесионния договор; вреди в резултат на платени лизингови вноски по договори за лизинг на техника с Мото Пфое лизингЕООД и И Ар Би лизинг БългарияЕАД/ЮробългарияАД; пропуснати ползи- печалба по договора с Грома Холд ЕООД и печалба от договорите с други търговски дружества- ПътремонтЕООД, ВенигазЕООД и ПСТ ГрупЕАД и нереализирана печалба през 2020г. от продажба на инертни материали на други контрагенти, ведно със законната лихва върху тях за периода от отмяната на акта от съда - 10.06.2021г. до предявяването на исковата претенция - 02.08.2022г., както и законната лихва от предявяването на иска пред съда до окончателното изплащане на сумите.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства, включително и изслушване на заключения по двете съдебни експертизи /ССЕ и комплексна СТИЕ/ приел, че в случая са налице и трите кумулативно определени предпоставки по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Министерство на енергетиката, тъй като по делото е безспорно установено посредством приобщените писмени доказателства и съдебни експертизи наличието на отменен поради незаконосъобразност индивидуален административен акт, реално причинени вследствие на незаконосъобразния акт на дружеството ЕП преки вреди и пропуснати ползи, доказани според съда в претендирания от ищеца размер, както и наличие на пряка причинна връзка между настъпилите вреди и отменения акт.

Въз основа на това, съдът уважил всички съединени искове в пълния претендиран от ищеца размер на обща стойност 34 430 560,30лв., с изключение на иска по т.4 за сумата от 579 437,29лв. представляваща обезщетение за пропуснати ползи-нереализирана печалба от продажба на инертни материали за периода от 27.02.2020г. до 31.12.2020г., като отхвърлил иска само за разликата от 0,03лв..Със същото решение осъдил Министерство на енергетиката да заплати на ЕП сторените деловодни разноски в размер на 3025,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 650 229,32лв.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения, при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с принципите на законност, равенство на страните в процеса и на принципа на служебното начало.Решението е необосновано, тъй като относимите към спора факти не са напълно изяснени, което е пречка за надлежна проверка за правилното приложение на материалния закон.

Според правната доктрина и съдебната практика, включително и по-старата такава при действието на ЗАП(отм.), съществено е онова нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало като краен резултат до други фактически и/или правни изводи при решаване на делото.

Нарушаването на принципа на служебното начало в първоинстанционния процес и неправилното прилагане на правилата на доказателствената тежест съставляват конкретни основания, обосноваващи извод за съществено нарушение на процесуалните правила.Съгласно чл.171 ал.5 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.При това тези указания трябва да са конкретни и да бъдат направени след отделяне на спорното от безспорното, а при липсата им спорът остава неизяснен от фактическа страна.

Върховният административен съд, в настоящия му състав на Трето отделение намира, че съдът, в нарушение принципите на служебното начало и на равенство на страните в производството не е изготвил обоснован доклад и не е разпределил доказателствената тежест в процеса, като на страните не са дадени конкретни и подробни указания относно обстоятелствата, които всяка от тях следва да докаже.

Исковото производство пред АССГ е било образувано по искова молба от Европейски пътищаАД /ЕП/ в обем от общо 43страници, ведно с приложени към същата многобройни писмени доказателства, обособени в общо 14 класьора, при условията на обективно съединяване на общо седемнадесет иска на обща стойност близо тридесет и четири милиона лева. Несъобразявайки горните обстоятелства и игнорирайки напълно безспорната фактическа и правна сложност на спора, съдът в Разпореждане от 24.08.2022год. напълно формално е извършил доклад по делото, описвайки само предявените от ищеца обективно съединени искове.Докладът по делото на практика преповтаря част от съдържанието на исковата молба, като същевременно липсват и не са изложени твърденията на страните по делото, обективирани в молбата и в писмения отговор по нея.Липсва и очертаване на спорните между страните факти, които следва да бъдат доказани, съответно липсва разграничаване на безспорните по делото факти.

На страните не са дадени указания по тежестта на доказване, съобразно конкретните им твърдения, конкретния правен спор и относимата правна уредба.Съдът е следвало да прецени представените по делото доказателства, като посочи на страните за кои свои твърдения не представят достатъчно доказателства, а не да се задоволи само с бланкетното разпределяне на доказателствената тежест, направено във вече цитираното Разпореждане6552 от 24.08.2022год..

В този смисъл Върховният административен съд, в настоящия му състав на Трето отделение намира, че в случая е налице първото твърдяно от касатора съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, а именно-в нарушение на чл.170 ал.3 от АПК съдът не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. В административния исков процес по реда на чл.203 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ доказателствената тежест е на ищеца, който с всички допустими по ГПК средства следва да докаже твърдените в исковата молба обстоятелства.Тежестта за доказване обаче не е само задължение за представяне на доказателства от страната върху която лежи доказателствената тежест.Доказателства, относими към предмета на делото могат да се намират и у ответника или трето лица и съдът има задължението да ги събира служебно.Едва след като е изяснил предмета на спора и е събрал относимите за правилното му решаване доказателства, независимо дали те са представени от страната която носи доказателствената тежест, от ответната страна или са служебно издирени от съда, последният може да изложи констатациите си за дадени факти.При това събраните доказателства следва да бъдат обсъдени в мотивите не само в тяхната взаимовръзка, но и във връзка с направените от страните възражения.Ето защо е изключително важно за постановяването на правилно и обосновано решение по спора съдът да разпредели доказателствата тежест между страните, като указанията му в тази насока следва да бъдат не бланкетни, а конкретни, след предварително разграничаване на спорното от безспорното, тъй като при липсата им спорът остава неизяснен от фактическа страна.Такива указания в случая липсват дори и след изричното искане на ответника в отговора на исковата молба за разпределение на доказателствената тежест и даване на изрични указания досежно доказателствата.Съдът, в първото по делото открито съдебно заседание на 03.11.2022г. се е задоволил единствено лаконично да посочи че всяка от страните носи доказателствена тежест да докаже своите твърдения и възражения.При липсата на спор между страните единствено относно наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт на ищеца е следвало да се укаже, че следва да докаже наличие по всеки един от обективно съединените искове на конкретни вреди на претендираното от ищеца основание и в претендирания размер, както и че тези вреди, някои от които под формата на пропуснати ползи действително са в пряка и непосредствена причинна връзка с постановеното от ответника и отменено като незаконосъобразно от съда спиране на концесионния договор.От друга страна, на ответника е следвало да се укаже да докаже, че липсва такава причинна връзка между спирането на договора за концесия и претърпяването от ищеца на вреди от плащането на неустойка, на пропуснати ползи-нереализирани печалби от договори, вреди от плащане на лизингови вноски.Предвид изричното позоваване на ответника на нищожност на Договора за продажба на инертни материали от 10.01.2020г. между ЕП и Грома ХолдЕООД поради симулативност и невъзможен предмет, както и твърдяното по отношение на повечето от съединените искове на съпричиняване на вредата от страна на ищеца на основание чл.5 ал.1 от ЗОДОВ, на ответника е следвало да бъде указано, че следва да ангажира и представи доказателства в подкрепа на твърденията си, което в случая не е сторено от първоинстанционния съд.

Отделно от изложеното, основателни са възраженията на касатора за груби съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение на допуснатите, назначени и изслушани по делото единична съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и комплексна технико-икономическа експертиза (КТИЕ), които нарушения не са позволили установяване на обективната истина досежно правнорелевантните за спора факти.

Видно от материалите по а.д.7142/2022г. на АССГ, с първия по делото акт-Разпореждане6552 от 24.08.2022год. съдът постановил връчването на препис от подадената искова молба на ответника и указал на последния да подаде писмен отговор в едномесечен срок и същевременно допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговори на поставените от ищеца задачи, обективирани в молба от 19.08.2022год..Експертизата е назначена от съда с акта за конституиране на страните по делото и насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, преди връчването на исковата молба на ответника, на което последният се е противопоставил с конкретни възражения срещу част от допуснатите въпроси с депозирания по делото на 14.10.2022г. писмен отговор, в който отправил искане за отмяна на разпореждането за назначаване на ССЕ и за допускане назначаването на съдебни експертизи едва след отделяне на спорното от безспорното в първото по делото съдебно заседание и след изслушване доказателствените искания на страните. С писмения си отговор ответникът е депозирал и искане за допускане и назначаване по делото на комбинирана СИЕ и СТЕ по поставени от последния примерни въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата след като провери редовността и допустимостта на предявените искове и другите искания и възражения на страните.Тълкуването на цитираната разпоредба налага обоснования и с оглед на нормалната житейска логика и на принципа на равенство на страните в процеса извод, че съдът следва да се произнесе по направените от страните доказателствени искания, включително и по исканията за назначаване на експертизи едва след като извърши преценка досежно редовността и допустимостта на исковете, след като разграничи спорните от безспорните обстоятелства по делото и след изслушване на твърденията и възраженията на всяка една от страните, за да може да прецени кои доказателствени искания са относими към предмета на спора и необходими за изясняване на фактическата обстановка по делото, което в случая не е сторено.В този смисъл, основателен и споделен от настоящата касационна инстанция е довода на касатора, че допускането и уважаването на доказателствено искане без да е осигурена реципрочна възможност същото да стори и ответната страна не осигурява равна възможност на насрещната страна за упражняване на правата й в съдебния процес, респективно е в нарушение на принципа на равенство на страните , визиран в разпоредбата на чл.8 от АПК и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, видно от протокола от проведеното на 03.11.2022г. открито съдено заседание, независимо от възраженията на ответника досежно назначаването и изслушването на ССЕ в първото по делото съдебно заседание, съдът първоначално с определение допуснал трансформирането на допуснатата с разпореждане от 25.10.2022год. от закрито заседание по искане на ответника СТЕ по въпроси в писмения отговор в т.IV т.2б.Б в комбинирана СИЕ и СТЕ и допуснал изготвянето на комбинирана СИЕ и СТЕ по въпроси на ответника, обективирани на л.37 от отговора на исковата молба, като същевременно счел, че няма пречка изготвеното заключение по назначената с разпореждане на съда ССЕ да бъде изслушана в същото съдебно заседание.При разпита на вещото лице по СИЕ става ясно, че експертът е дал заключението си въз основа на справки /информация/, предоставена от ищеца и на базата на документи, които не са приложени по делото, нито са приложени към експертизата под формата на приложения, съставляващи неразделна част от нея. Доколкото според разпоредбата на чл.195 ал.1 от ГПК целта на назначаване на съдебна експертиза е посредством специални знания и въз основа на наличните по делото доказателства да се подпомогне съда, изготвянето на същата на база на документи, с които ответната страна не разполага накърнява правото на защита на последния и възможността да обоснове становището си по даденото заключение. Поради затрудняване на вещото лице да даде точни и ясни отговори на поставените му въпроси, видно от протокола от съдебно заседание на 03.11.2022год. страните изразили становища, че ССЕ не следва да бъде приета, а вещото лице следва да бъде изслушано в следващо съдебно заседание.В тази връзка съдът първоначално постановил определения, с които задължил ищеца да представи всички документи, по които е работило вещото лице, неналични по делото и предоставил възможност на ответника да постави допълнителни въпроси, след което в края на заседанието постановил определение, с което приел заключението на вещото лице, като същевременно указал на същото да се яви в следващо съдебно заседание и да отговори на евентуални въпроси по повод представените от ищеца допълнителни писмени доказателства, въз основа на които е било изготвено заключението.След представяне от страна на ответника в указания от съда срок на допълнителна молба от 10.11.22год. с прецизирани и формулирани към вещото лице въпроси по СИЕ, АССГ немотивирано и необосновано след като докладвал същата в следващото съдебно заседание на 15.12.2022год., с определение я оставил без уважение с аргумента за неотносимост към делото, след което и поради протест от страна на ответника допуснал задаване на въпроси към вещото лице по вече приетата с определение в предходно съдебно заседание СИЕ. Поради неясни и неточни отговори на вещото лице, заключението е било оспорено от ответника, който поискал отвод на назначеното вещото лице и назначаване на повторна единична или на тройна СИЕ, които искания са отхвърлени от съда с бланкетни мотиви, а в решението си съдът мотивирал действията си отново с аргумента за преклузия на правото на страната да прави тези доказателствени искания.

Налице са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и при изслушването на комбинираната технико-икономическа експертиза /КТИЕ/, възпрепятстващи разкриването на обективната истина по правнорелевантни за спора факти и обстоятелства. На първо място, въпреки, че въпросите по КТИЕ са били своевременно прецизирани и формулирани от ответника още в писмен отговор на исковата молба, съдът не се произнесъл по тях преди първото съдебно заседание на 03.11.2022г., с което на практика в нарушение принципа на равнопоставеност на страните в процеса е осуетил възможността за еднакъв подход и пълно изясняване на спорните въпроси. Вместо това, с определение от 03.11.2022г. съдът е назначил по делото КСИЕ по въпросите поставени в отговора на ИМ и е допуснал изслушването й в последното по делото заседание на 15.12.2022г..Въпреки предоставената от съда възможност ответника да допълни /конкретизира въпросите си по КТИЕ, депозираната от ответника молба от 10.11.2022г. с вече конкретизирани въпроси не е била изпратена и предоставена на вещите лица. Видно от протокола от съдебното заседание на 15.12.2022год., обективиращ действията на съда и страните по изслушване и приемане на заключението, отговорите на вещите лица по КТИЕ са непълни и неясни, а по някои въпроси /по т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от заключението / изобщо липсва и не е даден категоричен и недвусмислен отговор на поставените задачи по кардинални за делото въпроси, от значение за разкриване на обективната истина и постановяване на правилно и обосновано съдебно решение.Ответникът оспорил даденото по КТИЕ заключение, но съдът отново напълно необосновано, с лаконични мотиви е отхвърлил искането му за назначаване на повторна или тройна КТИЕ.

Действително, съобразно разпоредбата на чл.200 ал.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица.Съгласно чл.201 от ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато е необосновано и възниква съмнение относно неговата правилност. Разпоредбата на чл.202 от ГПК предвижда, че съдът не е длъжен да възприема заключението, а го обсъжда с другите доказателства по делото.Следователно право, а не задължение на съда е допускането на допълнителна, повторна или тройна съдебни експертизи, като преценката за това е на съда, но при всички случаи последният е длъжен да обоснове и мотивира надлежно становището си по направените от страните искания за допълнителна, повторна или тройна експертизи във връзка с тяхното оспорване, което в случая не е сторено по надлежния ред.При наличие на спор от фактическа и правна сложност, какъвто е настоящия и при наличие на изрични оспорвания на дадените заключения по СЕ от страна на ответника с оглед наличието на неизяснени и неясни отговори на поставените въпроси по релевантни за спора факти, отказът на първоинстанционния съд да назначи допълнителна или повторна единична СИЕ и тройна КТИЕ са изцяло несъстоятелни и необосновани. Действията на съда по допускане, назначаване, изслушване и приемане на двете експертизи са крайно непоследователни и нелогични, а на първо място- необосновани и немотивирани, постановени при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и в пълно противоречие с принципите на равнопоставеност и безпристрастност и индикират на категорично неразграничаване спецификите на гражданския и административния процес и непознаване на правилата на съдебното исково производство по реда на АПК в което, за разлика от гражданското такова не е предвидена преклузия на доказателствените искания на страните.

Според настоящата съдебна инстанция, АССГ не е изследвал всички относими към случая факти и обстоятелства, с оглед на което постановеното от него съдебно решение е необосновано.Съдът неоснователно немотивирано е отхвърлил направени от ответника искания за представяне на писмени доказателства по реда на чл.190 и чл.192 от ГПК, като по отношение на някои от исканията изобщо не се е произнесъл, а по други, в противоречие с правилата на доказване в административния процес се е позовал на процесуална преклузия.

Отказът на първоинстанционния съд да допусне допустими и относими доказателства и доказателствени средства от съществено значение за изясняване на спора многократно е сочено от съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като води до непопълване на делото с релевантни за спора доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна и при недопускането на което нарушение първоинстанционният процес би могъл да приключи с друг резултат.

Съдът неоснователно е отхвърлил искането на ответника за представяне на договор за наем от 2017г. на техника /наем на производствени бази, ремонтно-сладова база, автомобили и машини /, сключен между Европейски пътища АД /ЕП/ и Евро Строй КънстракшънЕООД /ЕСК/, което искане, обективирано още в писмения отговор, а впоследствие и в проведените две съдебни заседания е обосновано с оглед представения от ищеца Рамков договор за ексклузивна обработка и доставка на инертни материали от 01.07.2017г. между същите страни.Доколкото последният е рамков и в него липсват и не са посочени никакви конкретни цени или количества, а част от претенциите на ЕП се основават и на сключения наемен договор, последният е относим към предмета на спора.

Неоснователно първоинстанционният съд е отхвърлил и искането на ответника за представяне на Договор, въз основа на който е издадена фактура1000001440 от 11.05.2021г. от ЕСК към ЕП на стойност 6 567 590лв., мотивирано в молба от 10.03.2022г. с аргумента, че това доказателство е неотносимо към предмета на спора.Доколкото обаче вземанията на ЕП към ЕСК произтичат от отношенията между двете дружества по повод отдадените от ЕП на ЕСК активи / в т.ч. машини, служители и т.н./ във връзка с добива на инертни материали, то обоснован е извода, че тези отношения влияят пряко върху цената на материалите, които ЕСК преработва и продава на ЕП.В този смисъл АССГ неоснователно отказал да допусне допустимо и относимо към предмета на спора писмено доказателство.

Напълно неоснователно първоинстанционният съд отхвърлил и искането на ответника за задължаване на ищеца да представи транспортни документи за доставените материали от ЕСК на ЕП, съдържащи релевантна за спора информация досежно направени курсове, камиони, видове и количества материали, тяхната начална и крайна дата, позовавайки се на преклудиране правото на ответника да направи това доказателствено искане.В тази насока следва да се има предвид особения характер на исковото производство за обезщетение по реда на чл.203 и сл. от АПК, което е специфично и съществено се различава от исковото производство по ГПК.В производството по реда на чл.203 и сл. от АПК, правилата на ГПК са субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК, доколкото в АПК липсват изрични правила.Съществува константна съдебна практика, включително и по дела по ЗОДОВ, съгласно която отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите законови предпоставки за отговорността.В исковото производство каквото е това по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, по силата на чл.154 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.Това налага обоснования извод, че в производството по ЗОДОВ предимство имат производствените правила на АПК и само по изключение, когато такива липсват се прилагат субсидиарно правилата на ГПК. Според константната практика на ВАС, преклузията за представяне на доказателства по ГПК е неприложима в административното съдебно производство, където водещият принцип си остава този на служебното начало, задължаващ съда и служебно да издири и установи всички факти и обстоятелства от значение за случая и да даде указания на страните за представяне на доказателства за установяване на релевантните за спора факти.Поради това и поради липсата на определен в АПК преклузивен срок за представяне на доказателства, първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал да допусне събирането на относими и допустими писмени доказателства, с което е препятствал установяването на обективната истина по кардинални за правния спор въпроси, а именно относно начина, по който се формира цената на доставените материали, с чието заплащане ЕП твърди, че е формирал загуба и претендира вреди.

На следващо място, обосновани са и наведените с касационната жалба твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с установяването на достоверната дата на оспорен по делото частен документ, представен от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.193 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което е представен, а когато е представен в съдебно заседание-най-късно до края на заседанието.При направено искане за откриване на производство по оспорване на документ съдът постановява да се извърши проверка истинността на документа в случай, че другата страна заяви желание да се ползва от него в първото по делото заседание, ако е оспорен предварително или в заседанието, в което документа е бил представен.С произнасянето по искането за оспорване на документа съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК указва върху кого лежи тежестта за доказване истинността на документа, като при оспорване истинността на частен документ, който не носи подписа на оспорващата го страна, тежестта за доказване пада върху страната, която го е представила.При това, при открито производство по оспорване на документ по реда на чл.193 от ГПК съдът дължи произнасяне в диспозитива на решението по въпроса относно крайния резултат от производството по оспорване.

В случая, още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил датата на представения от ищеца Договор за продажба на инертни материали от 10.01.2020г., сключен между ищеца и Грома ХолдЕООД, въз основа на който ищецът претендира общо 13 369 984,84лв. обезщетение за вреди-неустойка пропуснати ползи, съставляващ частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК. Първоначално първоинстанционният съд с две определения от първото заседание на 03.11.2022г. и второто заседание на 15.12.2022г. отхвърлил искането на ответната страна за откриване на производство по оспорване датата на процесния договор, аргументирайки се с това, че ответникът не бил трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК и нямал право да оспорва датата на документа. Впоследствие, с определение от 15.12.2022г. отменил предходните си определения, открил производство по чл.193 ГПК по оспорване на датата на договора и допуснал до разпит водените от ищеца свидетели.В случая първоинстанционният съд е допуснал две процесуални нарушения.При положение, че процесният частен документ-договор от 10.01.2020г. , сключен между ищеца и Грома ХолдЕООД е бил оспорен своевременно още с отговора на исковата молба преди първото съдебно заседание, съдът е следвало да открие производство реда на чл.193 от ГПК още в първото по делото съдебно заседание на 03.11.2022г., като даде възможност на ищеца да проведе доказване, въз основа на което да се направи извод относно достоверността на датата по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК.Съгласно чл.181 ал.1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта или настъпилата фактическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В зависимост от това какво се оспорва, съдът преценява какви доказателствени средства да допусне в производството по оспорване.Въпросът относно това какво е установено в хода на производството по чл.193 от ГПК е въпрос по съществото на спора, но при всички случаи съдът в диспозитива на решението следва да се произнесе по въпроса какво приема за установено в хода на производството по оспорване, което в случая не е сторено от съда.В този смисъл, налице са допуснати от съда , макар и несъществени процесуални нарушения, които ще следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на делото.

Съдът, в настоящия касационен състав не споделя доводите на касатора относно неадекватния и непрофесионален начин на провеждане на съдебното производство, нарушаващ възможността за ефективно упражняване правото на защита на страните.Продължителността на съдебните заседания по делото не може да се квалифицира като съществено нарушение на производствените правила предвид фактическата и правна сложност на спора и значителния обем на доказателствения материал, които предпоставят процесуалната активност на страните и многобройните искания, на които съдът дължи отговор.Същевременно, продължителността на съдебните заседания не може да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила.Не съставлява съществено процесуално нарушение и липсата на всички доказателства по делото в съдебната зала по време на първото съдебно заседание, предвид обстоятелството, че независимо, че същите са в значителен обем /14 класьора/, на ответника е бил връчен своевременно с приемо-предавателен протокол от 05.09.2022г. екземпляр от същите и последният е разполагал с достатъчно време да се запознае с тяхното съдържание.Всички 14 приложения са били налични на второто по делото съдебно заседание, а и ответникът в нито един момент от производството не е твърдял несъответствие между неговия екземпляр от доказателствата и този по делото.

Изложените съображения обосновават извода, че съдът е постановил решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.С оглед констатираните многобройни процесуални нарушения решението на административния съд е неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, административният съд, в подробен доклад по делото следва да посочи относимите към спора факти, като разграничи спорните от безспорните.След определяне на спорните факти, на страните следва да бъдат дадени подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, съобразени с техните конкретни твърдения и възражения. При новото разглеждане съдът следва да даде пълни, подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, както е разяснена по-горе и спази изискуемото от АПК служебно начало с оглед изясняване на фактическата обстановка по спора, като в тази връзка прецени необходимостта от повторно назначаване на съдебна експертиза/и едва след отграничаване на спорното от безспорното и предоставяне възможност на всяка от страните да прецизира и формулира въпроси към вещите лица, а по своя преценка и служебно да назначи такава. Съдът следва да отстрани допуснатите по-горе процесуални нарушения, като повторно разгледа всички направени доказателствени искания и относимите към случая факти и обстоятелства, от които да формира подробни мотиви по въпроса налице ли са предпоставките за реализиране отговорността на ответника по ЗОДОВ.За всяка вреда следва да са представени доказателства не само за настъпването й, но и за причинно-следствената й връзка с твърдяния незаконосъобразен акт.

По предявената претенция за възстановяване на направените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,