Решение № 4931 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Тодоров, контролиращ служител на ГКПП-Аерогара София към Гранично полицейско управление-София към регионална дирекция "Гранична полиция"-Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР (за краткост контролиращия служител на ГКПП-Аерогара София), подадена чрез пълномощник юриск.Е. Кабранска. Жалбата е срещу решение 26346 от 07.12.2024г. по адм. д. 8358/2024г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С него по жалба на Н. З., гражданин на Армения, е отменен отказ за влизане в страната 536 от 11.08.20204г., издаден от Т. Тодоров, в качеството му на контролиращ служител на ГКПП-Аерогара София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да остави в сила оспорвания отказ за влизане в страната. Ответникът по касационната жалба Н. З., чрез адв.Е. Чечев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага касационният съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Н. З., гражданин на Армения, срещу отказ за влизане в страната 536 от 11.08.20204г., издаден от Т. Тодоров, издаден от контролиращ служител на ГКПП-Аерогара София. С обжалваното решение е отменен обжалвания административен акт. За да постанови този резултат, съдът приел, че в оспорения административен акт не са посочени никакви конкретни фактически основания за издаване на отказа, които да са относими към релевираното правно основание по чл.10, ал.1, т.17 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), в това число конкретни факти и съображения относно постановения отказ. Съдът е посочил, че съгласно член 14, параграф 2 от Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите точните причини да се откаже влизане трябва да бъдат съобщени на гражданина на трета страна чрез стандартния формуляр, съдържащ се в част Б от приложение V към същия кодекс. В конкретния случай в оспорения отказ нямало вписан текст за това какви документи не са представени от оспорващия при граничната проверка, в нарушение изискването по чл.13, пар.2 от Кодекса. Затова административният съд е приел, че оспореният пред него административният акт е постановен в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което представлявало незаконосъобразност по чл.146, т.2 от АПК, тъй като не съдържало описание на фактическите основания, послужили за издаването му. Обжалваното решение правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. С обжалваното решение административният съд неправилно е приел, че в оспорения административен акт не били посочени фактически основания за издаване на отказа, поради което административният акт бил постановен в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което представлявало незаконосъобразност по чл.146, т.2 от АПК. Според чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В случая оспорения пред административния съд отказ за влизане в страната в съответствие с чл.16, ал.3 от ЗЧРБ е издаден на стандартен единен формуляр по образец на Европейския съюз. В него като правни основания са посочени чл.10, ал.1, т.17 във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЧРБ. А като фактически, че лицето не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причините и условията на пребиваване . Както е приел и самия административен съд, в съответствие с Тълкувателно решение 16/1975г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг документ, предхождащ или съпътстващ издаването на акта. В случая част от административната преписка е докладна записка на Т. Тодоров - младши експерт на ГКПП аерогара София. В нея е посочено, че при извършената гранична проверка са възникнали съмнения относно целта на посещението на Н. З. в България. Затова лицето е било отведено за контрол на втора линия. При проверката е бил извършен и преглед на личните вещи на лицето, обективиран с Протокол по чл.81 от ЗМВР, като в багажа му не са били открити забранени за пренасяне вещи и предмети. В хода на допълнителната проверка, органите са установили, че З. възнамерява да посети курортен комплекс Слънчев бряг , но не притежава хотелска резервация, както и обратен билет. Извършена е била и справка в АИС НВИС , от която е установено, че положеното от консула становища в паспортна виза е положително. Лицето е декларирало, че ще посети Хостел Мостел в гр. София, като не е описано желанието му да посети к.к. Слънчев бряг . Поради невъзможността на лицето да обоснове достоверно разминаването в показаните хотелски резервации и невъзможността да обоснове достоверно целта и условията на планирания му престой в България, същият не е допуснат в страната. Така описаните мотиви са в съответствие с посочените правни основания по чл.10, ал.1, т.17 във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЧРБ. Според чл.16, ал.1 от ЗЧРБ притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България. А съгласно чл.10, ал.1, т.17, пр.1 от ЗЧРБ отказва се влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Така описаните в предходния абзац фактически и правни основания за издаване на отказа се влизане в страната са достатъчни и обективират волята на административния орган. Дали тези фактически и правни основания могат да обосноват постановения отказ за влизане в страната, е въпрос по съществото на спора и касаят преценката по чл.146, т.4 от АПК, а именно дали административния акт е издаден в съответствие с материалноправни разпоредби. При тази преценка настоящия касационен съдебен състав счита, че изложените в административния акт фактически и правни основания не могат да обосноват постановения отказ се влизане в страната, предвид следното: Както вече се каза съгласно чл.10, ал.1, т.17, пр.1 от ЗЧРБ отказва се влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. В случая безспорно е установено, че Н. З. е влязъл в България на 11.08.2024г. с полет W64424 от Ереван. Същият е притежавал еднократна виза тип С 006633837, издадена на 05.07.2024г. в Посолството на България в Ереван, валидна от 10.08.2024г. до 20.08.2024г. с разрешен срок на пребиваване 11 (единадесет) дни и цел на посещение - туризъм. От приложените в първоинстанционното производство доказателства е видно, че Н. З. е имал закупени двупосочни самолетни билети от Ереван до София и обратно за времето на разрешената му виза полет от Ереван до София на 10.08.2024г. /кацане на 11.08.2024г./ и обратен полет от София до Ереван на 20.08.2024г. За периода на престой в България от 10.08.2024г. до 20.08.2024г. Н. З. е имал и предварително заплатено настаняване в Хостел Мостел в гр.София. За този престой Н. З. е имал и сключена застрахователна полица. Всички тези доказателства категорично установяват целта и условията на заявеното пребиваване пребиваване с цел туризъм при условия на престой в гр.София. Заявеното от Н. З., че по време на престоя си в България смята да посети к.к. Слънчев бряг не могат да обосноват отказ за влизане в страната, тъй като лицето не е ограничено по време на престоя си в България да посети к.к. Слънчев бряг . Затова не са били налице условията на чл.10, ал.1, т.17, пр.1 от ЗЧРБ, поради което и постановения отказ правилно е отменен от административния съд като краен резултат. Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно като краен резултат, което обосновава оставянето му в сила. Неоснователно е искането на Н. З. за присъждане на разноски, тъй като по настоящото производство не са представени доказателства за направени разноски за касационното производство. А по първоинстанционното производство на Н. З. са присъдени направените от него по това производство разноски. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,