Решение № 2707 от 15.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , подадена чрез процесуалния представител адвокат К. Ангелова, против решение 1493 от 01.08.2022 г., постановено по адм. дело 3033/2021 г. по писа на Административен съд Пловдив. С него е отменено решение 16/311/01010/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8646 от 19.10.2021 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на ЕТ И. М. Димитрова е определена окончателна финансова корекция в размер на 149 416,67 лв. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният съд е бил длъжен да вземе предвид установеното с влязло в сила решение на ВАС по отношение фактите, като не е следвало да се преразглежда фактическата обстановка и факта на осъщественото нарушение от жалбоподателя на сключения с Държавен фонд "Земеделие договор и бизнес план.Неправилна била интерпретацията от съда на установените по делото факти за всяко едно от твърдените нарушения, включително несъобразена с действащото счетоводно и данъчно законодателство. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу решението за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. Прави се принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът ЕТ И. М. Димитрова , чрез пълномощника адвокат Б. Станоев, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да се остави решението на първата инстанция в сила и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства за договарянето и изплащането му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприято, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че между Държавен фонд "Земеделие" и на ЕТ И. М. Димитрова е сключен Договор 16/311/01010 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., като предмет на инвестицията е: "Основен ремонт малък хотел за селски туризъм, представляващ секция F от Винарска изба с Дестилерия в [населено място] и закупуване на специализирано оборудване за внедряване виртуална туристическа агенция за приключенски туризъм и балнеолечение". В резултат на извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 24.06.2019 г. 28.06.2019 г. по проект 16/311/01010, извършена в последствие цялостна проверка на място в периода от 03.07.2019 г. до 19.07.2019 г. и извършени допълнителни административни проверки, е установено неспазване на договорни и нормативни задължения, за което е било открито и проведено производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Издаденият в това производство Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 16/311/01010/3/01/04/01 от 13.02.2020 г., с който е установено задължение в размер на 149 416, 67 лв., представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по сключения договор за отпускане на финансова помощ, е бил отменен с окончателно решение 5484 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 142/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С писмо изх. 01-6500/8646 от 20.08.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ едноличният търговец е бил информиран, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила решение на ВАС открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите от извършените проверки на място и допълните административни проверки, при които е установено неспазване на договорни и нормативни задължения, Бенефициентът е депозирал в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ писмено възражение с вх. 01-6500/8646 от 15.09.2021 г. с подробно изложени съображения за липсата на основание за налагане на финансова корекция. С оспореното решение за налагане на финансова корекция 16/311/01010/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8646 от 19.10.2021 г. на ЕТ И. М. Димитрова е определена окончателна финансова корекция в размер на в размер на 149 416,67 лева, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и в изпълнение на влязлото в сила решение 5484 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 142/2021 г. по описа на ВАС. Мотивите на административния орган касаят четири констатирани нарушения. По отношение на първото нарушение е посочено, че при изчисление на изпълнението на заложените в бизнес плана приходи под внимание са взети резултатите от извънредна проверка на място след плащане в периода 24.06.2019 г. 28.06.2019 г. по проект 16/311/01010 и извършена впоследствие цялостна проверка на място в периода от 03.07.2019 г. до 19.07.2019 г., които са отнесени към заложените такива в одобрения бизнес план към проекта. Според административния орган реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договор 16/311/01010 от 14.10.2014 г. бизнес план средно за три последователни пълни финансови години е 3,38 %, което е под 20% от заложените приходи. При това е прието, че бенефициентът не е изпълнил задълженията си по т. 4. 12 и т. 4.18 от договора за подпомагане. Цитирани са определението за одобрен проект , дадено в раздел IX "Други условия", т. 9.1, буква "г" от договора и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. За второто констатирано нарушение административният орган е изложил, че съгласно бизнес плана, съставляващ неразделна част от договора за финансово подпомагане, след изпълнение на инвестицията се планува наемането на персонал, както следва: 6 работни места 1 бр. управленски, 1 бр. административен и 4 бр. производствен персонал за първите три прогнозни години. При проверката на място, както и извършени допълнителни административни проверки, включително и в регистрите на НАП, е установено, че за календарната и финансова 2016 г. в одобрения бизнес план е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост от общо 6 работни места, а след изчисление е установено, че за цялата 2016 г. бенефициентът е поддържал средно списъчна бройка от 4 лица; за календарната и финансова 2017 г. в одобрения бизнес план е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост от общо 6 работни места, а след изчисление е установено, че за цялата 2017 г. бенефициентът е поддържал средно списъчна бройка от 4 лица; за календарната и финансова 2018 г. в одобрения бизнес план е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост от общо 6 работни места, а след изчисление е установено, че за цялата 2018 г. бенефициентът е поддържал средно списъчна бройка от 4 лица. При тези констатации административният орган е приел неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, което представлява нарушение на поети задължения по т. 4. 12 и т. 4. 18 от сключения договор и § 1, т. 19 от Наредба 30/11.08.2008 г. За третото описано нарушение е посочено, че при извършена проверка на място от експерти на ДФЗ периода от 03.07.2019 г. до 19.07.2019 г. не са открити следните активи, предмет на инвестицията: хладилници "мини бар" марка "CROWN" модел "CR 48-А 48 L" 17 бр. на обща стойност 2 110, 72 лв., за които е изплатена субсидия в размер на 1 477, 50 лв. за същите е представен протокол за брак; телевизори марка "Philips" 32" модел "PFL3088H" 4 бр. на обща стойност 1 580, 00 лв., за които е изплатена субсидия в размер на 1 106, 00 лв.; телевизори марка "Philips" 32" модел "ITESLB LED" 14 бр. на обща стойност 3 920, 00 лв., за които е изплатена субсидия в размер на 2 744, 00 лв. Изложеното представлявало нарушение на т. 4. 12, т. 4. 17, буква "а" и т. 4. 18 от сключения с ДФЗ договор 16/311/01010 от 14.10.2014 г., както и чл. 43, ал 1, т. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. По отношение на четвъртото нарушение, въз основа на извършената проверка в периода от 03.07.2019 г. до 19.07.2019 г., е прието за установено, че в туристическия обект не се съхраняват всички документи, които са част от заявката за плащане липсва Удостоверение за категоризация на обекта за настаняване от 17 бр. стаи; представена е Заповед РД-05-49 от 27.01.2016 г. на общинска администрация Хисаря за прекратяване на административното производство за определяне на вид и категория на туристическия обект; представен е Договор за съвместна дейност от 15.10.2015 г. със "Старосел Турс" ЕООД, съгласно който фирмата извършва основната дейност по настаняване и осигуряване на престоя на гостите на хотелски комплекс Старосел , като за тази своя дейност се отчита финансово на бенефициента ЕТ И. М. Димитрова . Според административния орган изложените обстоятелства водят до заключение за наличие на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката. Цитирани са точка т. 4. 4 от сключения с ДФЗ договор, т. 8. 1, предложение първо и предпоследно от раздел VIII. Отговорност, както и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. Поради това, за констатираното неизпълнение, описано в т. 1 от административния акт, на основание чл. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /Правилата/ е определена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, което в конкретния случай възлиза на 149 416, 67 лв. За констатираното неизпълнение, описано в т. 2, на основание чл. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определена санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора, възлизаща на 14 941, 67 лв. За констатираното неизпълнение, описано в т. 3, съгласно т. 2 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определена финансова корекция в размер на изплатената финансова помощ за активите, които не се използват по предназначение, която възлиза на 5 327, 50 лв. По отношение на неизпълнението, описано в т. 4, на основание т. 7 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, е определена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, равняваща се на 149 416, 67 лв. При спазване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, органът е определил общ размер на задължението 149 416, 67 лв, представляващи 100 % от получената субсидия. По делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като основното и допълнителното заключение са били приети без възражения, а съдът ги е кредитирал като компетентни и безпристрастно изготвени. За да отмени обжалваното решение за налагане на финансова корекция съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при формално посочване на фактически и правни основания. Съдът е счел, че по отношение на твърдяното изпълнение на приходната част от одобрения към Договор 16/311/01010 от 14.10.2014 г. бизнес план средно за три последователни пълни финансови години, макар да се цитира разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., не са изложени мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Позовавайки се на § 1 от Допълнителните разпоредби на Правилата, заложените в представения от ЕТ И. М. Димитрова бизнес план и събраните по делото доказателства, първостепенният съд е приел, че през 2016 г. жалбоподателят е реализирал приходи от продажби в размер на 179 615, 40 лв. /т. е. 45, 30 %/, през 2017 г. в размер на 182 588, 40 лв. /т. е. 42, 57 %/ и през 2018 г. в размер на 179 831, 80 лв. /т. е. 38, 10 %/ по договор за съвместна дейност със "Старосел Турс" ЕООД, независимо че същите не са намерили надлежно счетоводно отразяване. Поради това не били налице основания за налагане на санкция в размер на 100 %, по аргумент от т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата. За преценка твърдяното неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, съдът е съобразил това, че бизнес планът се разработва за период от 10 години, както и че разбиването на приходите и разходите /сред които и разходи за заплати и социални осигуровки посочени в таблица 5 от т. IV. Финансово-икономически статус приходи и разходи на Приложение 3 от Наредбата/ по години е направено, тъй като образците на ДФЗ при кандидатстването го изискват, а също така и за по-лесна счетоводна отчетност. В тази връзка е приел, че не е налице задължение всяка година да се изпълнява толкова колкото е заложено, доколкото е възможно в някоя от годините да има неизпълнение, но в следващата година да има преизпълнение и по този начин да са постигнати сумарни всички финансови показатели, заложени в бизнес плана. Посочил е като специфика на дейността динамиката на туристическия поток и е отчел, че разкриването на 4 от 6 работни места не представлява неизпълнение на 50 или по малко процента, поради което не е налице основание за налагане на санкция съобразно т. 18 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата. По отношение на третото нарушение съдът е направил анализ на разпоредбите на т. 4. 12., т. 4. 17., б. "а" и т. 4. 18 от сключения с ДФЗ договор, както и чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Обсъдил е, че от събраните по делото доказателства не се установява бенефициентът да не е закупил съответните активи, няма данни да не ги е използвал по предназначение, обратното не се твърди от административен орган, а констатацията на последния е била, че същите не са били открити при извършената проверка и за една част от тях е представен протокол за брак. Според съда липсата на активи представлява нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Наредбата, а не както е прието в случая по т. 1, поради което органът не е подвел установените по делото факти към релевантна правна норма и решението в тази част се явявало незаконосъобразно. На последно място и досежно четвъртото твърдяно нарушение съдът е изложил мотиви, че съдът е препятстван да разбере какво точно е нарушението на едноличния търговец, за което е бил санкциониран, тъй като от една страна се посочва, че в туристическия обект не се съхраняват всички документи, които са част от заявката /конкретно липсва удостоверение за категоризация на обекта за настаняване от 17 бр. стаи, но е представена заповед от общинска администрация за прекратяване на административното производство за определяне на вид и категория на туристическия обект/, а от друга се цитира договора за съвместна дейност и е прието наличие на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката. Освен това органът се бил позовал единствено на т. 4. 4 от сключения договор, без да посочи кое точно правило на Съюза или на българското законодателство е нарушено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и по този начин нарушава правото на защита на жалбоподателя. При това е формирал извод, че административният орган не е изпълнил задължението си да посочи ясно, точно и обосновано фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция по т. 4 от своя акт, което е довело до постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, уреждащи този вид отношения. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че административният съд е следвало да вземе предвид установеното с окончателно решение 5484 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 142/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Предметът на това е производство е бил законосъобразността на издадения АУПДВ, като решаващите мотиви на съда касаят приложимостта на действащия към момента на издаването му Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съответно на Наредба 30/11.08.2008 г. Макар решението за налагане на финансова корекция да е издадено във връзка с отменителното решение на ВАС, в хода на съдебното производство административният съд е длъжен да събере всички необходими доказателства и при постановяване на съдебния си акт да изложи собствени фактически установявания, както по отношение на доказателствата, така и по всяко едно от повдигнатите възражения от страните, и въз основа на тях да изложи собствени правни изводи. Противно на твърденията на касационния жалбоподател сключването на договор за съвместна дейност между ЕТ И. - М. Димитрова и Старосел Турс ЕООД не представлява нарушение на т. 4.17, буква б от Договор 16/311/01010 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от /ПРСР за периода 2007-2013 г., тъй като не се касае за преотстъпване ползването на активите предмет на подпомагане. Следва да бъдат споделени мотивите на първостепенния съд, че по същество договорът между едноличния търговец и дружеството представлява договор за изработка. Поради това правилно съдът е приел, че договорът за съвместна дейност не е спорен, налице са надлежни доказателства за приемане на извършената услуга и заплащане на съответното възнаграждение, поради което категорично се установява, че реализираните приходи са както следва: за 2016 г. в размер на 179 615, 40 лв.; за 2017 г. в размер на 182 588, 40 лв. и за 2018 г. в размер на 179 831, 80 лв. По този начин се доказва изпълнение на заложените в бизнес плана показатели за 2016 г. от 45, 30 %, за 2017 г. - 42, 57 % и за 2018 г. - 38, 10 %. Ирелевантен за настоящото производство е въпросът дали бенефициентът е изпълнил задължението си за данъчно деклариране и внасяне на дължимият данък за реализираните приходи от нощувки, поради което е неоснователно и възражението на касатора в обратната насока. Контролът по спазване на данъчното и счетоводно законодателство е възложен на други органи и е извън компетентността на ДФЗ. Доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели води до извода, че не е налице основанието на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, според което, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес-план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години, се налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Обосновани са и изводите на административния съд досежно нарушението, касаещо броя на разкритите от едноличния търговец работни места за проверявания период. Несъмнено според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Предвид посочената нормативна уредба и клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 24/311/01079 от 24.10.2014 г., безспорно установено за едноличния търговец е задължението да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. При положение, че административният орган е определил санкция като е отчел неизпълнение равно или по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри, а при разкрити 4 от предвидени 6 броя работни места изпълнението се изчислява на над 60 %, то липсва нормативно основание за определяне на санкцията така както е описана от административния орган. Следва да бъдат споделени и изводите на първостепенния съд досежно твърдяното нарушение по т. 3 от решението за налагане на финансова корекция. Липсата на активи не може да бъде приравнена на активи, които не са ползват по предназначение. Освен че административният орган не е издирил и приложил относимата правна норма, то същият не е изследвал и въпроса дали са били закупени или не нови активи, които да заместят липсващите. На последно място, основателно административният съд е приел, че изложеното от административния орган препятства възможността за преценка на нарушението и съответната санкция. Описаните констатации досежно удостоверението за категоризация и сключения договор за съвместна дейност не водят до извод за това, че в туристическия обект не се съхраняват всички документи, които са част от заявката, а оттам до изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта. Не става ясно дали необходимото на едноличния търговец удостоверение не е въобще налично към заявката или просто такова не се съхранява. Отсъствието на ясни мотиви за формирането на властническото волеизявление засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, което е отчетено и от първостепенния съд. При така установеното функциониране на хотела за селски туризъм не може да бъде формиран извод, че проектът е икономически нежизнеспособен, не създава устойчива заетост и не води до постигане целите на мярка 311. В случая с процесното решение е наложена 100 % финансова корекция, като е разпоредено връщане изцяло на отпуснатата финансова помощ за реализиране на проекта. Вида, степента и продължителността на неизпълнението на заложените приходи според критериите по чл.46, ал. 2 от Наредба 30 не са от такъв характер, че да обосноват налагането на 100 % финансова корекция. С оглед на това правилно като краен резултат решението за налагане на финансова корекция е отменено. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева, което е доказано по основание и размер. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение за неговата прекомерност,предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,