Решение № 464 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 509/2009 г.

Решение № 464 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 509/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. К. Ч. против решение № П* от 10.VII.2009 г. по внохд № П-66/2009 г. на Военно-апелативния съд. В жалбата се прави позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК и в допълнение към нея тези основания са подкрепени с доводи. Иска се отмяна на въззивното решение, след което или Ч. да бъде оправдан, или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата и алтернативните си искания. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № П-8 от 2.IV.2009 г. по нохд № П-8/2009 г. на Софийския военен съд, П. К. Ч. е признат за виновен в това, че на 29.VI.2007 г. в района на ВМА е поискал и на 10.VII.2007 г. в същия район е приел от М. Д. Ч. неследващ му се дар от 120 лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностното лице Е. Н. Ч., лекар във ВМА, във връзка със службата на последното, за което и на основание чл. 304б, ал. 1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 5 години. С обжалваното решение присъдата е изменена като лишаването от свобода е намалено на 1 г. и 9 месеца, а изпитателния срок - на 3 години. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати твърдяните процесуални нарушения. Свидетелят М. Д. Ч., уличил подсъдимия в поискването и получаването на подкупа, е бил разпитан по реда на чл. 223, ал. 1 НПК преди Ч. да бъде привлечен като обвиняем, така че непризоваването му за участие в този разпит съгласно ал. 2 на същия чл. не съставлява процесуално нарушение. Не съставлява процесуално нарушение и ползването като доказателствено средство на показанията на Ч., дадени при досъдебното разследване. Свидетелят не е могъл да бъде разпитан в първата инстанция, тъй като е напуснал страната за продължително и неопределено време /завръщането му се е очаквало най-рано след 2 години, считано от 16.V.2008 г., което е отразено върху приложената на л. 67 от първ.д. призовка/, при което съдът правилно е включил показанията му при досъдебното разследване в подлежащия на обсъждане доказателствен материал, основавайки се на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Не е нарушено правото на Ч. да участва в наказателното производство. Както вече се каза, разпитът на М. Ч. пред съдия е бил проведен на 2.VII.2007 г., преди привличането на Ч. като обвиняем с постановление от 10.VII.с.г. /съответно на л. 31 - 32 и л. 25 - 30 от т.I на досъд.разсл./, поради което към първата дата Ч. не е разполагал с правата, предоставени му с чл. 55 НПК, а след втората не е пожелал да се възползва от тях. Освен в изрично предвидените случаи на задължителна защита /чл. 94, ал. 1 НПК/, органите на досъдебното разследване и съдът нямат задължението да принуждават обвиняемия или подсъдимия към упражняване на предоставените му права, затова не могат и да бъдат упреквани, когато той не го е сторил. Не е вярно, че подсъдимият е осъден единствено въз основа показанията на М. Д. Ч. най-малкото, защото същите са подкрепени и с намирането у Ч. на дадените му от Ч. пари в предварително маркирани банкноти /протокол за обиск и изземване с фотоалбум към него на л. 85 - 93 от т.I на сл.д., протокол за освидетелстване с фотоалбум към него на л. 116 - 121 от т.I на сл.д., експертни заключения с фотоси към тях на л. 40 - 44 и на л. 54 - 61 от т.II насл.д./, а още и от съдържанието на разговора между подсъдимия и М. Ч., проведен на 10.VII.2007 г. /на л. 24 - 25 от т. 3 на сл.д./. Що се отнася до въпроса, поставен от защитата в допълнението към жалбата, "поискал ли е... и... за какво... е поискал" подсъдимия тези пари, отговорът действително се съдържа единствено в показанията на свидетеля Ч, но затова пък е безспорен с оглед на доказателствените средства и установените посредством тях факти. Не е нарушено правото на подсъдимия да узнае, за какво е осъден, защото "в диспозитива на присъдата" не били посочени "действията, чрез които... е осъществил престъпното упражняване на влияние". След като уводна, мотивна и диспозитивна части на присъдата съставляват едно цяло, Ч. би могъл да попълни знанията си, прочитайки, освен диспозитивната, и останалите части на постановената първоинстанционна присъда. От значение за отговорността на подсъдимия са показанията на Е. Н. Ч., разпитан в това производство като свидетел, а не "движението на отделените материали" срещу същия, още по-малко пък от тези "материали" да се черпят доводи за "съмнителната достоверност" на показанията му при изчерпателното изброяване в чл. 281 НПК на допустимите за обсъждане свидетелски показания. Няма нарушение на материалния закон. Възползвайки се от продължителното си познанство с лекаря Е. Червенков, който пък го имал за "един добър специалист", подсъдимият разказал на Ч. за несъществуващите здравни проблеми на Ч., след което лекарят, доверявайки се на казаното му от Ч. и без да прегледа Ч., постановил на последния съответстващата на разказа диагноза, назначил и съответстващо на диагнозата лечение, и вписал всичко това в здравната книжка на Ч. Т.е. взетото от Ч. в изпълнение на служебните му задължения като дежурен ординатор/св. К. Ат. В. / решение да постави на Ч. диагнозата болка в опашната кост след контузия, е било изцяло повлияно от подсъдимия Ч, докато всичко останало - изготвянето от Р. П. Ч. на болничен лист и одобряването му от лекарската комисия с председател лекаря К. Ат. В. с краен резултат получаването от Ч. на 20 дни отпуск по болест - е следствие от взетото от Е. Червенков решение. Парите, 120 лева, които подсъдимият е поискал и получил от Ч., са имали за цел да го възнаградят именно за да упражни и задето е упражнил влиянието си пред Ч., затова и правното квалифициране поведението на Ч. е по чл. 304б, ал. 1 НК. Нарушение на материалния закон не е допуснато и с приемането от двете съдебни инстанции, че лекарят от ВМА Е. Н. Ч. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК: ВМА е със статута на държавно медицинско учреждение и всички работещи в него са държавни служители освен "извършващите дейност само на материално изпълнение", т.е. дейност, която не изразява възложените на учреждението функции /вж. т.р. 73-74 г., ОСНК/ и каквато очевидно Евг. Н. Ч. не е изпълнявал. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение