Решение № 16353 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2019 г.

Решение № 16353 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Саут Парк Билдинг" ООД, чрез адв. Ножарова като процесуален представител, срещу решение № 409 от 16.01.2019 г., постановено по адм. дело № 9397/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № ДК-11-С-05/13.08.2018 г. на началник Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") София при Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РО "НСК" София при РДНСК Югозападен район, чрез пълномощника си юрк. Дончева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – главният архитект на район "Лозенец" при Столична община не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед на началника на РО "НСК" София при РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 156, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е отменено разрешение за строеж (РС) № 85/30.07.2018 г., издадено от главния архитект на район "Лозенец" при Столична община за строеж: "зимна градина на кота +31, 70 в сграда с офиси и подземен паркинг", находяща се в УПИ VІ-239, 240, 242, 243, 244, кв. 8, по плана на гр. София, м. "Драгалевска спирка", район "Лозенец", ведно с одобрените на 30.07.2018 г. инвестиционни проекти. Административният орган е приел, че строежът представлява надстройка на покрив и е обединен със съществуващо помещение, изградено преди това съгласно заповед № РА51-47/20.03.2018 г. за допълване на РС № 128/20.07.2016 г. и одобрени проекти на 20.03.2018 г., определено в комплексния доклад като "помещение за релакс и санитарен възел с преддверие". Отмяната на РС е мотивирана с това, че с разрешените нови около 82 кв. м разгънатата застроена площ (РЗП) на сградата се увеличава, коефициентът за интензивност на застрояването (Кинт) достига 3, 52 и надвишава допустимия показател за зона "Смесена многофункционална зона" по Общия устройствен план на Столична община; категорията на строежа е определена неправилно като VI – та, тъй като не се касае за "монтаж на инсталация, съоръжение и уредба", а представлява надстройка с носеща конструкция, разположена върху покривната плоча на сградата и следва да се отнесе към II – ра категория. С оглед тези констатации органът е приел за нарушени разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗУТ предвид липсата на положително становище на органите за пожарна безопасност и защита на населението за строежите и на чл. 148, ал. 7 ЗУТ поради изпълнението на обекта към датата на извършване на служебната проверка, удостоверено с КП № ДНСК-85-1/8.08.2018 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения в процедурата и в съответствие с материалния закон. Този извод е обосновал със събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза. Изложил е съображения, че при издаване на РС са допуснати сочените в заповедта нарушения, обуславящи отмяната му като незаконосъобразно, ведно с одобрените инвестиционни проекти. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената пред него заповед е валиден акт. Издадена е от компетентен орган. Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Според ал. 3 на същата разпоредба при констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Видно от приложената по делото заповед от 11.08.2014 г. началникът на ДНСК е предоставил на началниците на РО "НСК" към РДНСК изброените в нея правомощия, сред които да издават и заповеди за отмяна на разрешения за строеж на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ (т. 12 от същата). Данните по делото сочат, че в случая след постъпване на издаденото РС е извършена предвидената в чл. 156, ал. 2 ЗУТ служебна проверка от служители на РО "НСК" към РДНСК – Югозападен район. Възражението на касатора за издаване на заповедта при допуснати толкова тежки нарушения в процедурата, които обуславят нейната нищожност, е неоснователно. Настоящият състав споделя изцяло извода на съда, че с оглед местоположението на предвиденото застрояване, неговите параметри, характеристики и предназначението му за "зимна градина", същото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изисква строително разрешение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Същият не може да се определи като конструкция с белезите на леко слънцезащитно устройство, което по чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони се поставя без издаване на разрешение за това. Предвид разполагането му върху покрива на сградата не попада и в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ, тъй като не представлява остъкляване на балкон или лоджия по смисъла на § 5, т. 57 и т. 58 ДР ЗУТ. По делото се спори относно категорията на строежа и свързаните с него въпроси налице ли е увеличаване на разгънатата застроена площ на сградата, респ. превишен ли е допустимият за зоната Кинт 3, 50. В оспорената пред съда заповед строежът е отнесен към втора категория, каквато е и категорията на вече изпълнената сграда. Прието е, че представлява надстройка върху покривната й плоча, с която се увеличава РЗП с 82 кв. м. В отмененото РС и в комплексния доклад за оценка на съответствието на проектната документация със съществените изисквания на строежите, изготвен на основание чл. 142, ал. 4 ЗУТ, строежът е определен от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ и е описан като монтаж на едноетажно съоръжение, с което се предвижда остъкляване на част от покривната тераса с цел обособяване на зимна градина. Съдът се е произнесъл без да изиска и да събере всички относими за спора доказателства. За да приеме доказаност на констатациите на административния орган, се е позовал изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза. Обосновал е извод, че с него не се опровергават релевантните обстоятелства, на които се основава оспорената заповед. Приел е, че в одобрения първоначален инвестиционен проект покривът на сградата е неизползваем, кота корниз е определена на К+31, 70 м, където впоследствие с проекти и РС от 20.03.2018 г. е добавена метална пергола, като с отменения инвестиционен проект този неизползваем покрив се преустройва в зимна градина и строежът вече е изпълнен преди разрешаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая такова обсъждане не е налице, а и не би могло да бъде извършено, тъй като по делото в нарушение на изискването на чл. 152, ал. 2 АПК съдът не е изискал преписката в цялост, по която е издаден оспореният пред него административен акт. Това съставлява и пречка за осъществяване на собствена проверка на направените от вещото лице констатации. По делото са приети копия на снимки на част от графичните материали към проекта, които са нечетливи. Липсват одобрените инвестиционни проекти, части "Архитектурна" и "Конструктивна", както и обяснителната записка към тях, които с оглед съдържащите се данни в тях относно спецификата на предвидения строеж са необходими, за да се определи неговата категория. Този въпрос е правен и за изясняването му не са необходими специални знания. Неправилно съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя да бъде представена по делото проектната документация от ответника. Административният орган е следвало да бъде задължен да представи заверено копие на цялата административна преписка или съдът е трябвало да изиска одобрените инвестиционни проекти от район "Лозенец" с оглед изявлението на процесуалния представител на органа в съдебно заседание, че проверката на същите е извършена на място в общинската администрация. По делото е спорно дали покривът на сградата е неизползваем, както се приема от органа и от съда в обжалваното решение или е с предназначение за покривна тераса, както е определен в отмененото РС. За установяване на това обстоятелство е необходимо да се изследват и одобрените строителни книжа за сградата към датата на издаване на разрешението й за ползване - 30.05.2018 г. Те са от значение и за определяне на обема на извършеното строителство към този момент, а оттам и на обема на изпълненото по процесното РС. Отделно от това следва да се има предвид, че приетите по делото констативни протоколи № ДНСК -85-1 и № ДНСК – 85-2, съставени съответно на 8.08.2018 г и 9.08.2018 г., на които се позовава съдът, за да обоснове извод, че строителството е извършено и РС е издадено в нарушение на забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ, не са подписани от изготвилите ги длъжностни лица, поради което неправилно е прието, че установяват удостоверените в тях факти. Допуснатите процесуални нарушения водят до неизясняване на фактическата обстановка по делото, което не дава възможност на настоящата инстанция да извърши проверка на обосноваността на изводите на съда и съответствието им с материалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което следва да се изиска от административния орган четливо заверено копие на административната преписка в цялост и след обсъждане на представените документи и графични материали в съвкупност с другите събрани по делото доказателства, да прецени законосъобразността на оспорения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение