Решение № 41 от 26.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1012/2012 г.

Решение № 41 от 26.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1012/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Св. М., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 528/2.02.2010 г. по гр. д. № 375/2010 г. на Софийски апелативен съд - ТО, 5 състав, недопуснато до касационно обжалване с опр. № 32/26.01.2012 г. на ВКС, ТК, второ търговско отделение. С решението, в частта му, чиято отмяна се претендира, е потвърдено решение от 11.01.2010 г. по т. д. № 2249/2008 г. на СГС, ТО, VI - 4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителя против ДА "Д." /Д./ иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане обезщетение в размер на разликата между претендираните 197 189 лв. и присъдените 68 009,60 лева - за ползване от ответника без основание на собствен на ищеца недвижим имот - трети етаж от сграда, находяща се в [населено място], ул. "И. В." № 1, за периода 22.11.2006 г. - 31.01.2008 г. Ответната страна - ДА "Д." - оспорва молбата като неоснователна и по същество опит за ревизия на постановеното въззивно решение, тъй като сочените от молителя доказателства нямат характеристиката на нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, както и предвид наличието на формални твърдения за наличието на предпоставки по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК. Молбата за отмяна, обаче, е неоснователна и следва да се остави без уважение, предвид следното: Молителят, в обосноваване искането си за отмяна, сочи наличието на нови писмени доказателства, за установяване упражняваната от ответника фактическа власт върху собствения му недвижим имот - трети етаж от сграда, за които доказателства не е бил в известност по време на висящността на производството. Като такива доказателства страната сочи представени по друго дело, образувано между същите страни, но по предявен от [фирма] срещу ДА "Д." иск за неоснователно обогатяване от ползването на друг - IV ти етаж от същата сграда /т. д. № 1338/2011 г. на СГС/ писмени документи, както следва: 1/ В с. з. от 29.02.2012 г. / спрямо която дата съдът преценява и спазването на преклузивния срок по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК / - споразумение от 9.05.2007 г., сключено между ДА "Д." и трето лице - [фирма], в качеството на наемодател, във връзка с клаузите на чл. 1.1 и чл. 2.2 от наемния договор; 2/ В с. з от 16.05.2012 г. - писмо, изходящо от ДА "Д." изх. № 11-03-1602/10.05.2012 г., с приложено към същото заверено копие от пропускателен дневник за периода 30.03.2006 г. - 11.04.2007 г. /дата на приключване 23.04.2007 г./, в установяване на обстоятелството, че към 23.04.2007 г. ответникът е ползвал въпросния трети етаж от сградата /след като видно от документа е ползвал четвъртия етаж, до който достъп е осъществим единствено през третия етаж/, както и приемо-предавателен протокол от 23.03.2007 г., съставен между ответника и наемодателя [фирма], неразделна част от сключения наемен договор, с оглед ползване съдържанието на т. 2 от протокола, в установяване на обстоятелството, че преди 30.07.2007 г. - срока за извършване на ремонт в наетия от ответника, след напускане на имота на ищеца, обект и с оглед невъзможността за ползването му в цялост, ответникът и за нуждите на дейността си, е продължил да ползва трети и четвърти етажи от сградата - собственост на ДА "Д.". Протоколите от съдебните заседания по т. д. № 1338/2011 г. на СГС - от 29.02.2012 г. /вкл. протокол за поправка/ и от 16.05.2012 г., са представени в удостоверяване датата на узнаване сочените нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ писмени доказателства. Молителят сочи и изходящи от самия него два документа - писмо изх. № 12-1268/6.03.2012 г. до ТД "Д." В. Т. и писмо изх. № 12-1279/15.03.2012 г. до ДА "Д.", считайки че сами по себе си същите установяват обстоятелството, че на четвъртия етаж от сградата, ползвана от ответника, достъп до който се твърди възможен единствено през третия етаж, са намерени секретни документи, т.е. и за съхраняването им ответника е продължил ползването и на третия етаж за периода, за който искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е бил отхвърлен. По същество молителят твърди необходима за дейността на ДА "Д." площ, значително по-голяма от наетата от А. по наемния договор с [фирма], след приетото за установено от въззивния съд напускане на собствения му обект, вкл. предвид невъзможността за ползване на част от наетата площ, предвид договорен с наемодателя ремонт, в каквато връзка се представят споразумението от 9.05.2007 г. и приемо-предавателния протокол от 23.03.2007 год. - неразделна част от наемния договор от 22.11.2006 г. С оглед последното предлага като единствено възможна хипотезата тази нужда да е задоволявана чрез продължило ползване на трети и четвърти етажи от сградата на ул. "И. В." № 1, което намира установимо с новопредставените доказателства за осъществяван достъп /документиран с представения пропускателен дневник за период, попадащ в процесния по спора, по който е постановено решението - предмет на исканата отмяна/ до четвъртия етаж на същата сграда. Доколкото този достъп се твърди възможен само през третия етаж, чрез доказателствата за ползван за секретната архива на А. четвърти етаж /за неоснователно обогатяване от което между страните е последващо образувано и висящо производството по т. д. № 1338/2011 г. на СГС/, молителят счита установима упражнявана от ответника фактическа власт и върху третия етаж от същата сграда, за периода 22.11.2006 г. - 31.08.2008 г., неустановяването на каквато фактическа власт е мотивирало въззивния съд за потвърждаване отхвърлителното първоинстанционно решение по иска за същия период. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 предл. второ ГПК, сочено от молителя, предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства за твърдени в хода на производството, релевантни да решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини, не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи /процесуално бездействие/ или доколкото самите писмени доказателства, в удостоверяване на съществуващо в хода на производството обстоятелство, са били последващо съставени. Така сочените нови писмени доказателства следва да са от съществено значение за решението по спора. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Самите писмени доказателства не са единствените допустими доказателствени средства, при това пряко и главно установяващи факта на упражнявана от ДА "Д." фактическа власт върху конкретния трети етаж - собственост на молителя, което е и релевантното за решаването на спора обстоятелство. Същото е установимо и с гласни доказателствени средства, каквито молителят е ангажирал, но неуспешно. Никое от сочените доказателства не установява пряко факта на упражнявана фактическа власт върху третия етаж, а доказателственото им значение за спора самият молител предпоставя от твърдението на други спорни факти и дори хипотеза, във връзка с които претендира цененето им. Последното само по себе си изключва характеристиката им на доказателства с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Последното предпоставя единствено въз основа на новото /новите/ писмени доказателства, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от въззивния съд извод - за упражнявана от ответната агенция фактическа власт върху имота в процесния период. Следва да се съобрази и доказателствената стойност на самите документи, в качеството им на частни свидетелстващи такива, без противопоставима на ответника материална доказателствена сила, а в случая и без формално свидетелстващо изявление относно пряко приложим в разрешаването на спора факт. Същото се отнася и до доказателствената сила на изходящите от самия ищец писмени доказателства /писма/ - единствено формална такава, че изхождат от автора си. Като изходящи от самия молител, при това след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, те обективно не биха могли да имат качеството на доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК. Такива биха могли да бъдат само изходящи от противната страна или от трети за спора лица документи /преценими с оглед характеристиката и съдържанието си във всеки конкретен случай/, а като изходящи от самата страна - само в хипотезата в която, знаейки за съществуването им и сочейки ги, като годни да установят твърдяно от нея в хода на производството обстоятелство, от съществено значение за изхода на спора, страната, не по нейна вина и не поради проявено процесуално бездействие, не е могла да представи. По изложените съображения, тъй като наведените от молителя обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение