Решение № 7870 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2013 г.

Решение № 7870 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол против решение № 4/6.02.2013 г. по адм. дело № 286/2012 г. на Административен съд - Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Жечка Янкова Христова, от гр. Ямбол счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 4/6.02.2013 г. по адм. дело № 286/2012 г. Административен съд - Ямбол е отменил решение № 10-26/23.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № Р-02-7/4.10.2012 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяната им като незаконосъобразни. Решението е неправилно. Видно от предмета, съдържанието, значението и целите на атакувания акт със същия е потвърдено разпореждане, с което на основание чл. 114, ал. 1, т. 3 от КСО Жечка Янкова Христова е била задължена да възстанови недобросъвестно ползвана за периода от 18.09.2009 г. до 30.09.2009 г. парична помощ за профилактика и рехабилитация, заедно с дължимата лихва по чл. 113 от КСО. По делото е установено, че трудовото правоотношение на Христова с работодателя "Дебитекс" ООД, гр. Ямбол е прекратено на 4.09.2009 г. С декларация от 8.09.2009 г. заявилото право на подпомагане за профилактика и рехабилитация лице е представило доказателства, удостоверяващи осигурителни права и е декларирало, че при прекратяване на осигуряването му за фонд "Общо заболяване и майчинство" и/или за фонд "Трудова злополука и професионална болест" е длъжно да уведоми органите на НОИ, респ. да възстанови изплатените парични помощи за профилактика и рехабилитация. Съгласно чл. 13в, ал. 1 КСО парични помощи за профилактика и рехабилитация се отпускат на лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. От съдържанието на цитирания текст става ясно, че правото на тези парични помощи възниква за осигурени лица, които отговарят и на изискването за 6-месечно осигуряване, т. е. предпоставките са кумулативно посочени и при липсата на една от тях правото не възниква. Според § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 10 от КСО изрично е казано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и продължава до прекратяването й. От изложеното става ясно, че за периода 18.09.2009 г. до 30.09.2009 г., през който Христова е ползвала програмата на НОИ "Профилактика и рехабилитация", тя не е била осигурено лице, обстоятелство, за което не е уведомила органите по социално осигуряване. Помощта е ползвана неправомерно, поради което лицето дължи както главницата, така и начислените лихви. Отговорността за неправомерно получените обезщетения правилно е реализирана по реда на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, възприет като алтернативна възможност за органите на НОИ в хипотези, при които няма причинени щети от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание, а са налице недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. Използването на процедурата по чл. 114 КСО не е опорочило административнопроизводствените правила и материалната законосъобразност на оспорените актове. (В този смисъл решение № 9847 от 14.07.2010 г. по адм. дело № 2372/2010 г. на ВАС, VI о.). Достигайки до различни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на актовете на НОИ. Въпреки благоприятния за касатора изход на спора, искането му за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. От приложеното по делото пълномощно е видно, че директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол е упълномощил юрисконсулт Антония Аврамова Стоянова не в качеството си на административен орган, страна в съдебното производство, а в качеството си на ръководител на ТП на НОИ, т. е. на ръководената от него администрация, имаща статут на поделение на НОИ, но неучастваща като страна по спора. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е директорът на Районното управление "Социално осигуряване", а не подпомагащата го администрация, в полза на която като неин ръководител той е упълномощил участвалия юрисконсулт. Налице е не само терминологична непрецизност в изписването на пълномощното, но и неточно волеизявление за процесуално представителство, по което не следва да бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,