Решение № 10281 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4509/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница София към Агенция Митници против решение 49/11.01.2024 г., постановено по адм. д. 277/2023 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменено решение РЗМ-5800-1004/322-11533 от 06.06.2023 г. на директора на ТД Митница София. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Значителна част от касационната жалба възпроизвежда съдържанието на акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател, противостоящи на изводите на съда за неосъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности. Сочи като информационни източници за отхвърляне на декларираната договорна стойност и за определяне на нова митническа стойност предоставената от американските митнически органи електронна информация за износ. Определя писмото на американската администрация и съпътстващите го документи като официални свидетелстващи и отправя упрек към познавателната дейност на съда, който не е зачел доказателствената им сила. Сочи недостатъци във формата на съпътстващата митническата декларация фактура и заявява очакване за други съпътстващи документи. Оспорва първоинстанционното решение и в частта за разноските относно размера и субекта комуто са възложени. Търсената защита е за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация Г. М. М., чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Перник решение митническият орган е определил нова митническа стойност 54 161 лева по митническа декларация с MRN 20BG005808032409R6/12.05.2020 г. на внесената от Г. М. стока пътнически автомобил катастрофирал марка Мерцедес Бенц, модел ГЛЕ 43 с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 4 102.25 лева и за ДДС при внос в размер 9 024.96 лева. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на М. е с държава на износ САЩ и произход САЩ. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 6 800 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката включва конвертираната в лева цена на стоката и разходи за транспорт до мястото на въвеждане 500 щатски долара. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Заявено е очакване вносителят да установи къде и как е извършена продажбата и от кого е закупен автомобила; да представи документ от продавача за потвърждаване на цената; за съдържание на представената при вноса ф-ра 10102/11.02.2020 г., което да включва подпис и печат на продавача и данни за банковата му сметка. Декларираната цена на внесената стока в размер 6 800 щатски долара е съпоставена с информация, предоставена от митническата администрация на САЩ, според която автомобил със същия VIN номер е деклариран при износа от Precision auto grup LLC, US с цена 30 093 USD, а по MRN износител е Пресижън експорт ЛЛС, US. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена 30 093 щатски долара. Митническият орган е заявил намерение да приложи резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е отрекъл възможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламента. Чрез заместването на декларираната с цената по износната декларация и при включване на транспортните разходи е определена новата МС 10 286.76 лева. С новата МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган във формата за действителност и отговаря на изискванията за съдържание. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Решаващите изводи на първостепенния съд са за отсъствие на мотиви в оспорения акт и на доказателства в подкрепа на отказа на митническия орган да приеме декларираната МС и за определяне на нова стойност, съизмерена с посочената в Електронна информация за износ. Определил е доказателствената стойност на писмото на Департамента на САЩ по вътрешна сигурност по съдържащата се в него информация. Не била проверена от американските власти истинността на документите по продажбата нито плащане на продажната цена, за да се приеме, че декларираното пред Американската служба Митници и гранична охрана е действително платено. Съдът е отрекъл законосъобразността на преминаването към резервния метод по чл. 74, § 3 МКС. С решението е осъдена Агенция Митници да заплати направените от жалбоподателя разноски. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. В административния акт и в касационната жалба не се сочи източник на позитивното право, който като изискване към съдържанието на фактурата да въвежда поставяне на подпис и печат от страните по сделката. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 20BG005808032409R6/12.05.2020 г.21BG002002045716R1/04.03.2021 г. Такава не се установява и от представената от американската администрация информация. Затова и са неоснователни касационните доводи за неправилно определяне от съда на доказателствената стойност на представените от тази администрация свидетелстващи документи. Възпроизвеждането на декларирана цена в износната декларация в съставен от длъжностно лице документ не променя доказателственото значение на декларирания факт нито убеждаващото въздействие на първичния информационен източник, тъй като принципът на непосредственост в доказването изключва подмяната на първични с производни доказателства /доколкото първичните съществуват/. Обжалваното решение не съдържа съжденията за отказа на администрацията да се търсят идентични или сходни стоки за използване на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС, чиято неприложимост е условие за прилагане на резервния метод. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. д и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани цени за износ в трета държава и митническите стойности са произволно определени. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Не е проява на разумна гъвкавост простото отнасяне към конкретната стока на МС от държавата на износа. Очевидно предоставените по реда на административното сътрудничество данни от американската митническа администрация няма как да са налични на територията на Съюза. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Без да съществуват основания за определяне на нова МС не възникват и различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. Определянето с митническия акт на нова МС и на допълнителни публични задължения е неправомерно, а отмяната с обжалваното решение на утежняващия акт правилна. Не е опущение на първостепенния съд позоваването на доказателствени средства, класирани в досието на адм. дело 6810/2023 г. по описа на АССГ. Първоначално делото е образувано с тази сигнатура и е изпратено по подсъдност на Адм. съд Перник, а извършените от ненадлежния съд действия запазват силата си /вж. чл. 135, ал. 2, изр. 2 АПК/. Неоснователно касаторът отправя упреци към познавателната дейност на съда, която определя като твърдения. Твърдението е процесуално действие на страна по делото. Съдебният акт съдържа фактически констатации и правни изводи на съда /вж. чл. 236, ал. 2 ГПК/. Присъждането с обжалваното решение на разноските в тежест на Агенция Митници е правилно с арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК. Възраженията по размера им са преклудирани при процесуалното пропускане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,