Решение № 1071 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2012 г.

Решение № 1071 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14058/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът РДНСК - Северен централен район обжалва решение № 471/09.10.2012 г. постановено по адм. д. 399/2012 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена заповед № ДК- 02-СЦР - 56/12.07.2011 г. на началника на РДНСК СЦЛ като незаконосъобразна. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за основателност на жалбата и неправилност на решението. Върховният административен съд, тричленен състав след като прецени наведените оплаквани за отмяна на решението, прие следното: Касационната жалба е процесулано допуситма кяато подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резулатат, съдът е приел за незаконосъбоазн, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е налице незаконен строеж, изпълнен без изискумите се строителни книжа- разрешение за стореж и одобрен инвестиционен проект и като такъв правилно е направил извод, че попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Незаконното строителство е установено с констативен акт № 64/23.09.2009 г. В предвид императивния характер на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ с оглед наличните препоставки на нормата, законосъобразно е направил изводи за търпимост на строежа, извършен през 1971- 1973 г. при действието на ЗПИН. Съответни на доказателствата по делото изведени от заключението на в. л. по изслушаната съдебно- техническа екпертиза, неоспорено от страните и останалите доказателства са съображенията, че процесния строеж е търпим, а дали е бил с временен характер или не, е факт без значение. След като е установено, че е бил допустим през всички периоди на действието на устройствените закони изводите за търпимост са правилни, поради което административния орган незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахването му. Като е приел оспореният административен акт за незаконосъобразен, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал., т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение