Решение № 1046 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11453/2012 г.

Решение № 1046 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11453/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Йорданка Здравкова Василева, срещу Решение № 2857/28.05.2012 г., постановено по адм. дело № 6838/2011 г., по описа на Административен съд-София град, II отд., 22 с-в, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-СО-135/07.08.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: "Част от жилищна сграда", находящ се в поземлен имот III-122, кв. 30, по плана на с. Бистрица, район "Панчарево" - СО, изпълнена в отклонение от одобрен проект от 27.04.1989 г. от ОбНС "Панчарево" - СНС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано, като се иска отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК Югозападен район, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред АССГ е инициирано по жалба на Йорданка Здравкова Василева срещу заповед № ДК-02-СО-135/07.08.2008 г. на началника на Столична РДНСК. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че административният акт е постановен в противоречие с разпоредбите на чл. 57 и чл. 61 от АПК. По общото правило на чл. 57, ал. 1 от АПК административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Срокът за издаване на акта е инструктивен за административния орган и с изтичането му не се преклудира възможността за издаване на акта. В чл. 61 от АПК е посочен срокът за съобщаване на административния акт, който също е инструктивен и нарушаването му не води нито до накърняване правата на жалбоподателя, нито до незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съд в мотивите си към решението се е позовал на направените от вещото лице изводи, като е приел, че приблизително посочените параметри на височини и отстояния са точни и прецизни. Настоящият състав смята, че АССГ правилно е установил фактическата обстановка и е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че процесния строеж - "част от жилищна сграда" е незаконен, тъй като е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, респ. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ хипотези, изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. От доказателствата по делото и приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че има несъответствие между строежа и параметрите на действащия застроителен план, както и с техническите характеристики за строежа по издадените и одобрени строителна книжа. Несъответствия има и на покривната конструкция, както и в предвиденото разстояние от сградата до страничната регулационна линия. Сградата е построена в противоречие с предвижданията на действащия ЗРП за УПИ III-122, кв. 30, одобрен със заповед № РД-50-09-357/1986 г. относно височината на застрояване и е допуснато съществено отклонение от одобрените през 1989 г. строително разрешение и одобрен архитектурен проект. При тези безспорни данни, законосъобразно е приетото от съда, че строежът се извършва при съществено отклонение по чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, даващо основание на началника на Столична РДНСК да издаде заповед за премахване на незаконния строеж на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Отклоненията на строежа от предвидените по проект параметри нарушават начина на застрояване - несъответствие във височината на изградената на място сграда, в етажността - по проект е предвидена двуетажна жилищна сграда с тавански етаж, а е изградена триетажна сграда с подпокривно пространство, във вида на покривната конструкция - предвижда се плосък покрив а е изграден дървена конструкция като покрива скатен, липсва проектирания еркер по югоизточната фасада, намалени разстояния до вътрешните регулационни линии. Тези нарушения са съществени отклонения от проекта, по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1, поради което изводите на съда за законосъобразност на заповедта, съответстват на материалния закон и са обосновани. Неоснователно е твърдението в жалбата, че административният акт е неточен, тъй като не е конкретизирано коя част от сградата трябва да бъде премахната и в какъв обем. Заповедта е индивидуализирана по отношение на обекта, тъй като е посочено премахването на строежа, който е изпълнен в отклонение от одобрения проект. Във връзка с гореизложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,