Решение № 9647 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13382/2018 г.

Решение № 9647 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13382/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Бургас против решение № 1558/02.08.2018 г. по адм. дело № 784/2018 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – В. Стоянов, от [населено място], чрез адв. Челебиев изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1558/02.08.2018 г. по адм. дело № 784/2018 г. Административен съд – Бургас е отменил решение № 1012 – 02 – 10 # 1/01.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 1019 – 02 – 1650 # 1/13.02.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт по заявление вх. № 1019 – 02 – 1650/19.12.2016 г. на В. Стоянов, от [населено място] при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. Административният съд е приел, че осигурителният стаж на заявителя за периода 03.06.1985 г. – 31.12.1999 г. на длъжност "подземен маркшайдер на рудник" е придобит при работа под земята, поради което следва да бъде превърнат в осигурителен стаж от трета категория, при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН] / 18.05.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Бургас на В. Стоянов е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.04.2013 г. по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Пенсионните органи са признали осигурителен стаж както следва: от първа категория труд по чл. 104, ал. 2 КСО – 14 г., 06 м., 28 д.; от втора категория труд – 05 г., 07 м. и 15 д.; от трета категория труд – 07 г., 01 м. и 23 д. и от първа категория труд при условията на чл. 104, ал. 3 КСО – 02 г. и 05 м.. На основание чл. 104 КСО след превръщане на стажа към такъв от ІІІ категория труд, общата му продължителност е била определена на 45 г., 08 м. и 27 дни. Размерът на пенсията е бил изчислен на 485, 01 лева, като след това е бил многократно преизчисляван и осъвременяван. Със заявление вх. № 1019 – 02 – 1650/19.12.2016 г. Стоянов е поискал преизчисляване и корегиране на пенсията му при съобразяване на осигурителния му стаж за периода 1985 г. – 2005 г. на длъжност "подземен маркшайдер" в "Мина Черно море – Бургас" ЕАД като такъв от първа категория – чл. 104, ал. 3 КСО. Пенсионните органи са отказали да изменят отпуснатата пенсия, посочвайки че длъжностното наименование "подземен" не е определящо за превръщане на стажа по чл. 104, ал. 3 КСО. В хода на първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че трудовите функции на "подземния маркшайдер на рудник" в по-голямата си част от работното време са били изпълнявани под земята. Установила е също, че за изпълнение на тези задължения В. Стоянов е получавал допълнителни възнаграждения за труд под земята и е ползвал допълнителен отпуск. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че през периода 03.06.1985 г. – 31.12.1999 г. осигурителният стаж на Стоянов следва да бъде превърнат към стаж от ІІІ категория по реда на чл. 104, ал. 3 КСО. Граматическото тълкуване на разпоредбата води до извода, че със запетаи и със съюза "и" са отделени различните категории работници и служители: а) работниците, б) инженерно-техническите специалисти и в) ръководните служители до ръководител на участък включително. Ако идеята на законодателя беше лансираната от касационния жалбоподател – че съответните длъжности трябва да са били по щата на участък - в текста щеше да има запетая след думата служители и този текст щеше да бъде изписан така: "За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители, до ръководител на участък включително... ". Липсата на запетая след думата служители означава, че изразът "до ръководител на участък включително" има единствено предназначението да определи кои длъжности на ръководни служители, заети на работа под земята, ползват установената привилегия за по-ранно пенсиониране. Този израз не се отнася за работниците и инженерно- техническите специалисти, а по отношение на тях съществува единственото изискване да са били "заети на работа под земята". Впрочем и логическото тълкуване на същия текст води до извода, че критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. На това сочи именно употребеният от законодателя израз "заети на работа под земята". Ако идеята на законодателя бе, че работниците и инженерно - техническите специалисти трябва да са работили на длъжност по щата на участък, той нямаше да включи в разпоредбата израза "заети на работа под земята", защото работещите на длъжности в щата на участък несъмнено са заети на работа под земята. (Виж решение № 10675/31.10.2006 г. по адм. дело № 5631/2006 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). Преценявани в систематично отношение съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО. Това са "характера и условията на труда", а не структурно-функционалното звено в рамките на което той се полага. Последното би имало значение доколкото оказва пряко влияние върху посочените две характеристики, което в случая не е налице, както правилно е приел административният съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 88/21.03.2019 г. възлизат на сумата от 550, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение