Решение № 60228 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2021 г.

Решение № 60228 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1939/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 73 от ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието /МП/ срещу решение то 26.02.2021 г. на Дисциплинарната комисия/ ДК/ към Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ по дисц. дело № 9/20 г., образувано срещу ЧСИ С. К. – Д., рег. № 718, с район на действие Окръжен съд Варна.

В жалбата се излагат и в съдебно заседания се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – "глоба" около средния размер.

Ответникът по жалба ЧСИ С. Д. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмени отговори и в съдебно заседание съображения.

Съветът на КЧСИ оспорва жалбата, като по същество излага съображения за неоснователността й.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

С обжалваното решение на ДК на КЧСИ е отхвърлено искането на МП за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Д. за двете посочени в искането нарушения, допуснати по изп. дело № 307/20 г.:

1. В нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП, в сила от 24.03.20 г., ЧСИ Д. е наложила със запорни съобщения от 30.03.20 г. запори върху банковите сметки на длъжника А. И. в четири конкретно посочени банки.

2. ЧСИ Д. е нарушила разпоредбата на чл. 434, ал. 1 ГПК, като не се е произнесла с разпореждане за образуване на изпълнителното дело.

Дисциплинарният състав е приел, че изп. дело № 307/20 г. на ЧСИ Д. е образувано въз основа на обезпечителна заповед на РС Варна по гр. д. № 3193/20 г. Сумите, предмет на обезпечението, са в общ размер на 2 142, 71 лв., а обезпеченият иск е с посочено в обезпечителната заповед основание: "чл. 422, ал. 1 ГПК.... главница за обезщетение на имуществени вреди и за обезщетение на неимуществени вреди". Молбата за образуване на делото е подадена от ищеца С. Пандаузов на 30.03.20 г. срещу ответника А. И. с искане за налагане на запор върху банковите му сметки. На същата дата са изпратени запорни съобщения до четири банки, а на ответника е изпратено съобщение за допуснатото обезпечение. След получените отговори от банките ЧСИ им изпратил допълнителни указания, с които е аргументирал изключение от забраната на чл. 5, ал. 2 от ЗМДВИП, а именно: "Запорът следва да бъде наложен, ако вземането е за издръжка, тр. възнаграждение или вреди от непозволено увреждане."

При тези данни по т. 1 от искането дисциплинарният състав е приел, че чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП забранява налагане на запор на суми по банкови сметки на физически лица до края на извънредното положение. Тази забрана следва да се прилага както в изпълнителните, така и в обезпечителните производства. И за последните обаче важат предвидените в нормата изключения, на които се е позовал ЧСИ. В издадената от съда обезпечителна заповед ясно е посочено, че се обезпечават имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Дори съдът да е допуснал неточности, те не могат да се вменят във вина на ЧСИ. По тези съображения дисциплинарният състав е отхвърлил искането за налагане на наказание за нарушението по т. 1 като неоснователно.

По т. 2 от искането дисциплинарният състав е приел, че липсата на разпореждане за образуване на делото по чл. 434 ГПК е нарушение на закона по см. на чл. 67 ЗЧСИ. В случая обаче то е формално, не е накърнило по никакъв начин правата на страните в производството или друг обществен интерес, не се отличава с острота и наличие на вина. В проведеното по изп. дело производство не са допуснати други, дори и формални нарушения. Затова нарушението не може да се третира като дисциплинарно и не обосновава ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ.

Решението е подписано с особено мнение от член на дисциплинарния състав, в което са изложени съображения за основателност на искането и в двете му части. Според особеното мнение съдържанието на обезпечителната заповед не сочи несъмнено на вреди от непозволено увреждане и не обосновава изключението по чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП. Разпореждането по чл. 434 ГПК не е акт без правно значение и последици – с него е свързано началото на изп. процес и на съответните процесуални срокове. Законодателят е създал тази правна норма с оглед яснота и правна сигурност в полза на обществения интерес и за процесуалната защита на страните в процеса.

ВКС, като прецени установените по делото обстоятелства и становищата и доводите на страните, намира, че ЧСИ Д. е извършила нарушението, посочено в т. 1 от искането на МП и следва да носи дисциплинарна отговорност за него. Забраната по чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП се отнася както за изпълнителния, така и за обезпечителния процес. Запорите по чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП не са равнозначни на обезпечителните производства, чието разглеждане не се преустановява по време на извънредното положение, съобр. решението на СК на ВСС от 15.03.20 г. и изменението на ЗМДВИП, в сила от 9.04.20 г., на които се позовава ответникът по жалба ЧСИ Д. Налагането на запор по сметките на физическо лице като обезпечителна мярка, макар и допусната от съда, е изключено по силата на специалния ЗМДВИП за периода на извънредното положение. Предвидените в закона изключения от забраната следва да се прилагат стриктно, а не по подразбиране или предположение. В тази връзка основателен е доводът в жалбата на МП, че в ЗМДВИП приоритетно е изведена защитата на общочовешките ценности – опазването на живота и здравето на хората в периода на извънредното положение. Смисълът на забраната да се налагат запори върху банкови сметки на физически лица е да не бъдат лишени гражданите от средства за преживяване – лекарства и храна, до отмяна на наложеното заради пандемията извънредно положение.

В случая от съдържанието на обезпечителната заповед не може да се направи несъмнен извод за наличие на изключението по чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП, а именно, че е обезпечено вземане от непозволено увреждане. Такъв извод не може да се направи и от определението за допускане на обезпечението от 18.03.20 г. по гр. д. № 3193/20 г. на РС – Варна. И в двата акта е посочено, че сумите, за които е допуснато обезпечението, се претендират във връзка с договор между страните. Предметът на делото се установява от междувременно постановеното решение от 8.07.21 г. по гр. д. № 3193/20 г. на Варненски РС – установителен иск по чл. 422 ГПК за вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 82, вр. с чл. 88 ЗЗД. При тези данни ВКС намира за основателен довода в жалбата, че нарушението на закона по т. 1 от искането на МП е установено и за него ЧСИ следва да понесе дисциплинарна отговорност.

Посоченото в т. 2 от искането нарушение на чл. 434, ал. 1 ГПК според ВКС не обосновава ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ и за него не следва да бъде налагано дисциплинарно наказание, както е приел и дисциплинарният състав. В практиката на ВКС за подобни случаи – р. по гр. д. № 3146/19 г. на трето г. о. - е прието, че разпореждането за образуване на делото не е уредено като акт с определени реквизити, то има удостоверителна функция (такова е заглавието на нормата), не е с конститутивно значение, защото дори да липсва, това не се отразява на законосъобразността на извършените действия. Удостоверяването може да се съдържа и в друг акт на частния съдебен изпълнител, като той е длъжен да удостовери образуването на делото, съгласно чл. 434, ал. 1 ГПК. В случая удостоверяването на образуваното изп. дело се съдържа в изготвените от ЧСИ на 30.03.20 г. съобщение до длъжника, запорни съобщения и фактури, поради което ЧСИ не е нарушил чл. 434, ал. 1 ГПК.

При налагане на наказанието ВКС намира, че следва да зачете изложените от ответника доводи за липсата на значими вредни последици за длъжника по обезпечението от наложения в нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП запор. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете още липсата на данни за предишни наказания, наложени на ЧСИ Д. Не смекчават обаче отговорността на ЧСИ изложените в писмения му отговор доводи, че обезпечителният запор лишава длъжника само от възможността да се разпорежда със запорираните суми, но не и от притежанието им. Смисълът на нарушената разпоредба на чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП е именно в това да не бъдат лишавани физическите лица от възможността да ползват /да разполагат /с парите си по време на извънредното положение по наложителни в ситуацията хуманни съображения. С оглед на изложеното, при отчитане на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, ВКС намира, че на ЧСИ Д. следва да се наложи дисциплинарно наказание "глоба" в минималния размер от 1000 лв. /чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ/.

Поисканите разноски от страните следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора/ едно уважено и едно отхвърлено искане/ наполовина – 1500 лв. на ЧСИ Д. и по 100 лв. на МП и КЧСИ.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.