Решение № 6046 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13117/2009 г.

Решение № 6046 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13117/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава четиринадесета, чл. 237 и сл. от АПК и е във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 2/2007 г. от Асеновградски районен съд, от Вера Христова Янкова на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Към нея представя писмо № 5207/28.09.1931 г. на Министерство на търговията, промишлеността и труда до инж. Попов, заявление с вх. № IV 4302/21.04.1937 г. в същото министерство,, второ заявление № 7161/25.09.1931 до същото министерство, у-ние № 7191/19.10.1925 г. на Министерство на търговията,, у-ние № 6967/09.10.1925 г., у-ние № IV 2966/22.04.1937 г. на Отделението на мините при Министерство на търговията, за които твърди, че са нови и не са взети предвид при постановяване на решението, чиято отмяна иска. Същото е постановено на 20.12.2007 г., обжалвано е с касационна жалба пред Административен съд Пловдив и с решение № 503,постановено на 19.05.2008 г., по адм. д. № 317/2008 г. оставено в сила. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК основание за отмяна е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Видно от заверката на държавен архив, издал новопредставените доказателства, същите са получени от жалбоподателката на 08.06.2009 г. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна. Тези доказателства са посочени като основание за отмяната. Молбата е подадена/изпратена чрез пощата, видно от клеймото на плика/на 08.06.2009 г., поради което следва да се приеме, че е в срок. По същество, по направеното искане с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК Върховният административен съд установи следното: С Решение № 156/2007 г., чиято отмяна се иска, постановено в производство по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ /неправилно записано ЗСПЗЗ/ Асеновградски районен съд е обявил за недействителни Решение № 316/07.04.2000 г. на ПК за възстановяване собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Белица, протоколно Решение № 316/07.04.2000 г. на ПК, с което е отказано възстановяване правото на собственост на 1100 хектара гори, 8000 от тях заявени като иглолистни и гора с площ 3000 хектара на наследниците на Христо Попов. Със същото решение е отхвърлена жалбата на настоящата молителка по искането да й се признае правото на собственост на 1100 хектара земя, представляваща гора, притежавана от наследодателя й Христо Попов. Съдът е приел, че от доказателствата, в т. ч. НА № 130, не може да се приеме, че наследодателят на жалбоподателката е станал собственик на гори с площ 1100 хектара, а по-скоро, че той е имал право да проучва в този периметър наличието на полезни изкопаеми. Представените към молбата за отмяна писмени доказателства са нови, издадени видно от заверката на държавен архив, след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Решаващият съд не е разполагал с тях и не ги е преценявал съвместно с останалите във връзка с претенцията за възстановяване право на собственост. От съдържанието им обаче не може да се съди за собствеността, каквото се твърди от жалбоподателката, че притежава върху земите, които е искала да й бъдат възстанови. Същите, както и събраните при гледането на делото по същество, пред районния съд сочат на това, че се касае до земи със"запазен периметър" към мина, което според удостоверенията, приложени като нови доказателства, както и заявлението и писмото означава "признато право на дирене в пространство със запазен периметър на руди". В нито едно от новите доказателства не се съдържа удостоверяване право на собственост върху пространството със запазен периметър. И тъй като претенцията на жалбоподателката, която е отхвърлена с решението, чиято отмяна се иска е за признаване право и възстановяване на собственост, представените нови доказателства са неотносими към спора и без значение за делото. От това следва, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което молбата за отмяна на това основание на влязлото в сила решение следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд