Решение № 4380 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14490/2012 г.
ВАСVI отделение28.03.2013 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 499 от 16.10.2012 г. по адм. дело № 727 по описа за 2012 г. на Административен съд - Велико Търново в отменителната му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4380 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14490/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите, против решение № 499 от 16.10.2012 г. по адм. дело № 727 по описа за 2012 г. на Административен съд - Велико Търново в частта, с която ревизионен акт № 1100006/21.02.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново е отменен относно погасените по давност авансови вноски за ДОО за периода 1.01.2005 г. - 30.09.2005 г. и 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г., ведно със съответните лихви за забава, както и относно установените ЗО за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. с лихва за просрочие, всичко общо 3343.85 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 128, ал. 1 и чл. 173 във вр. с чл. 108, ал. 1 и чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Димитър Христов Спасов като ЕТ "ОПТИМАЛ - Димитър Спасов", с. Орешак, общ. Троян, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното решение с предложение за отмяната му. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението в обжалваната му част Административен съд - Велико Търново е отменил ревизионен акт № 1100006/21.02.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 357/6.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която са установени задължения на ЕТ "ОПТИМАЛ - Димитър Спасов", с. Орешак, общ. Троян, за заплащане на погасени по давност авансови вноски за ДОО за периодите 1.01.2005 г. - 30.09.2005 г. и 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. с лихви за забава, и за здравно осигуряване за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. с лихва за просрочие - общо 3343.85 лв. Решението на Административен съд - Велико Търново е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, в сила от 1.01.2006 г. и на действащата преди това разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.), съгласно които всички публични вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Законова пречка за установяване с ревизионен акт на погасени по давност публични задължения не съществува, но при направено своевременно, изрично и мотивирано възражение от данъчно задълженото лице за недължимост поради изтекла давност така установените задължения е следвало да бъдат отменени още в производството по административно обжалване. Възражението за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на ревизионния акт по съдебен ред. Давността е срок или период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако кредиторът бездейства, правото му да иска принудително изпълнение се погасява. Установените с влязъл в сила ревизионен акт задължения подлежат на принудително изпълнение съгласно чл. 127, ал. 1 от ДОПК, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. В чл. 222 от ДОПК изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение по аргумент от чл. 225 от ДОПК. Единствената възможност при изтекла погасителна давност принудителното изпълнение да бъде прекратено, е отмяната на ревизионния акт, с който са установени погасени по давност публични вземания. Съдът е аргументирал изводите си с позоваване на константната съдебна практика на ВАС, като е цитирал съдебни решения. По отношение на задълженията за 2006 г., които към момента на възлагане на ревизията не са били погасени по давност, съдът се е съобразил със забраната за влошаване положението на жалбоподателя предвид обстоятелството, че с ревизионния акт задълженията са признати за погасени и като такива са отразени в рекапитулацията. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на на чл. 128, ал. 1 и чл. 173 във вр. с чл. 108, ал. 1 и чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК са неоснователни. Неправилно е становището, че погасените задължения поради направено възражение за изтекла погасителна давност подлежат на принудително изпълнение и само в рамките на изпълнителното производство длъжникът има право да направи възражение за давност. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо. С ревизионния акт могат да се установяват само съществуващи и подлежащи на изпълнение публични задължения, но не и погасените на различни правни основания и следователно недължими суми. Изтеклата погасителна давност погасява дълга и възможността той да бъде събран принудително. Неотносими към производството за установяване на задължителни осигурителни вноски са разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК е приложима в случаите, когато лицето търси от органа по приходите възстановяване на негово изискуемо вземане, произхождащо от надвнесени или неправилно събрани суми за публични вземания. Ако изискуемостта на вземането на лицето е настъпила по време, когато лицето е имало неизпълнено друго публично задължение, органът по приходите може да извърши прихващане между двете вземания и след изтичане на давностния срок за плащане на публичното задължение. Възпроизведено е общото правило, установено в гражданското право от чл. 103, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, за допустимост на прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В разглеждания случай институтът на прихващането не може да намери приложение, защото липсват данни за поискано възстановяване на неправилно платени от задълженото лице и подлежащи на възстановяване суми за публични задължения. При липсата на данни за насрещно изискуемо вземане е неприложима и разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от ДОПК. Следва да се има предвид, че според преобладаващата съдебна практика по отношение на задълженията за осигурителни вноски до 31.12.2005 г. следва да се приложи чл. 109, ал. 1 от ДОПК и да не се образува производство за установяването им, тъй като са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Срокът е изтекъл на 31.12.2010 г., а ревизията е била възложена със заповед № 6/07.10.2011 г., издадена от главен инспектор по приходите, временно изпълняващ длъжността началник сектор "Услуги за клиенти", Офис Ловеч при ТД на НАП - Велико Търново. Решението на Административен съд - Велико Търново в отменителната му част е постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,