Решение № 13062 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Евро Инвест Консулт Д. ЕООД ЕИК 200725883 срещу Решение 485/09.02.2024 г., постановено по адм. дело 444/2023 г., по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-16002422003330-091-001/ 11.04.2023г., издаден от Р. Милева на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Д. Иванова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение 224/ 22.06.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Счита, че съдът при разрешаването на спора е допуснал нарушение на материалния закон, а изводите му са в противоречие с доказателствата. По тези съображения намира, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. По отношение на допълнително определените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове съдът неправилно е споделил приетото от органите по приходите. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив в писмено становище поддържа неоснователност на подадената касационна жалба. Върховната прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, а по съществото й подробно обосновава становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр. Стара Загора е бил ревизионен акт Р-16002422003330-091-001/ 11.04.2023г., издаден от Р. Милева на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Д. Иванова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение 224/ 22.06.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на 10 100.50лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 260.77лв. В съдебният акт, решаващият състав е обсъдил установените с ревизионния акт задължения и е приел следното: Задълженията са възникнали по повод начислен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове върху сума в размер на 202 010 лева, за която сума през 2021 г. в счетоводството на дружеството е отразена счетоводна статия, с която е дебитирана сметка 122- Неразпределена печалба от минали години срещу кредитиране на сметка 507- Предоставени депозити. Спорно е дали направената операция попада в приложното поле на § 1, т. 5, б. "а" ЗКПО, както приема органа. Съдът е споделил поддържаното от органите по приходите, че не е доказана тезата за допусната счетоводна грешка. Посочено е, че както грешката, така и действителното положение, което се цели да бъде установено чрез отстраняването й, следва еднозначно да произтичат и да могат да бъдат установени от надлежно съставените документи, каквито в случая липсват. Акцентирано е, че от приложените извлечения от депозитни сметки на дружеството/л.243, гръб - л.252, т.1/ е видно, че от едноличния собственик на капитала - Д. Д. действително са теглени пари на каса, както и са прехвърляни суми по нейни сметки, но без да е посочено основанието за това. Също така не е налице съвпадение в общия размер на изтеглените от едноличния собственик на капитала суми през сочения период, констатиран и от вещото лице - 229 862.01 лв, и сумата, с която посредством взетата счетоводна операция е намалена неразпределената печалба от минали години - 202 010.00 лева. От представените извлечения от депозитни сметки и записванията в счетоводството на дружеството не може да се установи с категоричност, че това са били и единствените такива сметки на жалбоподателя. Прието е за безспорно, че прехвърлянето на средства от депозитните сметки на дружеството в личните сметки на едноличния собственик на капитала не е намерило отражение в счетоводството на жалбоподателя и не са заведени съответните счетоводни операции. Въз основа на тези и други подробни мотиви първоинстанционният съд е стигнал до извода, че несъответствието между твърдението на оспорващия за възможността паричните средства да са разпределени в полза на едноличния собственик на капитала в предходни периоди, а именно през 201Зг., 2014г. и 2015г. и липсата на счетоводно им отразяване съгласно ЗСч., води до извод за ненастъпила стопанска операция, а за обратното ревизираното дружество не е ангажирало доказателства. Решението е правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. АС гр. Стара Загора е изяснил фактите и обстоятелствата по делото относими към определяне на допълнителните задължения с процесния ревизионен акт. При постановяване на решението е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на изслушаната по делото експертиза, като е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице основания решението да бъде отменено, тъй като мотивите на съда са съобразени с представените писмени доказателства и е посочено кои от тях не се кредитират и поради каква причина. Легалната дефиниция на понятието скрито разпределение на печалбата е в § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" - доходи от акции и доходи от дялови участия. В конкретния случай е установено, че чрез така съставената счетоводна операция през м.12.2021г. дружеството е отразило разпределение на неразпределената печалба от минали години, като същевременно това разпределение е ефективно, защото сметка 122-Неразпределена печалба от минали години, се дебитира при разпределение на печалбата, а сметка 507-Предоставени депозити, се кредитира при закриване на депозитите. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че се касае за скрито разпределение на печалба и за този доход е следвало да бъде внесен данък. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ дивидентите от източник в България. в полза на местни лица, се облагат с окончателен данък. В ал. 3 на чл. 38 е предвидено, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. По този начин са определени задълженията и във връзка с сумите, предоставени на едноличния собственик на капитала. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва от ревизираното лице наличието на счетоводна грешка и липсват безспорни и категорични доказателства, че спорните суми са разпределени в полза на едноличния собственик на капитала в предходни периоди, а именно през 201З г., 2014 г. и 2015 г. Правилно е прието, че именно чрез взетата счетоводна операция през последното тримесечие на 2021 г. за намаление на неразпределената печалба от минали години, от дружеството е било извършено същинското разпореждане с процесната сума в размер на 202 010.00 лева в полза на неговия едноличен собственик на капитала. По горните съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са допуснати от първостепенния съд твърдените от касатора нарушения, поради което не са налице основания за отмяна на постановеното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски се дължат в полза на ответника в размер на 1 422,51 лв., претендирани в депозираната писмена защита по делото. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение