Решение № 1555 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2016 г.

Решение № 1555 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 84 от 01.03.2016 г., постановено по адм. дело № 476/2015 г. от Административен съд - П.. С него съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-140-6500/3245 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката за ново произнасяне. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, неправилно съдът приел, че процесното уведомително писмо е издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В хода на производството по безспорен начин било доказано, че 1,28 ха от общо заявените 4,05 ха са недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1. Установената площ била изчислена, съгласно чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. по СЕПП и съгласно чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 г. по НР1. Уведомителното писмо съдържало правните и фактически основания за постановения отказ, като същото било издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Отразените в акта факти и обстоятелства се потвърждавали и от констатациите на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Спазени били и установените от АПК административнопроизводствени правила. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу процесното уведомително писмо да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - М. Т. П. от гр. П. в представена по делото писмена защита и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Производството пред Пернишкия административен съд е било образувано по жалба на М. Т. П. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-140-6500/3245 от 29.09.2015 г., издадено от на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя е отказано подпомагане по СЕПП, СПП и НР1. С обжалваното решение съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, като съдържал фактически и правни основания, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Установените като недопустими части от заявената за подпомагане площ попадали в БЗС № 20256-129-1-3. Като правни основания за постановения отказ по СЕПП в акта били посочени чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗПЗП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.). По чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП съдът е приел, че процесното БЗС е прието изцяло за недопустимо въз основа на извършена теренна проверка на място, послужила за определяне на границите на допустимия слой за подпомагане за кампания 2014 г. Към протокола не бил приложен снимков материал, от който да се установи дали имотът е поддържан в добро земеделско състояние. В протокола било вписано, че върху процесната площ не е извършвана земеделска дейност през съответната година и земята е под угар, което обективно не съответствало на останалите доказателства по делото. За да обоснове, че неправилно административният орган е определил като недопустима площта, която е определена като земя под угар, съдът се е позовал на чл. 9, ал. 2, т. 2 и чл. 10 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.) и чл. 6, ал. 3 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2 от 17.02.2015 г.). По определените с тези разпоредби критерии не били събрани доказателства, с което според съда не били изяснени факти и обстоятелства от значение за издаването на оспорения акт. От представеното по делото заявление за подпомагане за кампания 2013 г. съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане със същото БЗС със същата площ, въз основа на същите правни основания и по същите схеми и мерки, а с уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. процесното БЗС било прието за попадащо в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и за него били оторизирани суми по НР1 и СЕПП. Въз основа на това съдът е приел, че процесната площ е стопанисвана от жалбоподателя и е допустима за подпомагане. С оглед на това обективираните констатации в протокола за извършена теренна проверка стояли изолирано и не кореспондирали със събраните в хода на производството доказателства, от които по един безспорен начин се установявало, че БЗС-то е обработваема земя. Отделно от това, тъй като именно протоколът за извършена теренна проверка според вещите лица дал повод процесният БЗС 20256-129-1-3 да остане извън слоя, допустим за подпомагане, без да е извършвано сателитно заснемане и при положение, че същият нямал характеристиките и задължителната сила на проверките на място по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и че към момента на постановяване на уведомителното писмо било влязло в сила решение № 1155 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г., обн. ДВ, бр. 50/2015 г., с което е отменен чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. на министъра на земеделието и храните, норми, пряко свързани с чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП, се налагал изводът, че уведомителното писмо в тази му част е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и при неизяснена фактическа обстановка. Неприложимо според съда било позоваването на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП послужило за отказ за предоставяне на финансова помощ, защото застъпванията за БЗС 20256-129-1-3 били отстранени в полза на жалбоподателя с площ от 1,18 ха, от общо заявена площ от 1,20 ха. По повод постановения по СПП отказ съдът с оглед съображенията, изложени по отношение на СЕПП е приел, че следва писмото да бъде отменено й в тази му част, тъй като двете мерки са взаимно свързани. В съдебното производство според съда останало недоказано и наличието на основанията по чл. 1, ал. 2 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и Мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11 от 03.04.2008 г.) за постановяване на отказа за подпомагане по НР1. Единственото основание за недопустимост на площите съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. било имотът да не попада в необлагодетелстван район по смисъла на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г., а по това обстоятелство между страните не се спорело. В случая липсвали и доказателства за наличието на по-големи от реално ползваните от заявителя площи, съгласно чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., за да се намали или откаже финансова помощ. Решението е неправилно. От данните по преписката се установява, че М. Т. П. е подал заявление с УРН 588452 за подпомагане за кампания 2014 г. по СЕПП, НР1 и СПП на три БЗС с обща площ от 4,05 ха. По заявлението е направена административна проверка. В резултат на нея за два от парцелите са установени застъпвания. За отстраняването им на заявителя е изпратено Уведомително писмо с изх. № 02-140-6500/2706 от 23.08.2014 г. След проведена процедура по реда на чл. 17, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., кандидатът е доказал право на собственост за 1,18 ха за БЗС 20256-129-1-3 от първоначално заявени от него 1,20 ха и за 1,97 ха от БЗС 69239-187-3-3 от първоначално заявени 2,05 ха. Във връзка с това е направена и съответната корекция. БЗС 20256-129-1-3 е определен като недопустим за подпомагане, тъй като същият не попада в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". От данните по делото се установява, че за кампания 2014 г. са правени теренни проверки от ОСЗ-П.. За резултатите от теренната проверка, касаеща БЗС 20256-129-1-3 е съставен протокол REP-03-BA-13227 от 03.11.2014 г. Предоставените от теренните проверки данни са послужили за определяне на допустимия за подпомагане слой. Със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. М. П. не се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу тази заповед в частта й, обхващаща заявените от него за подпомагане физически блокове. Със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. министърът е утвърдил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Същата отново не е била обжалвана. По приетата по делото като неоспорена от страните СТЕ вещите лица са дали заключение, че не може да се установи дали БЗС 20256-129-1-3 е бил обработван или не към 2014 г. По заявлението декларираната култура за този парцел е с код 111010 - мека пшеница. За предходната 2013 г. е установено, че същият БЗС е попадал в допустимия за подпомагане слой. Според заключението на СТЕ цялата заявена площ на БЗС 20256-129-1-3 от 1,20 ха попада извън слоя, а от БЗС 69239-187-3-3 извън слоя попадали 0,08 ха от общо заявени 2,05 ха. Така общата недопустима за подпомагане площ е определена на 1,28 ха, а процентното съотношение между размера на наддекларираната спрямо установеното за подпомагане площ е 46,21%. С това заключение съдебната експертиза напълно е потвърдила констатациите, направени от административния орган. При правилна установеност на фактите по делото съдът е стигнал до неправилни изводи. На първо място същият е коментирал правното основание, касаещо извършена специализирана теренна проверка на място. Видно от данните по преписката, по заявлението на М. П. е извършена автоматизирана административна проверка, но не и проверка на място. БЗС 20256-129-1-3 е бил обект на теренна проверка, резултатите от която са обективирани в протокол на ОСЗ - П. от 03.11.2014 г. Констатацията от тази проверка е била отразена в СИЗП и парцелът е останал извън допустимия слой. Както беше отбелязано М. П. не се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу актуализирания слой. В случая не се касае за проверка на място, каквато се осъществява от регионалните структури на ДФЗ, а за проверка, извършена от структурите на МЗХ във връзка с поддържане на допустимия слой. Теренната проверка е способ за определяне на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" и не е проверка на място по смисъла на чл. 37, ал. 3 ЗПЗП. Тук е мястото да се отбележи като неправилно възприетото от първоинстанционния съд становище, че приетият слой не освобождава административния орган от задължението да извърши съответните проверки, включително и проверки на място, за да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Според действащата нормативна уредба проверките на място не са задължителни. По силата на чл. 37, ал. 3 ЗПЗП (изм.) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 30, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на М. П. не е попаднало сред 5 %-ната квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. Неправилно съдът е приел и че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, доколкото към момента на издаването му, с влязло в сила решение № 1155 от 02.02.2015 г. по адм. дело № 10538/2014 г., обн. ДВ, бр. 50/2015 г. бил отменен чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105/22.08.2006 г. Действително с решение № 1155 от 02.02.2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил посочените подзаконови разпоредби. Това решение е оставено в сила с решение № 7501 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4327/2015 г. на петчленен състав на ВАС. С. чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 194 АПК обаче, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, който е денят на обнародване на решението в ДВ. В случая решението на петчленния състав на ВАС е обнародвано в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. и от този момент отмяната действа занапред. Следователно към датата на извършването на теренната проверка на 03.11.2014 г. тя е била законосъобразно осъществена и изцяло съобразена с действащата норма на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. Не може да се приеме за правилно и възприетото от съда становище, че след като за предходната кампания същите БЗС били заявени по същите мерки, както за кампания 2014 г., и че за тази кампания кандидатът бил получил одобрение за подпомагане и му били изплатени исканите суми, площите неправилно били определени като недопустими. Тук съдът е развил съображения, че площта през 2013 г. била заявена като угар. Не се спори, че площи под угар подлежат на подпомагане. В рамките на административното производство обаче за процесната кампания се е установило, че площта, заявена като засята с мека пшеница, всъщност не е обработвана. От изслушаната по делото СТЕ става ясно, че не може да се прецени какво е било състоянието на БЗС 20256-129-1-3, а именно дали е било обработвано или не към 2014 г. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по Схемата за единно плащане на площ. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по схемата за единно плащане на площ. След като не е установил право на плащане по СЕПП правилно на заявителя за подпомагане е отказано плащане и по тази мярка. По НР1 административният орган е констатирал несъответствия с изискванията за подпомагане и е отказал подпомагане на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., по силата на която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. В случая е било установено, че кандидатът е потвърдил с документ за собственост ползването за 1,18 ха за БЗС 20256-129-1-3 от първоначално заявени от него 1,20 ха и за 1,97 ха от БЗС 69239-187-3-3 от първоначално заявени 2,05 ха. и се е отказал от 0,02 ха от БЗС 20256-129-1-3 и от 0,8 ха от БЗС 69239-187-3-3. Неправилно административният съд е приел, че установеното застъпване било отстранено в полза на М. П.. Съгласно чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване. За останалите застъпени площи Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1 отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014. В случая безспорно е било установено за кои части от двата БЗС, за които има застъпвания, М. П. е доказал правото си на ползване и за кои не, респ. правилно е било отказано изплащането на субсидия в тази част. При това положение следва да се приеме, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Административният орган е взел предвид отстранените в полза на кандидата за подпомагане застъпвания, на база на законосъобразна процедура по извършване на теренна проверка е установил недопустими площи по заявлението за подпомагане на М. П.. Същият не се е възползвал от възможността да оспори проекта на специализирания слой и окончателния такъв. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. Констатациите от административния акт напълно са потвърдени и от приетата по делото СТЕ. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК М. Т. П. следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото за двете инстанции по 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Нормата е процесуална и се прилага от деня на влизането й в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,