Решение № 2981 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2018 г.

Решение № 2981 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Асеновград срещу Решение № 773/10.04.2018 г. по адм. дело № 2273/2017 г. на Административен съд - Пловдив (АС Пловдив/ Пл). От съдържанието на касационната жалба може да се приеме, че са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател посочва, че обжалваното писмо не представлява годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Моли за отмяна на решението на Административен съд Пловдив. Ответникът С. Кикьова в депозирания писмен отговор, подаден чрез адвокат Н. Коджабашев излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт- Административен съд – Пловдив е ОТМЕНИЛ отказът на Заместник кмет на община Асеновград, обективиран в Писмо с изх. № 94 С355/07.07.2017 г., постановен по Заявление с вх. 94-С-355/22.06.2017 г., депозирано от С. Кикьова за заверка на молба- декларация относно имот с идентификатор 49151.55.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Мостово, община Асеновград, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Същевременно е ВЪРНАЛ преписката на кмета на община Асеновград за ново произнасяне по подаденото заявление с вх. 94-С-355/22.06.2017 г. на С. Кикьова, при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и в сроковете по чл. 57, ал. 2 и 3 от АПК. За да постанови този резултат адм. съд е приел, че административното производство е започнало по повод заявление с вх. 94-С-355/22.06.2017 г. на С. Кикьова, в качеството й на наследник на С. Кикьов до община Асеновград за заверка на молба- декларация за придобиване собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение- дали имот с идентификатор 49151.55.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Мостово, община Асеновград не е общинска собственост. В резултат Заместник- кмета на община Асеновград, оправомощен съгласно Заповед № А- 598/14.04.2016 г. на кмета на община Асеновград, е постановил адм. акт, с който на молбата на Кикьова, е отказал извършване на исканата административна услуга. За да отмени отказът адм. съд е приел, че оспореният адм. акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като са били налице всички материалноправни предпоставки за неговото издаване в исканата насока. Намерил е, че в конкретния случай, административния орган в постановения отказ е извършил по същество преценката, която следва да извърши нотариусът в съответното нотариално производство. Сметнал е, че същият е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия администрацията няма по закон. Преценил е, че ако общинските служители, съответно кметът на общината, предвид обема на удостоверяването и евентуалната невъзможност всички данни да бъдат нанесени върху самата молба - декларация, се съмняват в това, че удостоверените от тях данни ще достигнат до компетентния нотариус в пълния им обем, то те могат служебно да информират нотариусите с район на действие – РС- Асеновград за констатираните данни, указващи на евентуална колизия на права, но не и да отказват удостоверяване. Решението на адм. съд е валидно, допустима и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че обжалваното писмо не представлява годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Правилно адм. съд е приел, че предмет на обжалване, е изричен отказ на Заместник- кмет на община Асеновград да извърши заявената пред него административна услуга, който е индивидуален административен акт. С писмото се финализира преписката по подаденото искане и имплицитно се съдържа отказ да бъде извършена поисканата услуга- чл. 21, ал. 3, във вр. с § 8 ПЗР АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. Административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга– заверка на молба-декларация, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Молбата- декларация е по предварително одобрен образец и следва да съдържа данни за процесния имот, за когото се иска да се посочи дали е общинска собственост. За отразяване на това обстоятелство компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в молбата- декларация. Съгласно чл. 77 ЗДС, актовите книги за имотите - държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Информацията дали даден имот е държавна собственост е публична и следва да бъде предоставена на заинтересованото лице. Необходимостта от установяването на обстоятелството, дали имотът/ имотите са държавна или общинска собственост е продиктувана от забраната в чл. 86 от Закона за собствеността, който разпорежда, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Тоест, с тази заверка се установява само част от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и дали е допустимо придобиването право на собственост. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. В охранителното производство пред нотариуса, както и от компетентния съд при материалноправен спор се преценява наличието на предпоставките за придобиване право на собственост по давностно владение по чл. 79 ЗС и, респ. наличието на забрана да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. С отказът за заверка на молбата- декларация административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, чрез отразяване на факта за наличие или отсъствие на акт за общинска собственост, превратно е упражнил права, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Отказът за произнасяне, в случай лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. Поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 ГПК и административният орган следва да издаде искания документ. Компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Няма никаква пречка за общинската администрация да впише в молбата- декларация всички данни, с които разполага за имота, включително и акта за общинска собственост, приложен по делото. Този документ ще послужи, за преценка на нотариусът дали заявителя е придобил правото на собственост чрез някои от придобивните способи, вкл. по чл. 79 ЗС върху същия имот. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването на акт за държавна собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота, според регистъра. Решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и такива не следва да се присъждат. С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение