Решение № 9552 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2016 г.

Решение № 9552 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ЛЕО-С. Г.", гр. П., представляван от С. Г. - Ангелова, чрез пълномощника й - адв. Атанасов, против решение № 1801/12.10.2016 г. по адм. дело № 1987/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на р-н "Северен" при община П., чрез процесуалния му представител - адв. Йорданов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на ЕТ "ЛЕО-С. Г.", гр. П., против Заповед № 15РД09-301/23.07.2015 г. на кмета на р-н "Северен" при община П., като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 2 ЗУТ, вр. с чл. 56, ал. 1 ЗУТ, е наредено по отношение на оспорващия да премахне преместваем обект: "Дървен подиум с приблизителна височина около 10см и неправилна геометрична форма, заемащ приблизителна площ от 57.90 кв. м." - съгласно изработена за целта и приложена към констативен акт № 18/13.07.2015 г. скица, поставен върху терен частна общинска собственост (АЧОС № 901/21.12.2007 г.), съставляващ част от УПИ I, кв. 3 /нов/ по плана на кв. "П. - М.", гр. П.. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и при правилно приложение на материалния закон. Направени са изводи, че с оглед предназначението и начина на изпълнение, дървеният подуим представлява преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, вр. с § 5, т. 80 ДРЗУТ. От съвкупния анализ на доказателствата е прието, че за него няма издадено разрешение за поставяне, каквото се изисква по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и одобрената въз основа на тази разпоредба Наредба на О.-П., както и правно основание за поставянето му в чужд имот, поради което премахването му е разпоредено законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения акт. От данните по делото и заключенията на СТЕ-зи е установено, че процесния дървен подиум представлява преместваем обект, по смисъла на § 5, т. 80 ДРЗУТ, за който няма издадено разрешение за поставяне, каквото се изисква за такъв вид обекти, съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ, вр. с Наредбата на О.-П., приета на основание същата разпоредба. Установено е още, че този подиум не е част от одобрената схема към Разрешение за поставяне № 2/08.01.2013 г. на кмета на р-н "Северен" при община-П. /стр. 25/, нито пък е част от обекта - предмет на това разрешение. Последното визира поставянето на временно слънцезащитно съоръжение върху маси за открито сервиране към съществуващ търговски обект-кафе аперитив в общински УПИ I, кв. 3 /нов/ на гр. П., кв. "П.-М.", без данни за поставяне и на процесния дървен подиум. По делото, въпреки дадената от съда възможност, касаторът не е установил наличието на правно основание за поставяне на дървения подиум върху частта от терена, ползвана за кафе-аперитив. При тези данни правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора, че процеснсия обект е включен в одобрената схема за търговския обект от 18.12.2012 г. на О.-П. /стр. 7/. Неоснователно е и оплакването, че обекта не е преместваем, защото не попада сред обектите, посочени в чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Дървеният подиум е обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ предвид предназначението му да обслужва търговския обект-кафе аперитив. Той е поставен за да обслужва търговския обект и извън него няма собствено предназначение. Липсва и твърдяното противоречие между правното основание и диспозитива на оспорения административен акт. Посоченото от органа правно основание - чл. 57а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 ЗУТ, съответства изцяло на постановения от органа диспозитив. На това правно основание кмета на съответната община / район, в случая по силата на законово предвидена делегация/ има правото да разпореди премахване на съответния преместваем обект, поставен в чужд имот без правно основание, а не изземване на общинския имот. В случая разпореждането / диспозитива/ на заповедта съответства на това правомощие, поради което не е налице твърдяното несъответствие. Такова е налице в посоченото правно основание, в обстоятелствената част на заповедта, но това не води до нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като съгласно константната съдебна практика органът дължи излагането на фактически основания за издаване на заповедта, каквито в случая са налице. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход, на ответника се дължи присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 600 лева, съгласно представен договор за правна помощ № С-2017001/04.01.2017 г. /л. 15/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение