Решение № 6942 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13099/2018 г.

Решение № 6942 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13099/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 154 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано по касационна жалба на Л. Дриков от [населено място] срещу решение № 172 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 172/2018 г. на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК – 10 – ЮЦР – 02 от 05.01.2018 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Южен Централен район (РДНСК - ЮЦР), с която са отменени по жалбата на К. М. одобрени на 16.11.2017 г. инвестиционни проекти и Заповед № 14 от 16.11.2017 г. за промяна по време на строителството "като застроената и разгърнатата застроена площ на обекта се променя съответно ЗП – 8 кв. м., а общо РЗП се променя от 31, 95 кв. м. на 40 кв. м. " към Разрешение за строеж № 49 от 08.08.2017 г., издадено от главния архитект на Община Р. за строеж на пристройка за жилищни нужди със ЗП и РЗП – 31, 95 кв. м. в УПИ IV – 1422, кв. 113 по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица] възложител Л. Д.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че съдът не е изложил мотиви и не е обсъдил представеният по делото нотариален акт № 183 от 18.12.2013 г. Ю. Мачев, праводател на К. Мачев и М. Дрикова и А. Дриков, праводатели на Л. Д. си учредяват взаимно безсрочно право на строеж за изграждане на пристройки за всеки с площ от 40 кв. м. и същото така безспорно право за надстрояване на съществуващите и разделени между тях жилищни сгради в имота. Твърди, че съдът не е съобрази и че двете издадени визи за проектиране и тази от 2013 г., по която е учредено правото на строеж и тази от 2017 г., по която е допълнено издаденото на 08.08.2017 г. разрешение за строеж съответстват на взаимно учреденото право на строеж, като същите се отнасят и допускат проектиране на пристройка от 40 кв. м., каквато площ е постигната с допълването на разрешението за строеж. В тази връзка твърди, че допълването на РС за пристройка е законосъобразно, а заповедта на началника на РДНСК – ЮЦР е незаконосъобразна и решението в обратен смисъл на АС – гр. П. е неправилно. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Началника на РДНСК – ЮЦР или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. П.. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началникът на РДНСК – ЮЦР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците К. М. и Главния архитект на община Р. не се явяват и не изпращат представители в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. П. е приел, че правилно Началникът на РДНСК – ЮЦР е приел, че жалбата на К. Мачев срещу Заповед № 14 от 16.11.2017 г. на главния архитект на община ракитово за допълване на РС № 49 от 08.08.2017 г. е допустима, тъй като същият има вещни права в имота УПИ IV – 1422, кв. 113, [населено място], в който е разрешен строежът на пристройка. Приел и че в съответствие със закона Началникът на РДНСК – ЮЦР е приел, че скицата – виза за проектиране от 31.01.2017 г., издадена от Главния архитект на община Р. на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и издаденото въз основа на нея РС № 49 от 08.08.2017 г. не са съобщени на заинтересованите страни. Приел е, че от доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт № 183 от 18.12.2013 г. за взаимно учредяване на право на строеж е учредено безсрочно такова на М. и А. Дрикови от една страна и на Ю. Мачев от друга за пристройки за всеки с площ от 40 кв. м. с описано местоположение, като в нотариалния акт е посочено, че строежът следва да се извърши съгласно виза за проектиране от 28.11.2013 г. на главния архитект на Община Р.. Приел е, че от доказателствата по делото е установено, както и че Началникът на РДНСК – ЮЦР правилно е приел, че скицата виза от 31.01.2017 г. за проектиране на пристройката не съответства на скицата виза от 28.11.2013 г., въз основа на която е учредено правото на строеж. Приел е, че разминаването между визите е установено и от приетата по делото СТЕ. Приел е в тази връзка, че е законосъобразен извода на Началника на РДНСК – ЮЦР за това, че заповедта от 16.11.2017 г. за допълване на РС е незаконосъобразна, поради констатираното разминаване във визите, с които е учредено правото на строеж и по която е издадено самото РС от 08.08.2017 г. Посочил е, че е налице и още едно основание, непосочено от административния орган за отмяна на заповедта за допълване на РС, а именно това, че заявителят, който е поискал допълване на РС не е представил нотариално заверени съгласия на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и в частност на К. Мачев, тъй като е посочил, че законът изисква във всеки случай ново заверено съгласие и не може да се приеме, че е дадено такова с нотариалния акт, с който е учредено правото на строеж за пристройка от 40 кв. м. По тези аргументи е приел, че заповедта на началника на РДНСК – ЮЦР е законосъобразна, а жалбата на Л. Дриков неоснователно и я е отхвърли. Решението е неправилно. Оспорената пред първата инстанция заповед на началника на РДНСК – ЮЦР отменя заповед № 14 от 16.11.2017 г. на главния архитект на община Р., с която на основание чл. 154, ал. 1 и 2, т. 5 от ЗУТ е допълнено РС № 49 от 08.08.2017 г. за изграждане на пристройка със ЗП от 31, 95 кв. м., като допълнението на РС от 08.08.2017 г. е относно застроената площ на разрешената пристройка, която се увеличава от 31, 95 кв. м. на 40 кв. м. РС № 49 от 08.08.2017 г. е издадено въз основа на виза от 27.01.2017 г. на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 21, ал. 5 от ЗУТ. Тази виза е относима към издаденото РС № 49 от 08.08.2017 г., като именно въз основа на нея е издадено разрешението за строеж. От своя страна визата от 27.01.2017 г. като такава по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, подлежи на самостоятелен контрол. Същата не е оспорена и като такава е стабилен акт, с който административният орган следва да се съобразява. Наличието на разминаване между визата от 23.11.2013 г., въз основа на която е учредено право на строеж за пристройка (взаимно между страните по спора) и визата от 27.01.2017 г. е неотносимо към преценката за законосъобразност на заповедта за допълване на РС. И. и само това са аргументите на началника на РДНСК – ЮЦР за отмяна на заповедта за допълване на разрешението за строеж. Визата от 27.01.2017 г. и нейното съответствие с визата, по която е учредено право на строеж, е относима към законосъобразността на разрешението за строеж от 08.08.2017 г., но не и към заповедта за допълването му. Самото РС от 08.08.2017 г. е издадено въз основа на визата на проектиране от 27.01.2017 г., а не заповедта за допълването му. Освен това както беше посочено по – горе визата за проектиране от 27.01.2017 г. е валиден към момента, неоспорен акт. Поради и това посоченото като основание за отмяна на заповедта за допълване на РС от началника на РДНСК – ЮЦР обстоятелство не е относимо към законосъобразността на допълването на РС. Н. второ място за да постанови оспореното решение съдът е посочил и че при издаване на заповедта за допълване на РС от 08.08.2017 г. не са представени нотариално заверени съгласия на всички заинтересовани страни по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и в частност не е налице такова съгласие на К. Мачев. Такъв мотив за отмяна на заповедта за допълване на РС в оспорената пред АС – гр. П. заповед на Началника на РДНСК – ЮЦР няма. Съдът не може да допълва мотивите на административния орган и да изследва фактически обстоятелства, които не са основания за издаване на заповедта. Законосъобразността на административния акт се преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му, а такъв като приетия от съда не е посочен от административния орган. Това води отново до неправилност на решението на съда. Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че не е налице приетия порок от съда в гр. П., тъй като в не е съобразил разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, според която "За издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота". В настоящия случай е налице последната хипотеза от тази разпоредба, тъй като и другия съсобственик К. Мачев има права за същото строителство в имота, а именно на пристройка от 40 кв. м., поради и което не е било необходимо отново неговото съгласие за допълване на вече издаденото РС, при положение, че с допълването се постига площта в рамките на учреденото право на строеж. По горните съображения оспорената пред АС – гр. П. заповед на началника на РДНСК – ЮЦР е незаконосъобразна. Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил неправилно решение. Във връзка с изложеното са налице основанията за отмяна на решението на АС – гр. П. като постановено в противоречие със закона, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № ДК – 10 – ЮЦР -2 от 05.01.2018 г. на началника на РДНСК- ЮЦР като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като същите и като доказани следва да бъдат уважени в претендирания размер по представения списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение