Решение № 1243 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5419/2007 г.

Решение № 1243 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5419/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на М. Д. Т. - адв. Д срещу въззивно решение № I* от 23.05.2007 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 570/2006 г. потвърждаващо решение № 77 от 22.03.2006 г. по гр.д. № 400/2005 г. на Районен съд - Ц., с което е отхвърлен иска на М. Т. против "КЦМ" АД - гр. Пловдив, при участието на третите лица помагачи С. Т., Д. П., Х. Т. и Д. В., с правно основание чл. 108 ЗС по отношение недвижим имот, представляващ дворно място в гр. К., Бургаска област, в м. "А", с площ от 1 420 кв. м., имот пл. № 40 по кадастралния план от 1962 г., а по действащия план представляващ част от имот пл. № 13 в кв. 50, като неоснователен. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Твърди се, че ответната страна "КЦМ" А. няма правен интерес от привличането на третите лица, а въззивния съд в нарушение на процесуалните правила не прекратил производството спрямо тях. Освен това съдът сам изследвал въпроса, дали е налице валидно възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Т. третите лица помагачи, без да е налице възражение от страна на ответното дружество. Неправилно са приложени разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и не е отчетено обстоятелството, че е налице разлика в площта по АДС и включената в капитала на дружеството. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение, с което се уважи предявения иск. Ответникът в производството - "КЦМ" АД - гр. П. оспорва жалбата като неоснователна, тъй като ищцата не доказала твърдението си, че е надлежен собственик на имота, който няма качеството на земеделска земя. Моли да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно в сила. Претендира разноски. Ответниците в производството - С. Т., Д. П., Х. Т. и Д. В. не взимат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови решението си, с което е отхвърлен предявения иск, въззивният съд е приел, че ищцата, сега касатор е придобила процесния имот чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 16, т.II, дело № 440/99 г. от конституираните като трети лица помагачи С. Т., Д. П., Х. Т. и Д. В., чието право произтича от земеделска реституция - възстановяване правото на собственост, в качеството им на наследници на С. Х. Т. с решение от 1.07.1998 г. на ПК Ц., издадено въз основа на решение № 44 от 1.07.1998 г. по гр.д. № 11/97 г. на РС Ц. Осъществявайки косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на поземлената комисия е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в стари реални граници. Въз основа на заключението на техническата експертиза е установено, че процесния имот е идентичен с възстановения на третите лица помагачи и продаден на ищцата - касатор и попадащ в терен, ограден и ползван като почивна станция от ответното дружество. По първия кадастрален план от 1962 г. процесния имот пл. № 40 е записан на името на С. Т., а по сега действащия кадастрален план имотът попада в имот пл. № 13 с реализирано незаконно строителство, което е узаконено с акт през 1993 г. Предвид застрояването на имота още през 1964 г., което изключва възможността за възстановяване на собствеността върху земята, която няма земеделски характер, е прието, че решението на ПК - Ц. не е породило правни последици, тъй като е следвало да се приложи чл. 10б от ЗСПЗЗ за обезщетяване. Въззивният съд е приел за доказана пасивната материалноправна легитимация на ответното дружество като правоприемник на бившето държавно предприятие О. завод, гр. П. Въз основа на събрания доказателствен материал е приел, че му е отстъпено право на строеж в с. К., м. "А" в обект № 9 за построяване на почивна база за 150 - 200 легла с протокол № 18/27.09.1960 г. на ОНС - Бургас. С протокол от 20.05.1963 г.комисия е оценила имотите определени за почивна база на основание пар. 85 от ППЗПИНМ и праводателят на третите лица С. Т. е приел оценката на имота - трайни насаждения. С АДС № 1120/15.11.2003 г.са актувани построените сгради и бунгала, като е посочено, че прилежащата територия към почивната база по протокол № 8/18.08.1993 г. на ЕСКИТЕ при общината е 10 000 кв. м. Със заповед № РД-17- 414/29.07.1995 г.на Министерството на промишлеността, в качеството на представляващ държавата и едноличен собственик на капитала, почивната база /земя и сгради - 15 500 кв. м./ е включена в капитала на дружеството, тъй като съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество, се изключват като държавна собственост. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателствата по делото и на логичното им подвеждане под хипотезиса на правната норма. Неоснователни са изложените твърдения от касаторката, поради следното: Предмет на спора е правото на собственост върху имота към настоящия момент, но спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е предмет на преюдициално правоотношение между страните и по същия решаващият съд следва да изложи мотиви, поради което привличането като трето лице помагач на праводателите на ищцата не е процесуално нарушение. Правилно е прието, че решението по административния спор няма сила на присъдено нещо за гражданския спор по настоящото дело и подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност, относно действието му на индивидуален административен акт. Установено е от данните по делото, че в спорния имот са реализирани комплекс от строителни дейности, а именно: триетажна сграда, 21 броя бунгала дървени и панелни на бетонов фундамент на площ от 1 010 кв. м., кухня-столова на един етаж, склад за хранителни продукти с хладилни камери, спортна площадка, детски кът, паркинг и др. ползвани за нуждите на предприятието на търговското дружество. Поради това и с оглед функционалната им връзка, както и с оглед изградената инфраструктура, законосъобразен е изводът на въззивния съд, че процесният имот е променил предназначението си и е загубил качеството си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ . При това положение и на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, респ. техните наследници, не могат да възстановят собствеността си върху имота в реалните му граници в хипотезата на застроена земя като комплекс от строителни дейности, като в случая, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на строителството. Налице е пречка за възстановяване на процесния имот, представляващ част от имот пл. № 13, поради което праводателите на ищцата не се легитимират като собственици, което води до липса на материалноправна легитимация на ищцата - касатор. Съгласно чл. 17а ЗППДОП имуществото, което държавата е предоставила за стопанисване и управление на държавните предприятия преди тяхното преобразуване в търговски дружества, се считат собственост на тези дружества, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго, поради което и законосъобразно въззивният съд е приел, че недвижимият имот, собственост на държавата, е преминал в преобразуваното съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ДВ, бр. 55 от 1991 г.) търговско дружество "КЦМ" ЕА., чийто правоприемник е "КЦМ" АД. Не е налице разлика в площта на имота, тъй като почивната база, като земя и сгради, която е включена в капитала на дружеството е в общ размер 15 500 кв. м., докато в АДС са посочени отделно земя 10 000 кв. м. и сгради със съответната застроена площ. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон - в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение