Решение № 5788 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2010 г.

Решение № 5788 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Цветомира Александрова Димитрова от гр. Пазарджик срещу заповед № РД-10-281 от 3.02.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката (МОМН), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и във връзка с приетия Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието и утвърдено длъжностно разписание на Регионален инспекторат по образованието (РИО) - гр. Пазарджик - в сила от 9.02.2010 г., считано от датата на връчване на заповедта - 9.02.2010 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността й, тъй като не е налице утвърдено ново длъжностно разписание, което да е в сила от 9.02.2010 г. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, както и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което не е заемала длъжност. Ответникът - Министъра на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Не се спори между страните, а и от заповед № РД-10-2118 от 13.11.2008 г. на Министъра на образованието и науката се установява, че жалбодателката е заемала длъжността "главен юрисконсулт в отдел "Административно правно и финансово-стопанско обслужване в Регионален инспекторат по образованието на МОН гр. Пазарджик. С обжалваната заповед № РД-10-281 от 3.02.2010 г. Министърът на образованието, младежта и науката е прекратил служебното правоотношение на жалбодателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл във връзка с утвърдено длъжностно разписание на регионален инспекторат по образованието (РИО) - Пазарджик, в сила от 9.02.2010 г., считано от същата дата, като заповедта е връчена на жалбодателката на 25.02.2010 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. Видно от длъжностно разписание на РИО Пазарджик в сила от 30.06.2009 г. общата численост на персонала е била 23 щатни бройки, в т. ч. 1 бр. началник, 7 броя в "Обща администрация" и 15 броя в "Специализирана администрация". Към този момент съгласно действалата редакция на ПУДРИО, щатната численост на всички служители в регионалните инспекторати е била 671. По делото, въпреки дадените от съда указания на ответника, не е представено утвърдено длъжностно разписание на РИО Пазарджик, в сила от 9.02.2010 г. От така установеното следва, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата не е било налице реално съкращение на длъжността, заемана от нея. От доказателствата по делото се установява, че такова съкращение е било извършено в един доста по-късен момент с изменението на Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието (ПУДРИО) и утвърдено длъжностно разписание на РИО - гр. Пазарджик - ДВ бр. 48 от 26.06.2009 г., когато числеността на заетите лица е намалена от 23 на 21 щатни бройки, в т. ч. Началник на РИО. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ПУДРИО експертите - държавни служители, в регионалния инспекторат по образованието се назначават въз основа на конкурс и се освобождават от длъжност от министъра на образованието, младежта и науката. Неоснователен е наведеният довод в представените писмени бележки, че същата не е подписана от компетентния орган. Действително представеното по делото копие е заверено от жалбодателката, но от съдържанието му се установява, че заповедта е издадена от компетентния орган. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. В случая, към момента на издаване на обжалваната заповед, който е релевантния за спора момент не са налице фактическите и правни основания за издаването й. Не е установено извършено реално съкращение на длъжността, заемана от жалбодателката и изобщо съкращение в щатното разписание на РИО Пазарджик, като липсва и утвърдено длъжностно разписание към същата дата. С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на десет заплати. Съгласно посочената разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената такава към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването за заемане на службата. Следователно предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящото съдебно решение подлежи на касационно оспорване, поради което с постановяването му не може да счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. Последното налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на заповед № РД-10-281 от 3.02.2010 г. на Министъра на образованието, науката и младежта. Ето защо същата следва да бъде отменена, като постановена в нарушение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение