Решение № 12777 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 130/2015 г.

Решение № 12777 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 130/2015 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба на Гена Цветкова Велковска от гр. София, против Решение № 7226/27.11.2014 г., постановено по а. д. № 6920/2014 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Велковска против Решение № 199/09.06.2014 г., постановено по Преписка № 14/2014 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията). Касаторката е била осъдена да заплати на КЗД сумата 300 лева разноски по делото. Недоволна, Велковска обжалва решението на АССГ. Счита същото за неправилно. Твърди, без да конкретизира изложените доводи, за допуснати от съда "груби процесуални нарушения, недостатъчно вникване в проблема, недостатъчно анализиране на ситуацията, смесване на изложени факти и обстоятелства, тенденциозно лансиране на т. нар. заинтересована страна и като краен резултат - нарушаване на нейните човешки права, разписани в Конституцията на Република България и в ЗЗД". Т. е. излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение извън посочените в чл. 209, т. 3 АПК. Чрез тълкуване на изложеното може да се извлече извод за наличието на доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - КЗД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й и присъждане на направените разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Васил Георгиев Тодоров, чрез процесуалния си представител и лична пледоария пред ВАС, също счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й и присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Въпреки обжалването на постановеното негово решение, касаторката фактически не сочи нито един факт, за който да твърди, че е възприет от първоинстанционния съд в несъответствие със събраните по делото доказателства. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение - обосновано и законосъобразно. Велковска е сезирала КЗД с Жалба вх. № 44-00-5157/06.12.2013 г. Изложила е твърдения, че е обект на сексуален тормоз от страна на ответника Васил Тодоров. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, разпределящ доказателствената тежест между страните в спорове за наличието или липсата на дискриминация, тя следва да "представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация". Както правилно е констатирал съдът, такива факти не са представени по делото. Налице са единствено твърденията в тази насока на касаторката. Последните са преценени правилно от съда, като са съобразени с всички събрани доказателства: становището на заинтересованата страна Тодоров и факта, че част от твърденията на Велковска са оборени в производството. Изводът на АССГ за недоказаност на твърдението на касаторката, отправено към Комисията, се явява обосновано и в съответствие с липсата на представени от нея доказателства в противната насока. Основателно е твърдението на Велковска, че в преобладаващия брой случаи деяния с които се упражнява "сексуален тормоз" като форма на пряка дискриминация, са трудно доказуеми предвид обстоятелството, че обикновено се разиграват само между две лица. В същото време обаче, предметът на доказване по спора е останал изцяло недоказан. Такова е и твърдението й за уведомяване от нейна страна на преките й университетски ръководители. В тази част тезата на Велковска е оборена от обясненията на ректора на Тракийския университет Иван Станков (л. 44) и ръководителя на катедра "Регионално развитие" при Стопански факултет на университета - Юлияна Яркова (л. 49). Този факт сам по себе си не дава възможност да се приеме достоверност и на останалите нейни твърдения за поведението на Васил Тодоров, което законосъобразно и обосновано не е квалифицирано като "сексуален тормоз" по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗД. По посочените съображения доводът за необоснованост се явява неоснователен. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е конкретизиран. Налице е голословно твърдение, без да се сочи кои именно съдопроизводствени правила са съществено нарушени от страна на АССГ. При липсата на конкретност, ВАС не може да се произнесе по така наведения довод. Видно от текста на касацонната жалба, същата представлява емоционално преразказване на нееднократните твърдения на Велковска за поведението на В. Тодоров и нейната оценка като "сексуален тормоз" от негова страна спрямо нея. Съставът на АССГ са обосновали фактическите си изводи и въз основа на тях са изложили правните такива за недоказаност, съответно - липса на укоримо поведение от страна на Тодоров, годно да бъде квалифицирано като "сексуален тормоз" спрямо касаторката. ВАС изцяло възприема тези фактически и правни изводи. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закони събраните доказателства по делото. По делото са направени искания от процесуалните представители на КЗД и ответника Тодоров за присъждане на направените от тях разноски пред касационната инстанция. С оглед правните изводи на съда, те се явяват основателни и следва да бъдат уважени. На основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, следва да бъде осъдена Велковска да заплати на КЗД сумата 300 лв. Предвид представените в касационната инстанция доказателства за заплатен от Тодоров адвокатски хонорар на адв. Чобанова в размер на 300 лв., следва да бъде осъдена Велковска да му заплати посочената сума. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва обжалваното решение да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение