Решение № 3191 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2010 г.

Решение № 3191 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Северагро" ЕООД, със седалище в гр. Исперих, против решение № 722 от 7.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2115/2008 г. от Варненския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 800019/21.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Разград, потвърден с решение № 407/21.07.2008 г. на зам. -директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Варна, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 5192,27 лв. и лихва в размер на 1295,97 лв. за данъчен период м. 07.2006 г. и са определени задължения по ЗКПО (отм.) за 2006 г. в размер на 9347, 09 лв. и лихва 2669,90 лв. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 820,10 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът не е съобразил представената по делото справка от издателя на фактура № 20479/31.07.2006 г., от която се установява, че посочената лихва в размер на 46707,34 лв. е начислена върху стоковия кредит, а не върху паричния заем, поради което в случая не се касае за финансова услуга и не е налице освободена доставка. По отношение на определените в РА задължения по ЗКПО, касаторът твърди, че в договора за заем, сключен между "Северагро" ЕООД и "Караджа фаг" ООД е договорен лихвен процент по заема, съответстващ на пазарната лихва, поради което неправилно е прието от съда, че е налице сделка между свързани лица с цел отклонение от данъчно облагане. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът в касационното производство- директорът на Дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от легитимирана страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й Върховният административен съд приема следното: Пред Варненския административен съд е обжалван въпросният ревизионен акт, с който на ревизирания субект допълнително са определени допълнителни данъчни задължения в размер на 5192,27 лв. и лихва в размер на 1295,97 лв. в резултат на непризнат данъчен кредит по фактура № 20479/31.07.2006 г., издадена от "Папас олио" АД с предмет на доставката "лихва по договор". Органите по приходите са отказали да признаят на "Северагро" ЕООД правото на данъчен кредит в размер на 5192,27 лв. по фактурата, издадена от посочения доставчик с мотива, че част от въпросната лихва се дължи по предоставен на ревизираното лице паричен заем, който следва да се разглежда като финансова услуга, която по смисъла на чл. 33 от ЗДДС (отм.) представлява освободена доставка и за нея не следва да се начислява ДДС. Административният съд, за да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в тази част, е обсъдил в мотивите на решението представения договор от 20.12.2005 г., сключен между "Папас олио" АД и "Афер България" АД като заемодатели, и "Северагро" ЕООД като заемополучател, както и представената от доставчика "Папас олио" АД справка за начислените лихви по процесната фактура и е приел за правилни констатациите на ревизиращите органи, че определения размер на данъчната основа за лихвите по договора за паричния заем е в размер на 25961,35 лв., включени в сумата от 46707,34 лв. на ред 3 от фактура 20479/31.07.2006 г. В частта относно облагането по ЗКПО (отм.) е прието, че е налице сделка между свързани лица по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО, като съдът е посочил от фактическа страна, че дружеството е предоставило по договор от 2.12.2005 г. суми в заем на "Караджа Фаг" ЕООД, без да е уговорен конкретен размер на дължимата по договора лихва, като към 31.12.2006 г. не е установено наличието на възстановени суми от дружеството - заемополучател, както и начислени лихви от страна на "Северагро" ЕООД, които да са осчетоводени като финансови приходи. Според съда правилно е определен лихвен процент в размер на 14% по въпросния договор за заем, доколкото по делото е установено, че един от източниците на паричните средства, предоставени на "Караджа Фаг" ООД са тези, получени от "Северагро" ЕООД по договора за паричен и стоков заем от "Папас олио" АД, в който е уговорен същият лихвен процент. Съдът е обосновал извода, че законосъобразно органът по приходите е пристъпил към преобразуване на финансовия резултат на "Северагро" ЕООД за 2006 г., тъй като е налице предоставен заем с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба изцяло са повторени доводите и съображенията, изложени и пред първоинстанционния съд. Административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, на които е направил правилна преценка. Съдът е достигнал до обосновани изводи, които се подкрепят от доказателствата по делото. Изложените от първоинстанционния съд съображения са последователни и задълбочени и съответстват както на доказателствата по делото, така и на приложимите правни норми и се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. По отношение на определените задължения по ЗДДС от доказателствата по делото се установява от фактическа страна, че "Папас олио" АД е издало фактура № 20479/31.07.2006 г. на "Северагро" ЕООД, като на ред 3 от нея е отбелязан като предмет на доставката "лихва по договор" с данъчна основа 46707,34 лв. и ДДС в размер на 9341,47 лв. От представения в ревизионното производство договор за паричен и стоков заем от 20.12.2005 г. е видно, че "Папас олио" АД и "Афер България" ЕООД са се задължили да предоставят паричен и стоков заем в размер до един милион лева, срещу задължението да бъде възстановен, увеличен с годишна лихва в размер на 14%. Основният спорен въпрос между страните е дали начислената лихва в размер на 467070,34 лв. по процесната фактура е по паричния заем, или тя се отнася за стоковия кредит по посочения договор. При решаването на спора съдът е обсъдил всички относими доказателства, в това число представената от доставчика при извършената насрещна проверка справка за начислените лихви и изготвената от органа по приходите справка за определяне размера на лихвите по договора само за паричния заем и е стигнал до обоснования извод, че част от данъчната основа в размер на 25961,35 лв. се отнася за лихвите по получен от "Северагро" ЕООД паричен заем. Съдът основателно е възприел размера на данъчната основа, определен от органа по приходите, тъй като той се базира на данни, взети от самия издател на спорната фактура. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 33 от ЗДДС във връзка с чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), по силата на която представлява освободена доставка договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, като за такава доставка не следва да се начислява ДДС, респективно не възниква право на данъчен кредит. Относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на ревизираното лице за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) настоящата инстанция намира за обосновани и законосъобразни изводите на административния съд по следните съображения: Между страните не се спори, че е сключен договор за паричен заем от 02.12.2005 г. между "Караджа Фаг" ООД и "Северагро" ЕООД, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО. От доказателствата по делото се установява, че с въпросния договор ревизираното лице се е задължило да предостави на "Караджа Фаг" ООД заем от 500000 лв., като уговорената лихва, съгласно чл. 3 от договора е "по лихвен процент на БПБанка". Не се спори между страните, че съгласно оповестената счетоводна политика на ревизираното дружество, последното е приело да отчита и признава приходите си при спазване на принципа за "текущо начисляване" съобразно който приходите и разходите се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането. Безспорно е също така, че ревизираното дружество в нарушение на този принцип не е отчело като приход за 2006 г. дължимата му се за този период лихва върху паричния заем, предоставен от него на "Караджа Фаг" ООД. При тази фактическа обстановка обосновано е прието, че в изпълнение на т. 8.2 от Счетоводен стандарт 18-Приходи, дружеството е следвало да осчетоводи през 2006 г. приход от лихви по договора с "Караджа Фаг" ООД, което то не е неправилно. С оглед на това, правилно е преобразуван финансовият резултат на ревизираното дружество за 2006 г. с неосчетоводения приход. Относно размера на прихода, основателно е посочено в мотивите на решението, че в договора не е определен конкретен размер на лихвата, нито е определено по отношение на заема, кой лихвен процент и по кой вид кредити, отпускани от банката, ще се прилага. Поради това правилно е определен от органа по приходите размерът на пазарната лихва, като за тази цел справедливо е възприет лихвеният процент по договора, сключен между касатора и "Папас олио" АД. По тези съображения настоящата съдебна инстанция преценява решението на Варненския административен съд като обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав