Решение № 8740 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10732/2011 г.

Решение № 8740 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10732/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юриск. Монев срещу решение № 917/07.07.2011 г., постановено по адм. дело № 16/2011 г. по описа на Бургаския административен съд в частта, в която е отменен по жалба на "Изгрев-ГИ-Иванови и сие" ООД - гр. Ямбол против РА № 281000612/09.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-376/06.12.2010 г. на директора на същата дирекция за установени задължения за ДДС, вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период на месец юли 2007 г. в размер на 1 760 лв., за месец август 2007 г. - 3 034 лв., за месец септември 2008 - 7 000 лв., за месец януари 2009 г. -13 904 лв., за месец май 2009 г. - 39 123,80 лв., за месец юли 2009 г. - 3 960,88 лв. и за месец август 2009 г. - 10 836,44 лв., ведно с начислените лихви за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза с твърдения, че вещото лице е проследило превоза на процесните стоки от доставчиците. Касаторът твърди, че няма доказателства по делото, които да установят, че доставчиците са доказали възможността си да продадат процесните количества кориандър, както и че част от фактурите са издадени извън жътвения период, което предполага наличие на складова бази за съхранението му, а доказателства за такива липсват. Неправилно съдът е приел, че доставките са реални само въз основа на извършените разплащания по тях. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба с искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 921 лв. В останалата част за месеците февруари, май, август и декември 2008 г. жалбата е отхвърлена, но решението в тази му част е влязло в сила като необжалвано. Ответникът по касационната жалба "Изгрев-ГИ-Иванови и сие" ООД - гр. Ямбол, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на касационната жалба, тъй като правилно съдът се е позовал на съдебно-икономическата експертиза, която е доказала, че ДДС е начислен и доставките са реални. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени частично РА № 281000612/09.07.2010 г. за установени задължения за ДДС на "Изгрев-ГИ-Иванови и сие" - гр. Ямбол за данъчен период на месец юли 2007 г. в размер на 1 760 лв., за месец август - 3 034 лв., за месец септември 2008 - 7 000 лв., за месец януари 2009 г. -13 904 лв., за месец май 2009 г. - 39 123,80 лв., за месец юли 2009 г. - 3 960,88 лв. и за месец август 2009 г. - 10 836,44 лв., ведно с начислените лихви за забава, първоинстанционният съд е приел, че е налице реалност на доставките по фактурите кориандър за посочените периоди, издадени от "Атаси" ООД, "Равен" ЕООД, "Ди просвет" ЕООД и "Еврофокс" ЕООД. Този извод съдът е направил след преценка на доказателствата - приемателно-предавателни протоколи (за доставките от "Ревен" ООД), кантарни бележки (за доставките от "Ди просвет" ООД), пътни листове и товарителници, договори за наем на товарни автомобили и ремаркета и за складови бази за съхранение на процесната стока. Налице е позоваване в обжалваното решение и на съдебно-икономическата експертиза, която е установила начисляване на ДДС по процесните фактури от доставчиците, както и плащането по тях е извършено по банков път, за което са представени банкови извлечения. Съдът е приел също така, че вещото лице е проследило превозването на кориандъра от доставчиците, поради това, че транспортът е бил за сметка на доставчиците. Съдът е установил, че ревизираното лице и неговите преки доставчици са представили извлечения от счетоводната си документация и други доказателства, посочени по-горе, които не са коментирани от приходните органи и затова изводът им за нереалност на доставките е необоснован. Налице е според съда и заприходяване при получателя на процесния кориандър. Съдът не е възприел констатациите в ревизионния акт за нереалност на доставките, тъй като според него този извод е формиран едностранчиво, като реалността е преценявана само с оглед движението на стоките спрямо предходни доставчици, без да се вземат предвид и анализират в съвкупност всички други действия и документи, съпътстващи доставките. Произходът на стоката според съда е ирелевантен, след като по делото са налице доказателства за осъществени реални доставки от преките доставчици на ревизираното лице. Съдът е приел, че в ЗДДС в разпоредбите, касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произходът и движението на стоката. Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. Относно доставките на 100,500 тона кориандър от доставчика "Атаси" ООД приходните органи са установили, че дружеството е декларирало, че е ползвало не собствени, а наети активи - склад за семена и товарни автомобили. По време на ревизията обаче е установено, че посочения доставчик не заплаща наем за посочения склад и не представя в тази връзка платежни документи за наем, както и няма никаква кадрова обезпеченост - липсват данни за работници, назначени от него на трудов или граждански договор, а оттам и доказателства по какъв начин е доставено фактурираното количество кориандър - 100,500 тона. Относно транспортирането на кориандъра е установено от приходните органи, че с оглед декларирането от доставчика, че транспортирането на стоката е извършвано директно от базите на предходните доставчици до базата на получателя с товарен автомобил "Скания" с водач Георги Георгиев, който е подписвал всички придружаващи стоката документи, че на този водач е отнето свидетелството за правоуправление на МПС. Тези факти не са възприети от съда, нито са обсъдени в съдебния му акт. Съдът неправилно е обосновал правните си изводи за възникнало право на приспадане на данъчен кредит за "Изгрев-ГИ-Иванови и сие" ООД със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което е констатирано счетоводното отразяване на доставките, вкл. и начислението на ДДС съгласно изискванията на чл. 86 ЗДДС, както и плащането на данъчната основа по банков път. Съдът е приел, че вещото лице е проследило превозването на стоките - издадените пътни листове и товарителници за всеки един от доставчиците, включително и за "Атаси" ООД, както и наличието на договори за наем на товарни автомобили. На първо място следва да се отбележи, че вещото лице няма удостоверителни функции и неговата задача е свързана с прилагането на специални знания, които в случая са в областта на счетоводството, с които съдът не разполага. Затова неправилно съдът при преценката на заключението на вещото лице, която се прави в съвкупност с писмените доказателства по делото, е приел за достоверни констатациите му, че е налице превозване на стоката по начина, описана в заключението. Наличието на осчетоводяване на фактурите, респ. начисляване на ДДС от доставчика не е достатъчна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Относно доставките от "Равен" ЕООД на 11,453 тона кориандър, на "Ди просвет" ЕООД - 184,166 тона кориандър и "Еврофокс" ЕООД - 96,58 тона кориандър съдът отново неправилно се е позовал само на заключението на съдебно-счетоводната експертиза с констатации, че вещото лице е проследило превоза на стоката, установило е осчетоводяването на фактурите и начисляването на данъка и плащането на данъчната основа по банков път. Съдът не е обсъдил кадровата обезпеченост на посочените доставчици, като се има предвид, че в ревизионния акт изрично е посочено, че те нямат такава. Съдът само е отразил, че са налице договори за наем на складови бази и на автомобили, но не е взел предвид установеното по време на ревизията и неопроверганото от задълженото лице, че доставчиците нямат кадрова обезпеченост, както и не е доказано, че процесните стоки са съхранявани от тях и съответно превозвани. Като се има предвид голямото количество кориандър, което е фактурирано. Съдът правилно е приел, че при действието на ЗДДС в сила от 01.012007 г. произходът на стоката не е предпоставка, която следва да се изследва, за да се обвърже правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, но в същото време не може да не се отчете, че когато е доказано, че преките доставчици не са получили стоката от своите доставчици, то остава недоказано и обстоятелството, че преките доставчици са прехвърлили правото на собственост върху стоката на получателя, предвид изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Не е взето под внимание в съдебното решение, че при насрещна проверка управителят на "Ди просвет" ЕООД е заявил, че фирмата му е прехвърлена и той не осъществява търговска дейност, нито е издавал фактури, от което следва извод, че този доставчик не е имал никаква обезпеченост да достави 184,166 тона кориандър на ревизираното лице. За "Еврофокс" ЕООД ревизията също е установила, че не разполага с обезпеченост - материална и кадрова за доставките, при установеното и неоспорено обстоятелство, че разполага само с 1 работник - стоковед и при фактурираното голямо количество кориандър - 96,58 тона. Относно представените кантарни бележки, следва да се отбележи, че с тях не се доказва предаване на стоката предвид изискването на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Като е приел обратното съдът не се е съобразил с установеното от ревизията и неправилно е преценил представените по делото доказателства и обстоятелството, че с тях не са опровергани констатациите на ревизионния акт, предвид общите правила на доказване и обстоятелството, че тежестта на доказване пада върху задълженото лице, което твърди положителните факти, а не отрицателните, каквито са твърденията и констатациите на приходните органи. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е неправилно на посочените от касатора основания и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Изгрев-ГИ-Иванови и сие" срещу ревизионния акт бъде отхвърлена за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период на месец юли 2007 г. в размер на 1 760 лв., за месец август 2007 г. - 3 034 лв., за месец септември 2008 - 7 000 лв., за месец януари 2009 г. -13 904 лв., за месец май 2009 г. - 39 123,80 лв., за месец юли 2009 г. - 3 960,88 лв. и за месец август 2009 г. - 10 836,44 лв., ведно с начислените лихви за забава. С оглед изхода на делото и направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи в поискания размер от 2 921 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,