Решение № 9206 от 17.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12244/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Русева чрез адв.А. Станкова срещу решение 190 от 02.09.2020 г. по адм.дело 227 по описа за 2019 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо изх. 02-200-6500/222 от 14.02.2019 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" относно отказана оторизация и плащане на субсидия по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) за кампания 2016. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост на решението, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски според списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - зам.-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано по реда на чл.213а от АПК становище от процесуалния представител юрисконсулт Д. Брайкова. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е било Уведомително писмо изх. 02-200-6500/222 от 14.02.2019 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", в частта му относно отказана оторизация и плащане на субсидия по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) за кампания 2016 за разликата между декларираните 115 броя животни и оторизирани 77 броя животни. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по развилото се административно производство и конкретно, че Ж. Русева е подала общо заявление за подпомагане за 2016 г. с вх. 18308127 от 31.05.2016 г., регистрирано с 20/200616/05701. В заявлението за подпомагане за 2016 г. е посочено, тя го подава като наследник на В. Русев, регистрирано с посочения номер и е от 27.06.2016 г., като са посочени схеми и мерки за подпомагане, по които се кандидатства и те са: СЕПП, СПП, ЗДП,СКЮ, ПНДЖ1, Мярка 12 и подмярка 13.1НР1. Приложена е таблица на използваните парцели с вписани в нея 14 позиции, таблица за животни за кандидатстване по схема за преходна национална помощ, необвързана с производството. В нея са посочени 115 броя говеда, както и таблица за животните за кандидатстване по схеми - мерки за подпомагане, обвързани с производството, в която са посочени общ брой от 64 животни. Приложено е писмо с изх. 4309-ИС от 09.07.2013 г. на главен секретар на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), (стр.12 от съд.досие на адм.дело 235/2015 г. на АД-Сливен), издадено по повод искана информация и се уведомява зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", че в изпратен нарочен списък фигурира лицето Ж. Русева, но на нейно име към 28.02.2009 г. няма вписани животни. В него е пояснено, че в Интеграционната информационна система на БАБХ е вписан като собственик наследодателят на лицето, В. Русев, като към референтната дата 28.02.2009 г. на негово име, в животновъден обект 8987-0002 са вписани 77 животни. По повод изясняване на спора от фактическа страна съдът подробно е описал приложените в административната преписка по повод издаването на акта писмени доказателства. Акцентирал е на писмо изх. ИТИС-35 от 25.02.2020 г. на изп.директор на БАБХ (стр.124 от съд.досие), според което към 28.02.2009 г. Националната ветеринарномедицинска служба е официалната компетентна служба за идентификация на животните, която поддържа компютризираната информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Информационният продукт, който се е използвал към тази дата 28.02.2009 г. е WorldVet. Акцентирал е и на писмо изх. Ю-218 от 25.03.2020 г. на изп.директор на БАБХ (стр.131 от съд.досие), т.е. от същия орган, според което преносът на данни от посочената информационна система WorldVet към информационната система "ВетИС" е осъществен чрез миграция на базата данни, като се посочва, че в Централно управление на агенцията не са налице данни за грешки по отношение на "загуба" на животни и животновъдни обекти. За изясняване на спорния момент е назначена съдебно-ветеринарна медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С. Лещевски, заключението по което посочва, че действителния брой животни, който е отразен в информационната система на БАБХ в процесния животновъден обект на наследодателя ( 8987-0002) към 28.02.2009 г. има 77 броя едни преживни животни. Събрани са и гласни доказателства, а именно разпит на Д. Митков, също ветеринарен лекар, като същият е посочил, че е обслужвал този животновъден обект на наследодателя за времето от 2003-2012 г., като е маркирал и въвеждал в информационната система тези животни. Според него към посочената дата е имало над 100 животни, но не са могли да ги хванат, понеже са отглеждани пасищно и поради което не са идентифицирани. От правна страна административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.20а, ал.2, т.2 от ЗПЗП и в изпълнение на чл.20, т.2 и т.3, чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", и по който факт няма спор. Според него е спазено изискването за писмена форма на акта, както и на тези изисквания по чл.59, ал.2 от АПК, респ. в същия са изложени фактически и правни основания за издаването му. Направил е извод и за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че спорът е относно материалната законосъобразност на оспорения акт, като за да се обоснове при излагане на изводите си се е позовал на приложимата Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите по директни плащания и Наредба 19 от 12.10.2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ. Съгласно чл.38, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството имат земеделските стопани, които към 28.02.2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, и продължават да извършват земеделска дейност. Според ал.2 от същата разпоредба допустими за подпомагане са земеделските стопани, които към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70 % от референтния брой животни. Според чл.8, ал.4 от Наредба 19 от 12.10.2015 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ, когато кандидатът за подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, е заявил за подпомагане по-голям брой говеда и/или биволи от тези, които е отглеждал към 28.02.2009 г., плащането се определя от броя на говедата и/или биволите, които е отглеждал към тази дата, отразени в СИРЖ на БАБХ. Съгласно чл.8, ал.2 от същата наредба, кандидатите за подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, които са кандидатствали и през 2009 г. и са отглеждали към 28.02.2009 г. десет или повече говеда, получават подпомагане въз основа на сертифицирания брой говеда, регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животни (СИРЖ) на БАБХ към 28.02.2009 г. Това са и разпоредбите, които са посочени в колона 6 от Уведомителното писмо, което е било предмет на съдебен контрол, като прилагането им се обуславя от събраните от административния орган доказателства в административното производство и тези събрани доказателства, и доказателствени средства в съдебното производство. Съдът след като приема, че административният орган е събрал всички относими доказателства, видно и от конкретното искане с писмо изх. 02-200-6500/990 от 01.08.2017 г. г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (стр.15 от съд.досие) и полученият отговор отразен в писмо вх. 02-200-6500/990 от 04.12.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ (стр.16 от съд.досие), в което последно се отразява дадената с 4309-ИС от 09.07.2013 г. на главен секретар на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), (стр.12 от съд.досие на адм.дело 235/2015 г. на АД-Сливен) информация, намира, че правилно органът е приел, че отглежданите от наследодателя В. Русев животни към 28.02.2009 г. в животновъдния обект на негово име, са вписани 77 броя едри преживни животни. Тази си преценка обосновава с изслушаната съдебно-ветеринарна експертиза, чието заключение кредитира изцяло, понеже съдебният експерт е преценявал и проверявал документите по преписката, и към него са приложени справка от Интегрираната информационна система на БАБХ (стр.97 от съд.досие) според която броят на животните, които са индивидуализирани с ушни марки е 77, и се водят на името на наследодателя В. Русев в животновъдния обект 8987-0002. Според следващата справка (стр.108 от съд.досие), изходяща от същата система техният брой е 115. За да се установи точния брой регистрирани животни на името на наследодателя, 77 броя, съдът се е позовал и на контролен лист за документална проверка на записите в информационната система на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) с изх. 1852--- от 07.10.2014 г. относно извършена на 20.11.2013 г. проверка в животновъдния обект и отразената в писмото от 09.07.2013 г. на главния секретар на БАБХ информация. Като се позовава и на установеното от съдебния експерт и от разпита на свидетеля д-р Д. Митков, съдът правилно приема, че 5 броя от животните са собственост на сина М. Русев и 33 броя не са били маркирани и въведени в информационната система на НВМС. Те са маркирани и въведени в системата на 22.06.2009 г. от обслужващия животновъдния обект лекар, свидетел по делото, като това е станало след референтната дата. При записване годината на раждане на съответното животно системата автоматично е изчислила според тях, че трябва да върне това животно към годината на раждане в животновъдния обекти и така се е получила бройката от 115 животни. По делото се установява, че действително животните са били повече и над 100 броя, но същите не са били индивидуализирани поради начина им на отглеждане - пасищно и невъзможността да бъдат хванати. Касационният довод е насочен към оспорване на заключението на съдебния експерт, което би означавало, че в съдебното производство пред административния съд жалбоподателят е трябвало да постави допълнителни задачи на същия или да поиска разширяването на съдебната експертиза чрез включване и на други вещи лица. Кредитирането от съда на заключение изготвено по съдебна експертиза се осъществява и с оглед останалите събрани гласни, и писмени доказателства, като се основава на вътрешното убеждение, което той изгражда и според тях. На практика жалбоподателят иска да бъде разрешен спора според посочения контролен лист, което съдът е направил, като е ценил това писмено доказателство и с оглед останалите събрани доказателства. Освен това по делото не се доказа твърдяна от него грешка по отношение на мигрирането на данни при смяната на вида на самата информационна система или по-точно на обслужващия я продукт. Така при съпоставяне на данните предоставени въз основа на нея и посочения контролен лист се установява броят на животните в обекта, но индивиуализирането им и определянето на броя им на името на наследодателя към референтната дата е резултат от съвкупната преценка на всички доказателства събрани в двете производства - административно и съдебно. Не се явява реализиран състава на чл.8, ал.2 от Наредба 19 от 12.10.2015 г. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение