Решение № 10549 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2015 г.

Решение № 10549 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Министерството на отбраната срещу решение № 106 от 8.12.2014 г. по адм. д. № 206/2014 г. на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена подадената жалба срещу акт за установяване на задължения по декларации № АУЗД00001830/1.08.2013 г., издаден на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК от главен инспектор - орган по приходи в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при Община Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че актът за установяване на задължения по декларации № АУЗД 00001830/1.08.2013 г. е издаден след взето валидно решение от 13.06.2012 г. на общинския съвет за освобождаване на МО от задължение за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за посочените в него имоти и период от време. Счита се, че издаденият впоследствие въпреки това решение акт за установяване на задължения, се явява нищожен - издаден при липса на основание, тъй като МО вече е било освободено от задължението за заплащането им. Министерството на отбраната, като лице, на което имотът е предоставен в управление, е освободено от заплащане на неизплатените до момента на прехвърлянето на имотите местни данъци и такси за съответния имот, видно от посоченото решение на Общинския съвет Ямбол. Според жалбоподателя наличието на материална незаконосъобразност на обжалвания АУЗД се изразява не просто в противоречието му с материалноправните разпоредби, а в издаването му при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезите на приложимите материалноправни норми на ЗМДТ, което води до нищожност на акта. Съдът в решението си неправилно приел, че издаденият административен акт съответства на целта на закона. Ответната страна представя писмен отговор. Правилно съдът е приел, че критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че се нарушават особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма. Оспорваното решение не противоречи и на залегналото в теорията и практиката становище, че нищожността се обуславя от толкова тежък порок на административния акт, който го прави негоден да породи правни последици, поради което въпреки издаването на акта такива се считат за ненастъпили. Тежки пороци от този вид са некомпетентност на издателя на акта, неспазване на установената в закона форма, както и толкова тежко нарушение на материалния закон, което се отразява непоправимо върху съдържанието и волеизявлението на административния орган /в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 1991 г. на ОСГК на ВС/. Конкретният случай не е такъв. Твърденията в касационната жалба, сочещи за нарушение на принципа на съразмерност на правомощията на административния орган и принципа на законност, са общо формулирани, липсва конкретно изложение на нарушение на визираните принципи. Правилно в мотивите на решението съдът приема, че актът е издаден на основание ЗМДТ, който има за предмет определянето, установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси. Целта на издадения АУЗД е именно установяване на задължения за местни данъци и такси или административният орган е използвал законово средство за постигане на законна цел. Претендира разноски адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, издадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Акт за установяване на задължение по декларации № АУЗД00001830/1.08.2013 г., издаден на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК от Главен инспектор - орган по приходи в Дирекция "Финанси, местни данъци и такси" при Община Ямбол са установени дължими от жалбоподателя данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г. и лихви върху тях в общ размер 1 901 350, 19 лева, от които главница в размер на 1 303 872,97 лева и лихва в размер на 597 4771,22 лева, изчислени към 1.08.2013 г. В акта е посочено, че се издава на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1, 2, 3 и чл. 9б от ЗМДТ и съгласно данните в декларациите по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ. Посочени са имотите, за които са начислени данъците и таксите за битови отпадъци, както и периодът, за който се отнасят. Актът е бил връчен на жалбоподателя на 19.08.2013 г., видно от приложеното към делото известие за доставяне № ИДPS 8600 00BDFO М което обстоятелство не се оспорвало от жалбоподателя. В определения 14-дневен срок АУЗД не е оспорен и е влязъл в сила. Поради това искането до съда е за обявяване на нищожност на акта. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че с приложената към делото заповед № РД/02-00486/14.09.2012 г. кметът на Община Ямбол е определил служителите от общинската администрация, които имат правата на органи по приходите, измежду които е и Радка Георгиева Русева - главен инспектор "МДТ", която е издала процесния АУЗД, поради което няма основание да се приеме, че актът е издаден от некомпетентен орган и при неспазване на установената форма. Противоречието на административен акт с материалноправните разпоредби води до унищожаемост на същия. Нарушението на материалния закон води до нищожност на административния акт тогава, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния мир. Твърденията на жалбоподателя, че е освободен от заплащането на местни данъци и такси с решение на Общински съвет - Ямбол е довод за материална незаконосъобразност, който евентуално би могъл да обуслови отмяна на акта (т. е. касае се довод за унищожаемост), но не може да обоснове нищожност на същия. В оспореният акт има посочено правно основание и то е в съответствие с изложените в него фактически основания. А дали акта е правилен по своето съдържание (дали местните данъци и такси са дължими от страна на жалбоподателя) е въпрос на преценка за законосъобразност, каквато обаче в настоящото производство не може да бъде извършвана. Съдът е приел за неоснователно твърдението, че оспореният АУЗД е издаден в противоречие с целта на закона. Актът е издаден на основание ЗМДТ, който има за предмет определянето, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси. В конкретния случай, видно от приложения към делото АУЗД, който е предмет и на жалбата, целта на акта е именно установяването на задълженията на жалбоподателя за местни данъци и такси. Данни за преследването на друга, различна от законовата цел при издаването на АУЗД няма. Решението е правилно. Обоснован е изводът, че атакуваният АУЗД не е нищожен, като са изложени мотивирани съображения за отсъствието на тежък порок с оглед основанията по чл. 146 от АПК. Поради това твърденията на касатора за противното са неоснователни, включително и за нарушени основни принципи на административния процес - чл. 4 и чл. 6 от АПК. С посоченото в касационната жалба решение на общинския съвет от 13.06.2012 г. по т. I е дадено съгласие Община Ямбол да придобие в собственост във физическото им състояние описаните военни имоти, като по т. II. 2 Бивши "Пионерни казарми" е взето решение за освобождаването на министерството на отбраната от заплащане на неизплатените до момента на прехвърляне местни данъци и такси за съответния имот. Със заповед № ДС04/0029/28.09.2012 г. Областния управител на Област Ямбол е отнел правото на управление на МО върху описаните недвижими имоти частна държавна собстевност. Със заповед № ДС04/0007 от 13.05.2014 г. на Областния управител на Област Ямбол е отменена заповед № ДС04/0029/28.09.2012 г, по искането на МО, поради породила се необходимост от имотите със статут на частна държавна собственост, с оглед изградена нова визия за разпоредителни действия с тях, с мотиви, че процедурата по отнемане не е реализирана, тъй като не е извършено фактическо предаване на имотите. Констатирано е, че балансово имотите са в управление на Министерството на отбраната. С отмяната на заповед № ДС04/0029/28.09.2012 г. на Областния управител на Област Ямбол е отпаднало и основанието за приемане на решението на общинския съвет за освобождаване от местни данъци и такси до 2012 г. Със заповедта от 2014 г. е отменено предоставянето на имотите на Община Ямбол и за 2013 г. Обстоятелството дали част от задълженията са били погасени към момента на издаване на АУЗД е въпрос на законосъобразност на акта и не са направени възражения в тази насока. Съдът не е обсъдил факта за отнетото от министерството на отбраната право на управление върху имотите за времето от м. 11.2012 г. до м. 06.2014 г., според заповедите на областния управител /№ ДС 04/0029 от 28.09.2012 г. и № ДС 04/0007 от 13.05.2014 г./, но същият е без отношение към нищожността на административния акт. По делото не са налице доказателства, а и липсват твърдения, че касаторът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ да декларира промяна на обстоятелството, касаещо отнетото му право да управлява имотите. Посоченото налага извод, че общинската администрация не е разполагала с официални данни за промяна на данъчно задълженото лице през цитирания период. С оглед на това неоснователно е оплакването за превратно упражнена дискреционна власт, след като приходният орган се е ръководел от декларираните от министерството през 2011 г. обстоятелства за предоставено право на управление върху имотите. Според правната теория, критерият за разграничаване между нищожност и унищожаемост на административните актове следва да бъде степента на допуснатото нарушение на закона при издаването им. При издаването му са съобразени декларираните обстоятелства и органът не е бил информиран за междувременно настъпилия нов юридически факт относно промяната на управлението върху недвижимите имоти, частна държавна собственост от 2012 г. Поради това не може да се счита, че част от акта изначално е лишен от всякаква законова опора и се явява нетърпим в правния мир, т. е, че е нищожен. Евентуално нарушена материалноправна разпоредба за част от периода, с последица по-висок размер на определените задължения за местни данък и такси, е основание за приемане на неговата частична унищожаемост, поради незаконосъобразност. Но в производството пред първоинстанционния съд, ограничено в рамките на хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК, съдът не се произнася по законосъобразността на оспорения акт, съобразно критериите по чл. 146 от АПК. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна в размер на 8000 лв. Представен е списък на разноските. В представения по настоящото дело договор за правна защита и съдействие е посочено, че е внесена сума 8000 лв., но не отразено да е заплатена в брой. Не са представени и документи за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път, поради което не се доказва извършването на разноски за адвокатско възнаграждение и не следва да се присъждат. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение