Решение № 9716 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2009 г.

Решение № 9716 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП касационна жалба срещу Решение № 66 от 22.01.09 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1850/08 г., с което е отменен РА № 160-800751/01.07.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 648/27.08.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "КАЛИСТА М" ООД - гр. Пловдив в размер на 9098.20 лв. по фактури, издадени от "Оскар Хон" ООД, за данъчния период м. ноември 2007 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като по делото не са представени доказателства, установяващи реалното изпълнение на процесните доставки. Неправилен е изводът на съда, че именно кожите, получени от доставчика"Оскар Хон"-ООД, са реализирани впоследствие. Тези твърдения на жалбоподателя не са доказани в хода на процеса, още повече, че при ревизията е установено, че той е получател по вътреобщностно придобиване на кожи от Гърция, както и чрез внос от Македония. Неправилен е и изводът на съда, че транспортът е извършен от доставчика и за него са налице транспортни документи. Според обясненията на управителя на дружеството-доставчик, транспортът е осъществен от получателя по доставките, а доказателства, във връзка с това не са представени. В хода на ревизията е установено, че доставчикът не е разполагал стоката, посочена във фактурите, поради което няма как да я е доставил. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "КАЛИСТА М" ООД - гр. Пловдив срещу РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "КАЛИСТА М" ООД - гр. Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е бил РА № 160-800751/01.07.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 648/27.08.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "КАЛИСТА М" ООД - гр. Пловдив на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в размер на 9098.20 лв. по фактури, издадени от "Оскар Хон" ООД, за данъчния период м. ноември 2007 г. Органът по приходите е приел, че не са извършени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и липсва данъчно събитие по чл. 25 от същия закон. За да отмени РА, съдът е изложил следните съображения: Установено е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката от прекия доставчик "Оскар Хон" ООД на жалбоподателя "КАЛИСТА М" ООД чрез събраните по делото доказателства - приемо-предавателни протоколи, доказателства за съхранението й, транспортирането й и последващата й реализация. Относно реализацията на стоката са налице констатации в Ревизионния доклад. В същия има констатации и относно обстоятелството, че доставчикът притежава материално-техническа и кадрова обезпеченост. Транспортът е извършен от доставчика, за който е установено, че разполага с автомобили. Това, че не може да се установи придобиването на стоката от доставчика от посочените от него физически лица, не е основание да се приеме, че не е прехвърлено правото на собственост върху тях на жалбоподателя. Изпълнението на законовите изисквания, обуславящи правото на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка, не се влияе от неизпълнението на същите изисквания по предходните доставки. Това разбиране е в унисон с духа и смисъла на действащия понастоящем Закон за данък върху добавената стойност. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, изводът на съда за реално осъществени доставки на кожи между доставчика "Оскар Хон" ООД и жалбоподателя "КАЛИСТА М" ООД по процесните фактури, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Според писмените обяснения на управителя на"Оскар Хон" ООД - с. Киченица (л. 154), дружеството изкупува кожи от ЕРД от физически лица, за което се съставя складова разписка. въз основа на складовите разписки стоките се заприходяват в сметка 304 "Стоки". Заплащането става в брой от касата на дружеството. Изписването става с искане. Транспортирането се осъществява от купувача "КАЛИСТА М" ООД с негови автомобили. От представените заедно с писмените обяснения складови разписки се установява, че закупените от физически лица и заприходени по сметка 304 "Стоки" кожи са 16299 кг. Продадените с процесните фактури кожи са 21 780 кг (погрешно посочени в РА 23 520, поради грешка относно количеството кожи по фактура № 35/28.11.07 г.). Констатациите на органа по приходите, че други количества кожи според счетоводните данни при доставчика не са били налични, тъй като са изцяло реализирани през предходния месец, което е установено при предишната ревизия, не са опровергани в хода на съдебното производство чрез представянето на съответни доказателства или назначаването на ССЕ, която да извърши проверка в счетоводството на доставчика. От друга страна, в хода на ревизията е установено, че складовите разписки, въз основа на които доставчикът твърди, че е заприходявал стоките, съдържат неверни данни относно лицата, посочени в тях (имена и ЕГН). При това положение, реалното получаване на кожите от посочения доставчик е следвало да се установи чрез представянето на други, относими доказателства, като например доказателства за транспортирането им, завеждането им в счетоводството на жалбоподателя, съхраняването им от него и тяхната последваща реализация. Основателен е доводът на касатора, че доказателства за транспортирането на кожите с транспорт, осигурен от купувача, по делото не са представени. Недоказани остават и твърденията на жалбоподателя "КАЛИСТА М" ООД, че дружеството е получило кожите от посочения доставчик и след това ги е реализирало. Посоченото обстоятелство би могло да се установи чрез назначаване на експертиза, по която вещото лице да провери счетоводните документи на жалбоподателя и да установи заведени ли са счетоводно процесните кожи и по какъв начин след това са реализирани (продадени на други лица или изнесени). Вярно е, че според констатациите в Ревизионния доклад, ревизираното дружество през процесния период от време е извършвало облагаеми доставки на кожи, ВОД и износ, но също така се установява, че е придобивало кожи и от други доставчици, освен "Оскар Хон"-ООД, както и чрез внос от Македония и ВОП от Гърция. Неправилно, с оглед така изложените констатации на органа по приходите, съдът е приел за установен фактът, че именно доставените от "Оскар Хон" ООД кожи по процесните фактури са реализирани впоследствие от жалбоподателя. Доколкото, това е обстоятелство, твърдяно от него, в негова тежест е било да го докаже, което обаче същият не е направил, въпреки дадените му указания. Доколкото в ЗДДС не се съдържа легална дефиниция на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона, следва да се приеме, че се касае за начислен данък в противоречие със законовите изисквания. Наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което начисляването на данъка по нереална доставка е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 и е основание за непризнаването на това право. С оглед на изложеното, обжалваното решение на АС - Пловдив, като постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на"КАЛИСТА М" ООД срещу РА. При този изход на делото и на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 614 лв., определено по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение