Решение № 6395 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2015 г.

Решение № 6395 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. Р. от гр. Бяла против решение № 8 от 9.04.2015 г., постановено по адм. дело № 22/2015 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Българска агенция по безопасност на храните - София (БАБХ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди (неизплатени трудови възнаграждения) в размер на 2000 лева за периода от 31.05.2014 г. до 30.07.2014 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, предявен на основание чл. 100, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно съгласно чл. 209, т. 3 от АПК и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна по следните съображения: Съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗДСл служител, който е бил незаконно отстранен от работа има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ. По аргумент от чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 204 и сл. от АПК, основание за такова обезщетение е налице при отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи и длъжностни лица на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност, и настъпили вследствие на съответния акт, действие или бездействие вреди. Без значение е дали отмяната е постановена от съда по повод обжалване по съдебен ред или от административния орган при условията на чл. 91 от АПК. Предявеното в случая искане за обезщетение за имуществени вреди е основано на заповед № ОР-13 от 31.05.2014 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл ищецът е бил временно отстранен от работа. По делото е установено, че тази заповед е отменена от същия орган със заповед № РД 11-1381 от 18.08.2014 г. на основание чл. 91, ал. 1 от АПК във връзка с отмяна на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение на Р.. В отменителната заповед са изложени съображения, с които по същество административният орган е приел, че дисциплинарното производство срещу лицето е било образувано при липса на основание за това, както и че отменените заповеди също са били издадени при липса на основание. Това определя и отстраняването от работа като незаконосъобразно и въстановяването на служителя на работа. Заповед № РД 11-1381 от 18.08.2014 г. е влязла в сила, поради което е недопустимо извършването на проверка на нейната законосъобразност в настоящото производство. Поради това с постановената с нея отмяна на заповед № РД ОР-13 от 31.05.2014 г. са заличени с обратна сила правните последици от тази заповед и за ищеца е налице основанието за обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл. В контекста на изложеното неправилно административният съд е приел, че в случая е налице хипотеза по чл. 204, ал. 3 от АПК (вреди, причинени от оттеглен административен акт) и е извършил преценка за законосъобразност на заповед № ОР-13 от 31.05.2014 г., без при това да бъде съобразена относимата и цитирана по-горе заповед № РД 11-1381 от 18.08.2014 г. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Предвид горните мотиви то следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът да бъде уважен изцяло. Същият е доказан по своето основание, тъй като се установява наличието на хипотезата на чл. 100, ал. 4 от ЗДСл - незаконно отстраняване от работа за исковия период, което обстоятелство органът по назначаването признава в отменителната си заповед, издадена при упражнено право на отзив. Претенцията е доказана и по размер. Видно е от заповед № СПД-90 от 18.08.2014 г., че служителят е възстановен на длъжността "главен експерт" в дирекция "Координация и контрол" при ЦУ на БАБХ, за която съгласно заповед № СПД-87 от 11.11.2013 г. му е определена основна месечна заплата от 1000 лева. Исковият период е от два месеца, поради което следва да се присъди като обезщетение сумата 2000 лева, със законната лихва от 15.01.2015 г. (датата на завеждането на иска) до окончателното изплащане на главницата. При този изход на делото основателно е и искането за присъждане на направените по делото разноски общо в размер на 960 лева. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 във вързка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,