Решение № 14530 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 740/2019 г.

Решение № 14530 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 740/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК и със Закона за териториално и селищно устройство ; (ЗТСУ). Образувано е по касационна жалба на М. Димитров от [населено място], чрез процесуалния му представител майка му Ц. Димитрова, срещу решение № 100 от 05.01.2018 г. на АССГ, 33 състав по адм. д. № 4382/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № РД–16–077 от 09.04.1990 г. на Председателя на Общински народен съвет (ОбНС) "Нови Искър" за одобряване на кадастралния и регулационен план на с. Войнеговци в частта по отношение на УПИ II – 48 от кв. 31 по плана на с. Войнеговци. Производството е образувано и по частна жалба на М. Димитров срещу протоколно определение от 02.11.2017 г. по посоченото адм. д. на АССГ, с което е разпоредено на вещото лице по делото Д. Попов като участник в тройната СТЕ да бъде изплатено възнаграждение в размер на 320 лв., като жалбоподателят е задължен да довнесе 170 лв. за това. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилното приложение на закона – отменителни основания по чл. 209, т. 3. Твърди, че съдът е постановил оспореното решение без да събере всички относими към спора доказателства, включително нарушавайки правилата на служебното начало в съдебно административния процес. Твърди, че с голямо забавяне са събрани част от доказателствата, твърди, че не е доказано, че местността "Старата махала", където се намира имота му, е включено в разширената градоустройствена територия на с. Войнеговци, както и че съдът не се е съобразил с възраженията му срещу назначаването на вещи лица по делото, поради това, че не е правен запис в съдебно заседание. Твърди, че не е изяснено обстоятелството кадастралния план от ЕТК от 1980 г. от кой е изработен и влиза ли в него землището на с. Войнеговци. Твърди и неправилност на извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и досежно изискванията за форма, като твърди, че липсата на печат и посочване пред кой и в какъв срок подлежи на обжалване, както и посочено грешно правно основание чл. 64 от ППЗТСУ заповедта е тежък порок. Твърди и липса на изявление за одобряване на кадастрален и регулационен план в заповедта, тъй като с нея се одобрява само протокол за възражения. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, алтернативно иска спорът да бъде решен по същество като бъде прогласена за нищожна заповедта в оспорената й част. В частната си жалба пък твърди, че неправилно съдът е определил депозит за довнасяне за вещото лице Попов. Ответникът Кметът на община Нови Искър не изразява становище по касационната и частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, а частната в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и определение. Частната жалба е подадена срещу акт – протоколно определение, който не подлежи на оспорване. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения и разпореждания. Първата обхваща онези, които преграждат по - нататъшното развитие на производството и по този начин препятстват възникването и развитието на процесуалното правоотношение по заявения предмет на оспорване. Обжалваното протоколно определение от 02.11.2017 г. на АССГ не прегражда по - нататъшното развитие на производството, поради което не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. За втората категория съдебни актове, подлежащи на обжалване с частна жалба законодателят е въвел като основание изричното посочване на тази възможност в закон. Определение на АССГ от 02.11.2017 г. не е и от тази категория.