Решение № 8896 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2009 г.

Решение № 8896 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 4, ал. 5 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Иди-ММ" ООД моли да бъде отменено решение от 20.10.2008 г. по адм. д. № 3258/2005 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 65/19.04.2005 г. на ДП-Красно село като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на касатора против ДРА № 65/19.04.2005 г. на ДП-Красно село в частта, с която е увеличен финансовият резултат на "Иди-ММ" ООД за 2000 г. - 2003 г. с разходи за телефон, ел. енергия, отопление, топла и студена вода в личния апартамент на управителя, както и с разходи за закупуване на материали без документи 256 лв. за 2001 г., и разходи за телефон на управителя 499,36 лв. за 2003 г. В мотивите си съдът е приел, че разходите за закупуване на телефонен секретар, кабели, контакти, трансформатор и хард-диск за компютър са документирани само с касови бонове от италиански магазини, от които не е е ясно какво е закупено. Съдът е приел, че е следвало да са представени фактури за покупките на изброените материали. При обжалването по административен ред е представен протокол от 19.01.2001 г. на ОС на съдружниците в дружеството, за който съдът е приел, че е съставен за нуждите на процеса, тъй като няма достоверна дата. По договорите за послужване дружеството се задължило да поеме 40% от разходите за ток, вода и отопление в личния апартамент на управителя и 50% от разходите за телефон в същия апартамент. За послужване е предоставена част от апартамента. Представени са договори за послужване между дружеството с управител Иван Иванов и последния, протокол от 12.02.2002 г. на ОС на съдружниците, разписки към договорите за послужване, които нямат достоверна дата и съдът е приел, че са съставени за нуждите на обжалването. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 13 и 14 ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) - извършени са действия между свързани лица - дружеството и неговия управител, чиято цел е отчитане като разход на дружеството на личните разходи на управителя на фирмата, с които на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО (отм.) правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството. Приел е също, че определените пропорции на съотношение между лични и фирмени разходи е в грубо нарушение на закона и правилно с ДРА е увеличен финансовия резултат с пълния размер на разходите за ползване на апартамента.. Доводът на касатора, че съдът неправилно е приел протокола на ОС от 19.19.2001 г. за антидатиран е основателен. Протоколът е бил представен на ревизиращите органи и е обсъден в ДРА на стр. 46 от делото. Правилно съдът е приел, че касовите бонове от италиански магазини не установяват какво е платено с тях. Протокола от 19.09.2001 г., с който са одобрени изброените в него покупки във връзка с посещение на изложение "Преработка на битови и индустриални отпадъци" не е признат от данъчните органи на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). От превода на италианските фискални бонове е видно, че с тях са закупувани артикули от музикални магазини и са платени билети за транспорт с метро в Рим, но не е доказана каквато и да била връзка на тези разходи с дейността на дружеството и правилно с тези разходи е увеличен финансовия резултат на дружеството. Относно заплатените консумативи за апартамента, ползван от управителя съдът е изложил обосновани мотиви и е достигнал до изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Дружеството е с ограничена отговорност и при него има разделност между патримониума на дружеството и тези на съдружниците, поради което правилно данъчните органи и съдът са приели, че е приложим чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО (отм.). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,