Решение № 3216 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2017 г.

Решение № 3216 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община против решение № 2831 от 25.04.2017 г. на Административен съд С.- град, постановено по адм. дело № 8251/2016 г., с което е отменена негова заповед № РД-30-125 от 29.03.2016 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответната страна Б. С. Н. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд С.- град е образувано по жалба на Б. С. Н. срещу заповед № РД-30-125 от 29.03.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Прозирна ограда", находящ се в гр. С., район "Витоша", ул. "Р." ..№..., УПИ XIII-771, кв. 14, м. "Манастирски ливади-запад". Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 АПК, както и при липсата на предпоставки и основания за издаването й, с оглед на което е отменил като незаконосъобразен обжалвания административен акт. В подкрепа на този правен извод, съдът е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е неприложима в случая, тъй като за процесния строеж не се изисква издаване на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице, се установява, че предмет на процесната заповед са две прозирни огради - едната монтирана югозападно от жилищната сграда и с дължина 8,70 м., състояща се от врата на 2 м. и метални пана с височина 1,50 м., а втората - монтирана в южната част на имота по продължение на североизточната фасада с дължина 4,80 л. и височина 1, 50 м. и 2,14 м., състояща се от две метални пана, в едно от които има вградена врата. Оградите, като особен вид строежи, се изграждат за ограждане на урегулираните поземлени имоти към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти- чл. 48, ал. 1 ЗУТ. Процесният строеж е разположен изцяло в имота на Б. Н., а не по регулационната му граница. За такава прозирна ограда не се изисква разрешение за строеж съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, поради което извършването й без такова не е незаконно и правилно заповедта за премахването й е отменена с обжалваното решение, което следва да остане в сила. Без значение в случая са обстоятелствата относно търпимостта на строежа, тъй като те се изследват задължително и служебно от административния орган и от съда само когато строежът е незаконен. Като е отменил незаконосъобразната заповед административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника Б. С. Н., за което има своевременно направено и доказано до размера на платено адвокатско възнаграждение искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,