Решение № 761 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9163/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, подадена чрез процесуален представител срещу Решение 13047 от 26.07.2024г. по адм. д. 3718/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отменено Решение Ж 223 от 14.03.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11Х-00-22 от 30.01.2024 г., подадена от Дива 7 ЕООД срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и преписката е върната на КЕВР за произнасяне. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество изразява несъгласие с правните изводи на съда, изтъквайки, че неправилно е преценена правната уредба. По подробно изложени съображения моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на ДИВА-7 ЕООД. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на възнагражденията на противните страни. Ответникът Дива-7 ЕООД чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад АД Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на "Дива -7 ЕООД срещу Решение Ж 223 от 14.03.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство. Административният съд е констатирал от фактическа страна, че пред Комисията е подадена жалба от дружеството срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (ЕРМ Запад) във връзка със задължение по фактура от 22.12.2023 г., на стойност 7588,87 лв. с ДДС и извършена проверка на средство за търговско измерване (СТИ). В момента на проверката на СТИ от страна на ЕРМ Запад е съставен Констативен протокол. Съгласно същия, пломбата на клемен блок е нарушена, а СТИ измерва с грешка 53,15 %. Установена е премяна на схемата на свързване, така че консумираната електрическа енергия се измерва частично от СТИ и съответно не се заплаща от потребителя, както и нарушаване на стикера и пломбите на електромера. Същият е демонтиран и поставен в безшевен чувал за метрологична експертиза, като на негово място е монтиран друг изправен електромер. Количеството електрическа енергия, начислена на клиента за периода от 20.09.2023 г. до 19.12.2023 г. е в размер на 20 175 КвЧ и е издадена фактура за сумата 7 588,87 лв. Със споразумителен протокол от 19 .01.2024 г. клиентът и ЕРМ Запад са се споразумели за разсрочване на задълженията по фактурата. С оспореното решение КЕВР е приела, че дружеството е признало задължението си в размер на 7588, 87 лв с ДДС, поради което няма правен интерес от жалбата. С тези мотиви административното производство е било прекратено. При тези факти, съдът е счел оспорването за основателно. Изложил е съображения за правомощията на КЕВР по Закона за енергетиката. Позовал се е на чл.49, ал.5 ПИККЕ, като е отчел, че няма данни смененият СТИ да е изпратен за метрологична експертиза в Българския институт по метрология. Приел е, че за оспорващия е налице правен интерес, поради което е отменил решението на КЕВР и е върнал преписката за разглеждане. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Макар да се позовава на всички касационни основания по чл. 209, т. 3, касационният жалбоподател по същество излага съображения за неправилно приложение на материалния закон. Съдът е установил необходимите и относими към спора факти, обсъдил е събраните доказателства и въз основа на тях е формирал обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложил материалният закон. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ (чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 Наредба 3 от 21.03.2013 г. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ КЕВР провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия, като видовете такъв и функции по осъществяването му са разписани в чл. 76 от същия закон. Съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Елемент от тези условия е фактурирането на дължимите от клиента суми въз основа на данните от измерването. От посочената правна регламентация произтича както правото, така и задължението на регулаторния орган да се произнесе по подадената в случая жалба от потребител за неправилно изчислена електрическа енергия. Правилно АССГ е определил в какво се състои основния спор, който е правен. За дружеството е налице правен интерес от подаване на жалбата до КЕВР, защото независимо от подписания от него споразумителен протокол, е налице засягане на негови права и интереси. Както правилно е посочил съдът, това обстоятелство не ограничава правото на клиента да иска КЕВР да провери дали правилно лицензионното дружество е спазило процедурата по ПИКЕЕ, особено предвид обстоятелството, че СТИ не е изпратено за надлежна проверка по чл.49, ал.5 ПИККЕ. По тези съображения решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. На ответника Дива-7 ЕООД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв за касационната инстанция. Възнаграждението справедливо отразява извършения по делото обем работа и фактическата и правна сложност на делото, поради което няма основание за неговото намаляване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение.