Решение № 4338 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2021 г.

Решение № 4338 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. от гр. София срещу решение № 5177 от 16.08.2021 г. по адм. д. № 3325 по описа за 2021 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4506-40-46/22.02.2021 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - София. Изложените доводи за необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални норми и на материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от ГПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Н. Ж. от гр. София срещу разпореждане № 4506-40-46 fj 22.02.2021 г., издадено Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ – София, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане, поради неизпълнение на условието по чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). За да постанови решението си, Административен съд София – град е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. След като е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства, съдът е приел за доказан факта, че работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, посочена в съдебното решение № 260023/17.09.2020 г. по т. д. № 595/20 г. на СГС, за откриване на производство по несъстоятелност. При служебно извършената справка е потвърдено, че работодателят "Гуд Бойс Къстъм" ООД е регистриран в ТР на 26.05.2018 г., което означава, че до обявената начална дата на неплатежоспособността 13.03.2019 г. не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният административен съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, установил е всички относими факти от обективната действителност, а при формиране на вътрешното му убеждение не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо неправилно прилагане на административнопроцесуалната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспореното разпореждане са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Посочено е, че при работодателя е била извършена служебна проверка, резултатите от която са отразени в констативен протокол № КГ-5-21-00818762 от 1.10.2020 г. (приложен в административната преписка). Заключението, че работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, като условие за възникване на право на гарантирано вземане на освободените от работа лица съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР, е направено въз основа на документите по чл. 5, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Фактът, че работодателят "Гуд Бойс Къстъм" ООД е вписан в Търговския регистър на 26.05.2018 г., е безспорно установен. Допуснатият пропуск тази дата да бъде посочена изрично в разпореждането за отказ за отпускане на гарантирано вземане не е опорочило волеизявлението на административния орган и не е пречка за осъществяване на съдебния контрол в пълен обем. Неприлагането в административната преписка на придружаващи документи като данъчни декларации, счетоводни отчети, ведомости за заплати, декларация по образец съгласно приложение № 2 и др. не препятства извършването на формалната преценка за спазване на срока от 12 месеца по чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР. На основание чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя правото на гарантирани вземания по този закон възниква за работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя с открито производство по несъстоятелност, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6. По силата на чл. 67 от Търговския закон работодателят "Гуд Бойс Къстъм" ООД е възникнал като дружество с вписването му в търговския регистър на 26.05.2018 г. С решение № 260023 от 17.09.2020 г. по т. д. № 595/2020 г. Софийски градски съд, търговско отделение, е обявил неплатежоспособността на дружеството с начална дата 13.03.2019 г., открил е производство по несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността на предприятието и е обявил дружеството в несъстоятелност. Всички тези обстоятелства са вписани в търговския регистър, който на основание чл. 11 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. Допуснатите очевидни фактически грешки в мотивите на решение № 260023 от 17.09.2020 г. на СГС по отношение на констатациите за неосъществявана от дружеството търговска дейност през 2017 г. и отрицателен финансов резултат след 2016 г. не променят датите на вписване на дружеството в търговския регистър и на обявяването му в неплатежоспособност. Периодът от време между 26.05.2018 г. и 13.03.2019 г. е с продължителност, която е по-кратка от 12 месеца. Условието по чл. 4, ал. 2 от ЗГВРСНР не е изпълнено и лицата с прекратени трудови правоотношения не могат да ползват права по този закон. Като е приел, че оспореният административен акт законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100. 00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,