Решение № 6510 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11586/2018 г.

Решение № 6510 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11586/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Алексиева, Л. Алексиева и Ц. Алексиева, чрез адв. Юруков като процесуален представител, против решение № 4595 от 6.07.2018 г., постановено по адм. дело № 13445/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" (ОСК) при Столична община, чрез пълномощника си юрк. Павлов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № РА-30-330/31.10.2017 г. на директора на дирекция "ОСК", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна сграда с едноетажна пристройка към нея" с обща застроена площ от 38, 80 кв. м, находящ се в имот с идентификатор 68134.503.633 по КК на гр. София, с посочен административен адрес, изпълнен от жалбоподателите без строителни книжа. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод за незаконност на извършения строеж поради липса на издадени строителни книжа. Изложил е съображения, че същият не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПРЗИД ЗУТ, тъй като противоречи на плана, действал към момента на извършването му. За време на изпълнение на строежа е приел периода от 1962 г. до 1983 г. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон. Съдът не е изследвал в пълнота въпроса относно търпимостта на процесния строеж и не е изложил мотиви по визираните предпоставки в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, относим към законосъобразността на оспорената заповед. По делото не се спори, че установената жилищна сграда с пристройка към нея е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За него няма издадени строителни книжа, поради което е незаконен. Спорът между страните е относно търпимостта на постройката. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че строежът е изграден преди 7.04.1987 г. В тази насока са събрани гласни доказателства. Фактическата констатация за времето на извършването му се подкрепя и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е установило, че сградата е нанесена в кадастралния план от 1983 г., от което следва, че е завършена най-късно към този момент. Така приетото относно времето на изграждане на строежа оборва констатациите на органа, основани на декларациите на живеещите в имота лица за построяването му през 1992 г. За да приеме, че строежът не отговаря на условията за търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, първоинстанционният съд е приел, че строежът противоречи на предвижданията на действащия ПУП. По делото е установено, че със заповед от 02.6.1989 г. на ОбНС - Сердика е одобрен ЗРП, действащ и към настоящия момент. Строежът попада в имот пл. № 632, за който е отреден парцел II-632, 633. По застроителния план за този парцел е предвидено свободно застрояване на двуетажна жилищна сграда, което съответства на малкоетажно застрояване по смисъла на чл. 106, ал. 6, т. 3 ППЗТСУ (отм.);. Процесната постройка е изпълнена на регулационната линия със съседния УПИ III-634 и е в режим на свързано застрояване с изградената в него едноетажна сграда, като една трета от строежа се припокрива на калкан с нея. При тези данни съдът е достигнал до заключение, че строежът не е допустим, тъй като не съответства на предвижданията на действащия ПУП, на правилата и нормативите, действали към момента на извършването му и на чл. 21, ал. 2 ЗУТ. За нарушена е посочил разпоредбата на чл. 162 ЗТСУ (отм.); , уреждаща предпоставките за допустимост на незаконните строежи и узаконяването им по отменения нормативен акт. Предвид времето на изпълнение на процесната постройка относимата разпоредба за преценката относно нейната допустимост е § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, а не § 127, ал. 1 ПРЗИД ЗУТ, който не изключва приложението § 16, а въвежда четвърти период за обявяването на незаконните строежи за търпими. При установяване налице ли са релевантните факти за приложението на нормата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ следва да се изложат мотиви за допустимост на незаконния строеж както по действащите ПУП и правила и норми на ЗУТ, така и по действащия правен режим към момента на изграждане на строежа, вкл. съответствието му с действащия тогава градоустройствен план. В обжалваното решение липсват мотиви за съответствие на процесния строеж с плана и техническите правила и норми, действали към момента на изграждането му. Не е изследван въпроса дали към 1983 г. има одобрен подробен градоустройствен план за територията на м. "Бенковски" и какви са предвижданията по него, при липса на такъв - одобряван ли е общ градоустройствен план на София, попада ли имота, в който е изпълнен строежа, в строителните му граници, като за установяване на посочените обстоятелства по преценка на съда може да се назначи съдебно-техническа експертиза. В тази връзка не са изследвани относимите разпоредби от ЗТСУ (отм.); , респ. ППЗТСУ (отм.); : чл. 104 - чл. 107, както и относимите разпоредби от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (ДВ, бр. 69/1977 г. - отм.), визиращи изискванията за допустимост на жилищни сгради. Предвид изложеното административният съд като инстанция по същество е следвало да установи дали строежът е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, вкл. съответствието му с плана, ако е съществувал такъв към момента на изграждане на постройката. Настоящата инстанция не би могла да изложи изводи по търпимостта на строежа спрямо § 16, ал. 1 ПР ЗУТ поради липсата на относими доказателства и защото би лишила страните от една съдебна инстанция по този въпрос. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по жалбата, след като събере необходимите доказателства за изследване търпимостта на строежа по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение