Решение № 7522 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2011 г.

Решение № 7522 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2011 г., II о., докладчик съдията Георги Ангелов КМЕТЪТ на община Търговище е обжалвал решението от 15.12.2010 г. по адм. д. № 138/10 г. на Търговищкия административен съд, с което е отменен одобреният от него на 6.08.2010 г. РУП за свързано застрояване на три урегулирани поземлени имота.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ по касационната жалба не са взели становища с изключение на ГЕОРГИ СТОИЛОВ, която я оспорва, прокурорът заключава, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е основателна.

1. Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗУТ работен план се съставя по искане на възложителя в случаите по чл. 36 от закона или при свързано застрояване на повече от два урегулирани поземлени имота. В случая е било налице второто условие. Планът се съставя само по искане на възложителя, тъй като по закон не може да изменя действащия ПУП - чл. 113, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Обратно на приетото от съда, процедурата по чл. 134 - чл. 136 ЗУТ при него е неприложима, а касационното оплакване за това е основателно.

1. Административнопроизводствените нарушения са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК тогава, когато поставят под съмнение истинността на фактите, приети от администрацията.

В решението не е установено да е налице такъв факт, ето защо необсъждането на възражението на оспорващия срещу проектоплана само по себе си не е съществено нарушение. Означението по работния план на сградите през улицата е от значение единствено за установяване на отстоянието спрямо тях на предвидените сгради - чл. 113, ал. 4, т. 1 ЗУТ и чл. 62, ал. 2, т. 3 от Наредба № 8/01 г. МРРБ. По тази причина липсата му не би представлявала нарушение, ако отстоянието може да се пресметне и без него, което не е проверено.

1. Не представлява нарушение несъответствието между кадастъра и ПРЗ. За законосъобразността на работния план от значение е единствено съответствието му с ПРЗ, не с кадастъра - чл. 113 ЗУТ.

1. Затварянето на прозорци би представлявало нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6, ал. 2 и 4 АПК само ако свързаното застрояване би могло да се осъществи по по-благоприятен за оспорващия начин. Съдът не е проверил дали ПРЗ може да се приложи по такъв начин, поради което изводът му за нарушение на закона по тази точка не е подкрепен с доказателства.

1. Основното застрояване, най-сетне, съответства на предназначението на имота съгласно подробния устройствен план, докато допълващо е застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки - чл. 20 ЗУТ.

В случая в нарушение на тези норми съдът е приел заключението на експертизата, че с работния план е предвидено несъществуващо по ПРЗ допълващо застрояване, само въз основа на констатацията й за разлика във височините на предвидените сгради, без да изследва тяхното предназначение, което именно е правно релевантното. При това положение не може да се провери основателността на касационното оплакване, че работният план не предвижда допълващо, а само основно застрояване.

1. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за установяване на предназначението на първия етаж на сградите, ако е самостоятелен, а не са две калканно свързани сгради, както и на допустимостта му по ПРЗ, ако е за нежилищни нужди. Следва също така да се провери отстоянието между предвидените сгради, включително тези през улицата, както и до имотните граници - чл. 25 - чл. 35 вр. чл. 113, ал. 4, т. 1 ЗУТ. При отмяна на заповедта следва да се определи съдбата на административното производство - чл. 173 АПК.

Воден от това и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд