Решение № 7225 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2025 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Е. Андонова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу решение 23307 от 13.11.2024 г., постановено по адм. дело 7382/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдебното решение е неправилно поради това, че съдът не е обсъдил всички изложени факти и доказателства поотделно, а изложените мотиви са изключително бланкетни и лаконочини. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспореното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Костадинов, в открито съдебно заседание и писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ц. И. Г., чрез адв. Митев, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение Ж- 425 от 08.05.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени, следните задължителни указания на дружествата: В седемдневен срок да удовлетворят искането на г-жа Ц. И. Г. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект, находящ се в гр. Бургас, [жк], [адрес], ИТН 2763728 и в седмодневен срок от изпълнението да уведомят КЕВР за предприетите действия. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по жалба на Ц. И. Г. до КЕВР, с която същата е обжалвала отказ за промяна на предназначението на ползваната електрическа енергия от небитов на битов потребител. Отказът е постановен по заявление на Ц. Г. подадено до "Електроразпределение Юг" ЕАД, с което е отправено искане за преминаване към регулиран пазар на електроенергия и промяна на цените на собствения й обект, находящ се в гр. Бургас, [жк], [адрес], ИТН 2763728, от небитови на такива за битови нужди. Към заявлението е приложен констативен протокол П 028389 от 17.08.2022 г., издаден от длъжностно лице към община Бургас, в който се удостоверява, че обектът се ползва за жилищни нужди. На 28.02.2024 г. заявителката е получила отговор от "Електроразпределение Юг" ЕАД, че доколкото в приложения документ за собственост е записано магазин , то от предназначението на обекта се определя и цената на ползваната ел. енергия, която е за небитови нужди. По отношение на приложения протокол на община Бургас в отговора е посочено, че същият не е основание за исканата промяна, а за да се удовлетвори искането на собственичката на обекта е необходимо да се промени предназначението му съгласно разпоредбите на ЗУТ. Въз основа на събраните данни и доказателства по преписката, Комисията за енергийно и водно регулиране е дала задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД, обективирани в оспореното пред първоинстанционния съд решение. С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу оспореното решение на КЕВР. Първоинстанционният съд е констатирал, че няма спор по фактите, а само такъв относно приложението на материалния закон. В тази връзка е прието, че КЕВР правилно е определил приложимата нормативна уредба, определяща понятията "битов клиент" и небитов клиент . Изложил е мотиви, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е направил извод, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, където ще се потребява електрическата енергията. В заключение е приел, че е без значение дали обектът е такъв за жилищни нужди, или не е, а от значение е фактическото ползване на обекта, като това обстоятелство се заявява писмено пред съответното дружество-доставчик при сключване на договора за електрическата енергия /респ. при промяна на ползването/. За неоснователно е прието и искането за частично прогласяване на нищожност на оспорения акт, в частта, с която КЕВР е дала указания и по отношение на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Посочено е, че заявлението за преминаването на регулиран пазар на електроенергия и заплащане на консумираната електроенергия по цени за битови клиенти е адресирано до Електроразпределение ЮГ ЕАД и именно от това дружество изхожда писмото, с което заявителката е информирана, че за да бъде изпълнено искането й и да бъде извършена желаната промяна относно консумираната електрическа енергия, е необходимо да извърши промяна на предназначението на обекта по реда на ЗУТ, поради което правилно указанията са и по отношение на Електроразпределение ЮГ ЕАД. Също така е посочено, че електроразпределителната система пренася електрическа енергия от далекопроводите до потребителите и като компонент на ценообразуването на крайната цена, която се дължи от потребителите, се включва и преноса на електрическата енергия, за който категорично е отговорно Електроразпределение Юг ЕАД. По горните съображения, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение на КЕВР е законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми и установената съдебна практика, поради което е отхвърлил жалбата на дружествата. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на административния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е твърдението, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като АССГ се е произнесъл по нищожен акт. Настоящият състав не споделя твърдението в касационната жалба, че актът на КЕВР е нищожен по отношение на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. В случая оспореното решение на КЕВР е взето от административния орган в законен състав и с необходимото мнозинство, в рамките на материалната му и времева компетентност, поради което не е нищожно. Съгласно чл. 76 от ЗЕ Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Разпоредбата на чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗЕ предвижда, че КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, според която КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, следва да се приеме, че КЕВР е компетентна да издаде оспорения административен акт. Следва да се посочи и това, че именно от "Електроразпределение ЮГ" ЕАД е писмото от 28.02.2024 г., с което Ц. Г. е информирана, че обектът ѝ е с предназначение магазин и е необходимо да се промени предназначението му по реда на ЗУТ, за да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия, поради което правилно указанията на органа са адресирани и до "Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, въз основа на които е формирал правни изводи, които съответстват на приложимия закон. Противно на поддържаното от касаторите, оспореният съдебен акт е обоснован и надлежно мотивиран. В конкретния случай, Ц. Г. притежава обект, находящ се в гр. Бургас, [жк], [адрес], ИТН 2763728, който по нотариален акт е с предназначение "за търговска дейност", но като собственик Г. е заявила, че го използва за жилищни нужди, в потвърждение на което към преписката е представила протокол от 17.08.2022 г. В протокола недвусмислено е посочено, че обектът се намира на втория етаж, състои се от спалня, всекидневна с кухненски бокс и санитарен възел, обзаведен е и се използва за жилищни нужди. Следва да се посочи, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като "битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 като "небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. В тази връзка правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ, като е приел, че това разграничение се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ относно категорията на обектите. Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага към взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия, като фактът дали предназначението на обекта е сменено съгласно изискванията на ЗУТ е неотносим към спора. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания в касационната жалба не са налице. Изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и постановено при спазване на материалния закон, следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение от всяко дружество по 100 лв., общо в размер на 200 лв. Разноски следва да се присъдят и в полза на Ц. И. Г. в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Разноските са претендирани своевременно, представен е списък по чл. 80 от ГПК, пълномощно за процесуално представителство на адв. Х. Митева и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че сумата от 1000 лева е платена в брой. Ето защо ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД следва да бъдат осъдени да заплатят на Ц. И. Г. разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Разноски на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение