Решение № 12394 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя И. Иванов за отмяна на влязло в сила решение 2449 от 11.05.2020 г., постановено по адм. д. 7620/2019 г. на Административен съд - София- град (АССГ), частично отменено с решение 5516 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. 7594/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което искателят е осъден да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение в съдебно административно наказателно производство по отмяна на НП 446 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както следва: за сумата от 1356 лв. по н.а.х.д. 443/2015 г. по описа на Районен съд Свищов, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане. Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. В искането и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Дуевски се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната. Позовава се на решение от 22.12.2010 год. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение - 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, първо отделение, отменено с решение 1349 от 31.01.2019 г., постановено по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Изразява становище, че са налице съдебни актове, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт на сочените основания. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, оспорва искането за отмяна чрез упълномощен адв. Н. Георгиева, пледира за отхвърляне, както и за оставяне без разглеждане, поради частична недопустимост на искането за отмяна. В тази връзка твърди, че има отхвърлителна част в диспозитива на атакуваното решение на ВАС, с която претенциите на искателя са уважени, поради което тази част е благоприятна за страната. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, с представен списък за тях. По ДОПУСТИМОСТТА на искането: Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна на решение 2449 от 11.05.2020г., постановено по адм. д. 7620/2019 г. на Административен съд - София - град, в частта, която вече е отменена с решение 5516 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. 7594/2020 г. на Върховния административен съд, както и на решение 5516 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. 7594/2020 г. на Върховния административен съд, в отменителната му част, за недопустимо, поради следните съображения: Извънредният способ за контрол по реда на чл. 237 и сл. АПК е приложим по отношение на влезли в сила съдебни актове. След като решение 2449 от 11.05.2020г., постановено по адм. д. 7620/2019 г. на АССГ, в частта му, която е отменена с решение 5516 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. 7594/2020 г. на ВАС, не е влязъл в сила съдебен акт, то и искането за отмяната му в тази част е процесуално недопустимо. В случая, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено отхвърляне на предявения от Електроразпределение Север АД иск срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното административно наказателно производство по отмяна на НП НП-446 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както следва: за сумата над 500 (петстотин) лв. до пълния присъден размер от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лв. по НАХД 443/2015 г. по описа на РС- Свищов, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 04.07.2016 г. и за сумата над 500 лв. до пълния размер от 1356 лв. по КНАХД 10174/2016 г. на Административен съд- В. Търново, ведно със законната лихва върху тази разлика, както и в частта, с която КЕВР е осъдено да заплати на Електроразпределение СеверАД - гр. Варна съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 342 лв. до 553,81 лв. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че искането е частично недопустимо в гореописаната част, поради липса на правен интерес от отмяна. Решение 2449 от 11.05.2020г., постановено по адм. д. 7620/2019 г. на Административен съд - София - град, в частта, с която е оставено в сила с решение 5516 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. 7594/2020 г. на Върховния административен съд, като влязъл в сила съдебен акт, подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. За искателя КЕВР е налице правен интерес от отмяна на решението на АССГ, само в частта, която е оставена в сила с решението на ВАС, в която част искането за отмяна е процесуално допустимо, тъй като е предявено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 1, т.1 АПК. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на искането: Върховният административен съд, в решаващия петчленен състав счита, че искането в допустимата му част е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение 5516 от 05.05.2021 г., постановено по адм. д. 7594/2020 г. на Върховния административен съд, е отменено решение 2449 от 11.05.2020г., постановено по адм. д. 7620/2019 г. на Административен съд - София - град в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД - гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП 446 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД 443/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов за сумата над 500 лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане, както и в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД - гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП 446 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД 10174/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново за сумата над 500 лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане, както и в частта, с която КЕВР е осъдено да заплати на Електроразпределение СеверАД - гр. Варна съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 342 лв. до пълния присъден размер от 553,81 лева. Вместо гореописаното решение, ВАС е постановил, че отхвърля предявените от Електроразпределение СеверАД- гр. Варна срещу КЕВР искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното административно наказателно производство по отмяна на НП 446 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както следва: за сумата над 500 (петстотин) лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв. по НАХД 443/2015 год. по описа на Районен съд - Свищов, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане, както и за сумата над 500 лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв. по КНАХД 10174/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й плащане. Върховният административен съд е оставил в сила останалата част от решение 2449 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело 7620/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се считат такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са решение 12503 от 21.10.2014 г. по адм. д. 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение 3288 от 17.03.2017 г. по адм. д. 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение 4547 от 10.04.2018 г. по адм. д. 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на втора колегия и др. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Това е така, защото решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат и следва да бъдат съобразени при формиране волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по реда на чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила съдебни решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото, следва да не са били известни на страната. В случая в молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК като нови обстоятелства и доказателства се сочи това, че въпросът за осъществяване на ефективна съдебна защита е от съществено значение за делото, доколкото електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществени защитата си по адм. д. 7620/2019 г. по описа на Административен съд София град с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество. Това обстоятелство се обоснована с Решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 год. по дело С - 279/2009 г. Искането за отмяна на атакуваните решения на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Решението на Съда на Европейския съюз не може да се разглежда като ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на правото и подлежат на публикуване. Съобразно чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС съобщение, съдържащо датата и диспозитива на решенията и определенията на Съда, с които се слага край на производството, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и от този момент, съобразно доктрината и съдебната практика, за третите лица се приема, че е изпълнена презумпцията за узнаване на решението. Безспорно цитираното решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица, поради което същото не попада и в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По изложените аргументи не е новооткрито обстоятелство и посоченото от искателя Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Последното разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е процесният случай. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и второто сочено от искателя основание за отмяна по чл.239, т.4 АПК. За да е осъществено основанието за отмяна по този нормативен текст, следва да е налице пълна идентичност на страните и на предмета на спора. По тълкуването на тази разпоредба е произнесено Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т.д. 4/2010 г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В конкретната хипотеза искателят е посочил, че с решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП НП-202/31.01.2015 г. С решение 1349 от 30.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ, като е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. Решенията, на които се позовава искателят, не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като не противоречат на решението, чиято отмяна се претендира, защото те касаят постановяване на съдебен акт по подобен случай, но свързан с отмяната на друг акт - Наказателно постановление 202/30.01.2015 г., поради което не е налице изискуемият идентитет на спорния предмет. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право. Предметът на спора се предявява от страните, а отмяната на НП-446 от 17.12.2014 г. (свързано с главния предмет на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска) не е било свързано с предмета на иска по противопоставимото адм. д. 6455/2017 г. на АССГ. Останалите доводи в искането съставляват касационни оплаквания за неправилност на атакуваните съдебни актове и касаят приложението на материалния закон, поради което не следва да се обсъждат в производството по глава XIV АПК. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на искателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. В полза на ответника следва да се присъди своевременно поисканото адвокатско възнаграждение, платимо от искателя на основание чл. 143, ал. 3 АПК, което е претендирано в размер близък до минималния - 600 (шестстотин) лева, и предвид направеното възражение за прекомерност, не следва да се намалява допълнително. На основание на горното и на чл.244, ал.1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,