Решение № 9029 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13690/2014 г.

Решение № 9029 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13690/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Медицински институт на МВР - София против решение № 5662 от 12.09.2014 г., постановено по адм. дело № 42/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Желае присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - Орлин Станиславов Гигов, чрез процесуалния си представител адвокат Стоянов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил заповед рег. № 3797/20.12.2012 г. на директора на Медицински институт на МВР, с която на Орлин Гигов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като същата е в противоречие с материално правните норми на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на закона. Правилно е прието, че неспазването на етичните правила представлява нарушение на служебната дисциплина и е самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност, само когато тези правила са част от служебните задължения на служителя. По делото е безспорно установено, че липсват доказателства Гигов да е запознаван с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Гигов е санкциониран затова, че е задържан при специализирана полицейска акция заедно с още две лица, намиращи се в управляван от служителят автомобил, за които лица има данни да участват в организирана престъпна група; както и че по сведение на ГДБОП-МВР - има данни Гигов да поддържа контакти с тези две лица и с трето, което е осъждано и има полицейска регистрация. Правилен е извода на съда, че дисциплинарно наказващия орган презумира, знание у Гигов за престъпната дейност на тези лица, което прави контактите му морално укорими. Виновно поведение, водещо до нарушаване на служебни задължения, не може да се презумира, а следва по несъмнен начин да бъде доказано. Също така липсват каквито и да било доказателства, че с поведението си Гигов е предизвикал публичност на проявите си и същите са отразени в оповестени публикации, за което да му се търси отговорност. Правилно е прието и че дисциплинарното нарушение е наложено в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. В случая, при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, нито в изготвената справка, нито в оспорената заповед са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Ето защо като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Медицински институт на МВР да заплати на Орлин Гигов направените по делото разноски. Същите са претендирани в размер на 1 200 лева. Касаторът е направил възражение за тяхната прекомерност, поради което иска намаляването им. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и съобразно разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя двукратния размер на възнаграждението по чл. 8, ал. 2, т. 3 от същата наредба, или размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,