Решение № 5441 от 23.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез процесуален представител старши юрисконсулт П. Маршавелска, против Решение 654/26.07.2022 г., постановено по адм. дело 1238/2021г. по описа на Административен съд (АС) Пазарджик, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-130-6500/5281#3 от 08.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие - гр. София, и ДФ Земеделие - гр. София е осъден да заплати на В. Зумпалова - Ралчева разноски по делото в размер на 1905,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се навеждат доводи, че недопустимостта на заявените за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) СЗ КЛЧ парцели с номер 55302-391-26-1 и с номер 55302-391-36-1 от В. Зумпалова - Ралчева е установено още при първата извършена от дирекция Технически инспекторат проверка на място със заявка 399659 в периода 23.06.2020 г. - 26.06.2020 г., но поради техническа грешка (пропуск) недопустимостта, отбелязана в графа Допълнителен контрол от Доклада за проверка, не е взета предвид и на земеделския производител е изплатена сума в размер на 35 518,75 лева. Посочва се също така, че резултатът от извършената проверка на място и причините за недопустимост на парцелите по схемата е съобщен на бенефициера с уведомително писмо (УП) с изх. 01-162-6500/279 от 24.07.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД - Пловдив, ведно с приложено копие от доклад за извършената проверка, което писмо не било обжалвано от кандидата в предвидения срок. Наред с това е отбелязано, че в резултат на установения пропуск подаденото от бенефициера заявление е било преразгледано, като след приключване на повторните проверки е направена прекалкулация, съгласно която полагаемата финансова помощ по СЗ КЛЧ възлиза на 0,00 лева. Излагат се и аргументи, че позоваването на извършените справки, проверка на място и т.н. представляват фактическите основания, съответстващи на посочената в писмото правна квалификация, мотивиралa административният орган да вземе решението си, предвид което според касатора не са налице основания за отмяна на оспорения АУПДВ. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Пазарджик, и вместо него да постанови друго, с което да потвърди обжалвания АУПДВ. Претендира заплащане на направени по делото разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът В. Зумпалова - Ралчева, с [ЕГН], с адрес: гр. Панагюрище, [улица], чрез процесуалния си представител адв. Е. Тончева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатското възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 от АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Пазарджик е бил АУПДВ 02-130-6500/5281#3 от 08.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие - гр. София, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията от 06.08.2014 г. е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) по заявление за подпомагане за кампания 2020 г. на В. Зумпалова - Ралчева в размер на 35 528,75 лева. С оспореното в настоящото производство решение, АС Пазарджик е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на В. Зумпалова - Ралчева разноски по делото в размер на 1905,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с подадено заявление за подпомагане за кампания 2020 по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) СЗ КЛЧ, на В. Зумпалова Ралчева е извършена проверка от Дирекция Технически инспекторат със заявка 399659 за периода 23.06.2020 г. - 26.06.2020 г., за която е изготвен доклад за проверка на площи, от който е констатирано, че установени по СЗ КЛЧ площи са в размер на 16.23 ха при декларирани 19.93 ха, като данните за всеки от десетте проверявани парцела са представени в табличен вид с означение, че същите не попадат в слой Постоянно затревени площи (ПЗП) и без налични отбелязвания в полето разорана/преобразувана площ. Наред с това е прието за установено, че според доклада два от парцелите, а именно - с композитен номер 55302-391-25-1, с площ 2.54 ха, както и с композитен номер 55302-391-36-1, с площ 0.76 ха, и двата с установена култура лук, са недопустими по заявената схема за обвързано подпомагане. За резултатите от извършената проверка бенефициерът е уведомен с УП с изх. 01-162-6500/279 от 24.07.2020 г., получено на 29.07.2020 г. На следващо място е установено, че административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано на основание чл. 26, ал. 1 АПК с писмо с изх. 02-130-6500/5281 от 21.05.2021 г., мотивирано с обстоятелството, че при извършени проверки на място по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е констатирано, че данни, отнасящи се до площите, заявени по схемите за подкрепа, не са отразени при определяне размера на полагащата се субсидия, като след получаване на Възражение с вх. 02-130-6500/5281#2 от 07.06.2021 г. е издаден процесният АУПДВ. Именно установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ КЛЧ при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, е наложило повторното разглеждане на подаденото от лицето заявление, като за недопустимостта на парцелите кандидатът е бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му е връчен доклада от извършената проверка на място. След извършена прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ КЛЧ възлизала на 0,00 лева, предвид което сумата в размер на 35 518,75 лева е определена като недължимо изплатена сума. В решението на административния съд е описано и заключението от назначената съдебно - икономическа експертиза (СИЕ), което съдът е кредитирал като обективно, мотивирано, ясно и компетентно изготвено, както и обстоятелствата, установени от показанията на разпитания по делото свидетел, които показания съдът е намерил за обективни, непротиворечиви и съответстващи на приетия по делото писмен доказателствен материал. При тези фактически констатации, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, но при липса на фактически и правни основания за издаване на акта, доколкото са останали неизяснени: причината, поради която два от парцелите са посочени като изначално недопустими; начина, по който е определена сумата, подлежаща на възстановяване, както и обстоятелството дали същата касае само двата парцела или плащанията за всички парцели по СЗ КЛЧ. На първо място, съдът е приел, че от така събраните доказателства по делото (съдебно-икономическа експертиза и свидетелски показания) безспорно се установява, че процесните площи са обработвани, като са били засети с лук, получена е продукция, приходите от продажбите на която са отразени в книга за приходите за 2020 г., както и в отчета за приходи и разходи съставен към 31.12.2020 г., като пред ДФ Земеделие са представени финансово-счетоводни документи, включващи фактури и фискални бонове, установяващи реализацията на добитата от земеделския производител продукция. Във връзка с изложеното според съда по делото не се твърди и не е установено да е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи или неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Ето защо според съда при първата извършена проверка на място не е установено несъответствие по отношение на отглежданата култура - лук, като видно от доклада за проверка на площи за периода 23.06 26.06.2020 г. са проверени и десетте заявени за подпомагане от земеделския производител парцела, като никой от тях не е с отбелязване да е разорана или преобразувана площ или част от ПЗП. От мотивите на доклада, според съда, не става ясно защо като допълнителен контрол е посочено, че парцелите не са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане, след като лицето е изпълнило всички свои задължения по отношение на отглежданите култури и реализираната продукция и основателно и законосъобразно ДФ Земеделие е изплатил сумите за подпомагане. Наред с това според съда в УП са изложени общи положения, без конкретни обстоятелства във връзка с недопустимата площ, като същото се отнася и за писмото по чл. 26, ал. 1 от АПК, където неотразените площи отново не са били индивидуализирани, а освен това - липсва и посочване в какво се състои пропускът, довел до иницииране на производството. Предвид всичко изложено е прието, че нито в оспорения АУПДВ, нито в Доклада за проверка на площи за периода или пък в Уведомително писмо изх. 01-162-6500/279 от 24.07.2020 г. се съдържат основанията, поради които площите от процесните два парцела са приети за недопустими и то за изначално недопустими, а също и механизмът за изчисление на подлежащата на възстановяване сума. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че оспореният административен акт се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК - като издаден при липса на фактически и правни основания и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно административният съд е приел, че оспореният АУПДВ не съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 АПК. В акта е налице посочване на разпоредбата на чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г., като е възпроизведен само текста на правната норма, без конкретизация за предмета на извършения допълнителен контрол. В АУПДВ не са посочени конкретните причини, поради които административният орган е приел, че процесните площи са недопустими за подпомагане. В мотивите му е посочено, че несъответствията по схемата за описаните в таблица 1 конкретни парцели се съдържат в доклада от проверката на място. В доклада не се съдържат каквито и да било конкретни факти във връзка с недопустимостта на парцелите. В доклада е отразен за всеки от спорните парцели допълнителен контрол, като в таблицата Парцелът е допустим за подпомагане по заявената схема за обвързано подпомагане е отразено не. Тази констатация е в противоречие с другите констатации в същия доклад за съответствие на декларираните площ с измерените на място и за недопустима площ 0.00 (ха). Следва да се посочи също така, че от десет парцела само за земеделски парцел с композитен номер 55302-391-25-1, с площ 2.54 ха, както и с композитен номер 55302-391-36-1, с площ 0.76 ха, и двата с установена култура лук, е налице констатация в доклада за измерена недопустима площ от 3.3 ха, но това обстоятелство, предвид всички други, изложени в обратния смисъл, данни в доклада, не е послужило като фактическо основание за издаване акта. От представеното по делото УП с изх. 01-162-6500/279 от 24.07.2020 г. е установено, че лицето не е било уведомено за недопустимост на конкретни земеделски парцели и недопустимата площ. От своя страна - писмото препраща към доклада, който също не съдържа каквито и да било конкретни обстоятелства във връзка с недопустимата площ, посочена в акта. Наред с това следва да се посочи, че съображенията на административния орган, свързани с допусната техническата грешка при извършване на калкулациите за подлежащата на изплащане финансова субсидия на земеделския производител, са напълно неясни, като липсват фактически констатации, а също така и доказателства, установяващи по какъв начин и кога са извършени първоначалните, а също и последващите изчисления. Освен това не става ясно кога и как е установен твърденият пропуск, както и по какъв ред е било преразгледано заявлението на В. Зумпалова - Ралчева след извършеното плащане. Предвид всичко изложено правилно съдът е приел, че нито от констатациите в доклада, нито от мотивите на оспорения акт става ясно каква е причината за недопустимост на спорните площи. В тази връзка, доколкото по делото безспорно е установено, че в процесните имоти е налице заявената култура, реализирана е продукция, приходите от продажбите на която са отразени в книга за приходите за 2020 г., както и в отчета за приходи и разходи съставен към 31.12.2020 г., както и оглед липсата на изложени фактически и правни основания за недопустимост на площите, законосъобразно съдът е приел, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неправилен извод относно допустимостта на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане. В допълнение следва да бъде посочено, че доколкото по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, които са тясно свързани със съответствието и на административния акт с материалния закон, следва да бъде посочено, че оспореният АУПДВ е издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014 г. Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение 809/2014), в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: Задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Нормата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В настоящия случай, в акта административният орган се позовава на пропуск в отразяване на резултата от извършена проверка на място при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, което е наложило прекалкулация, при която разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ се явява недължимо изплатена. Така описана, причината за изплащане на финансовата помощ е неясна и немотивирана, но в случай, че бъде определена като грешка на компетентния административен орган при отпускане на безвъзмездната финансова помощ, същата не може да се приеме, че е очевидна за бенефициера. Освен това по делото не се съдържат данни В. Зумпалова - Ралчева да е била запозната с това, че заявените площи са недопустими за подпомагане и съответно - на какво правно и фактическо основание, за да се приеме, че за нея е очевидна грешката в размера на подпомагането. По делото не се твърди и не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи, т. е. че е налице неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Не са представени и доказателства на дружеството да са били известни каквито и да било конкретни констатации за недопустимост на заявените площи преди получаването на писмо с изх. 02-130-6500/5281 от 21.05.2021 г. по чл. 26, ал. 1 от АПК. Няма данни и лицето да е запознато с основанията за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. Такива основания, както вече беше посочено, не са изложени нито в доклада за проверка на площи, на който се позовава издателят на оспорения акт, нито в Уведомително писмо с изх. 01-162-6500/279 от 24.07.2020 г. От изложеното е видно, че констатациите относно размера на недопустимата за подпомагане площ по СЗ КЛЧ в изготвения доклад не съответстват на изложеното в обстоятелствената част на оспорения АУПДВ, като това разминаване се дължи на действията на административния орган, за които земеделският стопанин не може да бъде държан отговорен. Не може да се приеме, че допусната от органа грешка по допустимостта на площите и в размера на помощта, е била очевидна за дружеството, тъй като няма данни по делото то да е участвало при извършването на проверката, въз основа на която е извършена повторната калкулация на финансовото подпомагане. С оглед изложеното, в разглеждания случай за В. Зумпалова - Ралчева не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. Оспореният акт е издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, което нарушение е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане 02-130-6500/5281#3 от 08.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие - гр. София, Административен съд Пазарджик е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация - В. Зумпалова - Ралчева искане за присъждане на разноски, Държавен фонд Земеделие, в състава на която влиза административният орган, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати на В. Зумпалова - Ралчева разноски за касационната инстанция в размер на 1300, 00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022 г., намиращ се на л. 69 (гръб) от настоящото дело и доказателства за заплащането му, а именно платежни нареждания за сумите от 500,00 лева и 800,00 лева, представени съответно - на л. 70 и л. 71 от настоящото дело. Така определеното възнаграждение не е прекомерно предвид обстоятелството, че същото е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на приключване на съдебно дирене в касационната инстанция. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,